Снимка: БТА/AP
Предстои ли Русия да преживее период на драматични политически промени? Ако е така, могат ли демократичните сили в изгнание да се обединят в последователен блок и има ли начин да се наложат на политическата сцена?
Близо 300 руски политици и активисти от опозицията в изгнание се събраха да обсъдят тези въпроси в Европейския парламент по-рано тази седмица, като конгресът се проведе в момент, когато се появиха новините за разрушаването на язовирната стена на Каховската ВЕЦ - последният мрачен епизод от войната на Владимир Путин срещу Украйна, пише в. "Гардиън".
Форумът в Брюксел, свикан от четирима евродепутати, беше първата подобна среща, която получи официален статут от европейски парламентарен орган, тъй като някои в Европа започват да мислят как ще изглеждат контурите на Русия след Путин.
"Това е първият път, когато някой говори за възможността за постпутинизъм. Преди три месеца това не беше възможно. Страните от ЕС смятаха, че Путин ще бъде президент години наред, ако не и десетилетия... Сега възприятието се промени", заяви Бернар Гета, френски евродепутат, който беше един от организаторите на форума.
Михаил Ходорковски, бившият най-богат човек в Русия, преди да бъде вкаран в затвора за едно десетилетие през 2003 г., заяви, че просто смяната на Путин с друг човек от неговата система няма да промени нищо. "Този режим трябва да бъде унищожен", каза той по време на откриването на конференцията. "Няма друг път към мирно и нормално бъдеще за Русия, за Европа и за целия свят."
Руската опозиция казва това от години и често може да звучи като пожелателно мислене. Но след като руската армия е в неизгодно положение, ударите с дронове и военните нахлувания в Русия се отразяват на вътрешността на страната, а борбите между елитите се разпространяват в публичното пространство, някои в Европа също започват да се чудят дали Путин е толкова сигурен в Кремъл, колкото са смятали.
Как ще изглежда Русия след Путин обаче е въпрос на дискусия. Андрюс Кубилюс, литовски евродепутат и бивш министър-председател, който беше основният организатор на конференцията, заяви, че сред европейските политици все още е малцинство мнението, че в Русия може да настъпи истинска демократична промяна, но смята, че това е важен аргумент както за Русия, така и за Украйна.
"Ако големите европейски столици не искат да повярват във възможността за демократична Русия, което, признавам, не е толкова лесно да се повярва в този момент, си мислите, че или ... същият режим ще остане на власт завинаги ... или Русия ще се срине в пълна катастрофа", каза Кубилюс.
Ако западните политици вярват, че пълната украинска военна победа би означавала срив на Русия в още по-лоша диктатура или гражданска война, те "тогава се страхуват от украинската победа", каза той.
Много от участниците изразиха мнение, че крахът на режима на Путин е въпрос на време, а не на това дали ще настъпи, и добавиха, че макар че в началото на ерата след Путин може да се стигне до завземане на властта от хора от вътрешния кръг, нещата могат бързо да се променят.
"Всеки управляващ след Путин ще бъде значително по-слаб по отношение на легитимността и обществения авторитет ... режимът ще се опита да се задържи на власт, но няма да издържи дълго", каза Владимир Милов, дългогодишен опозиционен политик, който беше заместник-министър на енергетиката в началото на управлението на Путин. "Точно тогава трябва да окажем натиск върху хората да говорят", добави той.
Единственият украинец на форума беше Алексей Арестович, който подаде оставка през януари. Той беше старши съветник на президента Володимир Зеленски.
Арестович отхвърли разпространеното в Украйна мнение, че руската опозиция трябва да бъде пренебрегвана, тъй като споделя имперското мислене на Кремъл, като "политическо късогледство". Той заяви, че е важно да се мисли как да се промени режимът в Русия, а не просто да се надяваме на нейното разпадане.
"Няма такова нещо като свобода на другите. Макар че Русия не е свободна, ние също не сме напълно свободни, защото като минимум това означава, че ... опити за започване на нова война са винаги възможни. Така че дори от гледна точка на сигурността на Украйна трябва да говорим за освобождението на Русия", каза той.
При всички разговори за борба на форума руската опозиция остава разделена по въпроса как най-добре да си сътрудничи. Представители на фондацията на хвърления в затвора опозиционен политик Алексей Навални, най-известният опозиционен лидер, бяха забележимо отсъстващи от конференцията в Брюксел. Те са бойкотирали много подобни събития, тъй като смятат, че това са безсмислени разговори.
Отсъстваше и Иля Пономарев, бивш депутат, който беше единственият руски парламентарист, гласувал против анексирането на Крим през 2014 г. и впоследствие избягал в Киев, където е придобил украинско гражданство. Сега той твърди, че има връзки с партизански движения в Русия и с въоръжените части, които през последните седмици извършиха нахлувания през границата в Русия от Украйна.
"Организаторите не искат дори привкус на въоръжена съпротива", заяви Пономарев в телефонно интервю. В четвъртък той започна свой собствен форум във Варшава, посветен на създаването на законодателство за преходния период след Путин.
В кулоарите на брюкселския форум мнозина признаха, че някои от дискусиите за това как да се действа при хипотетична бъдеща Русия звучат като преждевременно пожелание. Но някои отбелязаха и колко бързо могат да се променят нещата в страната и колко е важно да сме готови.
"Имаме този навик на 20-годишна стабилност и трудно можем да се
замислим, че системата може да е слаба и да ерозира... но ерозията е
видима. Тези, които са вътре в страната, ще имат предимство... Но тези,
които бъдат достатъчно бързи, също могат да изиграят роля. И, разбира
се, всеки ще има възможност да загуби и главата си", каза политологът
Екатерина Шулман.