Въпреки че амбулантният търговец в президентството успя за момент да разсмее публиката с придворните си шутове, единственият реален ефект от безумното му изявление пред празната зала в „Дондуков 2“ бе, че предизвика още повече смях — този път не само в България, но и в цяла Европа. Не успя да отиде на 9 май, за да отдаде нужната почест на танко и ракетопроизводителя Путлер, цар на войнолюбците и княз на мизерията.
Не можа и да гледа с Костя Копейкин парада от последния ред. В замяна реши да се изложи публично и да омаскари себе си и президентската институция необратимо. Безумното му слово, с което призова за референдум за въвеждането на еврото, не само демонстрира катастрофално неразбиране на сложните финансови, политически и стратегически процеси в Европейския съюз, но и ясно показа колко ниско може да падне един държавен глава, когато е воден от популизъм, злоба и откровено невежество.Денят беше красив, изпълнен с надежда: Европа застана силно зад Украйна, европейските лидери демонстрираха единство на високо равнище, получихме приветствие към свободния свят от новоизбрания папа Лъв XIV, отдадохме внимание на католическия свят. И изведнъж, по никое време, в кадър се появява Ганьо Славянски, за да съсипе всичко. Докато демократична Европа отправяше послание за надежда, мир и бъдеще, нашият президент реши да се втурне в противоположната посока - към национален раздор, международна изолация и пореден провал.
И най-страшното - за пореден път погази българската Конституция, поставяйки личните си амбиции и зависимости над закона. Призивът за референдум за еврото не е просто невинно „да попитаме народа“. Това е коварен ход - опит да се вбие клин между България и нашите европейски партньори, да се подкопае стратегическият път на страната ни към икономическа стабилност, инвестиции, модернизация и растеж. Това е опасна игра, дирижирана от подмонголска Рус и вседържеца й Путлер - игра на страхове, полуистини, манипулации и дезинформация, целяща да върне България в периферията на Европа, в сянката на евразийските диктатури, към бедността, несигурността и външнополитическото мракобесие. Остана още малко.
Този агресивен, завистлив и отмъстителен некадърник ще си тръгне. Но пораженията, които нанесе върху държавността и авторитета на България на международната сцена, ще тежат с години. Устойчивите междудържавни отношения се градят с доверие, професионализъм и търпение, десетилетия. Радев ги разби на пух и прах само за няколко години. Дано онези, които го издигнаха в задкулисието и го монтираха на високия пост във властта, най-сетне осъзнаят колко огромна грешка са направили.
По-лошото е, че това не е просто човешка грешка - това е осъзнато национално предателство и съсипана държавност. На всеки следващ демократично избран президент — тежко му! Ще трябва да се бори не само с огромните вътрешни последици, но и с недоверието на международните ни партньори, които вече гледат на България като на страна, способна да се отклони от общите цели. Вътрешният раздор, насаден от Радев с антихуманно старание и груба информационно-психологическа война по азиатски образец, е сложен и дълбок проблем, който ще изисква поколения за преодоляване. Съвестта ми е чиста! Предупредих Ви с думи, с дела, с всичко, което можех - и всичко, което казах и написах, се сбъдна с плашеща точност.
Вилнеещият чутовен натиск няма да сплаши гласа на свободата. Той е търпелив, но до едно време. Разберете - устойчивите междудържавни отношения се градят с доверие, с постоянство, с ясно избран и следван път, а не с евтини номера и дребнави игрички за вътрешнополитически рейтинг. Десетилетия са нужни, за да се изгради авторитет - броени дни, за да се разруши. Радев нанесе непоправими щети на държавността и имиджа на България като надежден партньор. Вместо да работи за консолидиране на позициите ни в Европа, той тласка страната към изолация, самота, провал.
Не избирайте повече примитиви и карикатури във властта. Това не само води до корупция и кражби, но и смазва малкото достойнство, останало в България, разрушава красотата, която сме запазили като народ. Истинският избор е между напредък и пропадане, между достойно бъдеще и унижение. Днес България стои на кръстопът. Или ще продължим напред с Европа — със стабилна валута, отворени пазари, модернизация, растеж — или ще позволим на такива като Радев да ни върнат назад: към рублата, бедността, самозатварянето, азиатските зависимости. Време е да отворим очите си. Време е да отстояваме бъдещето си. Време е да кажем ясно: НЕ на популизма, НЕ на подмяната, НЕ на политическите кукли на конци! България заслужава повече. И нашите деца няма да ни простят, ако позволим на примитивите да решават съдбата ни. Осемдесет години стигат!