Работодатели и синдикати за пореден път се хванаха за гушите по въпроса за увеличението на минималната работна заплата (МРЗ). Те потвърдиха противоположните си позиции на среща с вицепремиера Гълъб Донев в петък в Министерския съвет - среща на която трябваше да се обсъжда как да се компенсират работещите във време на растяща инфлация и пандемия.
Синдикатите настояват МРЗ да бъде вдигната от 1 януари 2022 г. до 764 лв. (650 лв. за 2021 г.), като това е шанс да оставим зад гърба си понятието "работещи бедни". Работодателите по принцип са против увеличение на МРЗ, като сега заявиха, че тя сега е по-висока от средния осигурителен доход в 10 сектора в икономиката, където "кризата ги е ударила толкова тежко, че и в момента са на загуба, така че няма такава възможност да се намали печалбата, за да се увеличи МРЗ", коментира председателят на АИКБ Васил Велев, цитиран от БНТ. "Тъй като печалба няма. Това ще доведе или до сив сектор, или до затваряне на цели предприятия."
Президентът на КНСБ Пламен Димитров контрира с думите, аргументът, че като вдигнем МРЗ-то трябва да уволним шивачките, е пълен нон-сенс. "Няма вече хора и тия 500 000 души, които са на МРЗ... няма да има просто такива."
Наред с това, синдикалният лидер предупреди, че ако няма сериозно увеличение на МРЗ (предложените 764 лева или поне близко до това) от 1 януари, КНСБ ще призове всички 500 000 души, които работят на МРЗ, на протестни стачни действия от началото на следващата година.
Аргументите за увеличение на МРЗ са много, твърдят от КНСБ своя позиция след днешния разгорещен спор при вицепремиера. Към септември на годишна база НСИ отчете 14 процента ръст на средната работна заплата. В същото време минималната работна заплата е увеличена едва с 6,6 на сто. Такава заплата в момента получават 500 хил. трудещи се българи. КНСБ предлага през следващите 4 г. тя да расте изпреварващо, за да успее страната ни да премахне феномена "работещи бедни".
Ако годишно МРЗ расте със 17-18 процента, както предлага КНСБ, през 2025 г. тя ще достигне размера на заплатата за издръжка. Това означава, че ако двама работещи възрастни в едно тричленно домакинство, каквото е вече за съжаление българското семейство, получават МРЗ, то трябва тя да е 1200 лв. и тази сума да покрива това, което е необходимо за издръжката му. Едва тогава можем да кажем, че няма да има работещи бедни, отбелязва синдикатът.
Според КНСБ, аргументът, който от години бизнесът се опитва да наложи в общественото съзнание, че вдигането на МРЗ води до увеличаване на безработните с ниска квалификация, не просто е неверен, но е и оборен многократно с изчисления и емпирични данни. Не само, че няма намаление на нискоквалифицираната заетост при умерен ръст на МРЗ, но ефектът е точно обратният - забелязва се увеличение. Това показват данните в България от последните години при темповете, с които се увеличава минималната работна заплата, коментира КНСБ.
Исканията на синдикатите са максималистични, не отговарят на икономическата реалност и биха довели до отрицателни последици, включително за синдикалните членове, категоричен е обаче Васил Велев.business.dir.bg