Снимка: "Булфото"
Какви са сценариите за излизане от безпрецедентната политическа криза, която тресе държавата? Какво ще се случи, ако и този път не бъде сформирано редовно правителство и се отиде на втори предсрочни избори? Може ли наесен да има вот 2 в 1 - парламентарен и президентски? Отговори на този въпрос дават конституционалисти.
Те уточняват, че дори ГЕРБ да обжалва резултатите от изборите, които загуби за първи път от години, това няма да спре процедурата по сформиране на новия парламент. Така, в момента, в който новите депутати положат клетва и бъде конституирано 46-ото Народно събрание, служебният кабинет е длъжен да подаде оставка.
Както и след изборите на 4 април, предстои държавният глава Румен Радев да проведе консултации с всички избрани политически партии - общо 6. След тях той трябва да възложи мандат за съставяне на правителство на кандидат за министър-председател, излъчен от най-голямата по численост парламентарна група - тази на "Има такъв народ" (ИТН). За малко тук да се получи парадокс, за който Конституцията не се е произнесла - до последно данните показваха, че партията на Слави Трифонов и ГЕРБ може да имат еднакъв брой депутати - 64. Тогава трябваше да се стигне до специално решение, че първи е този, който има повече гласове на вота, което щеше да усложни процедурата значително. Според 100% обработени протоколи обаче се оказа, че все пак ИТН ще има 65, а ГЕРБ - 63 мандата в НС.
В такъв случай, би трябвало номинираният от Трифонов за премиер Николай Василев да приеме мандата. Ако все пак по някаква причина ИТН върне мандата заради липсата на подкрепа в парламента, която ще обрече правителството на малцинството на много крехка стабилност, президентът трябва да връчи мандата на втората класирала се партия - ГЕРБ. Лидерът на партията Бойко Борисов обяви категорично, че те веднага ще го върнат, затова Радев ще трябва да връчи мандата на трета политическа сила по свой избор. След 4 април той избра БСП, която, както и сега, беше трета. Тогава левицата го върна, но този път Корнелия Нинова направи заявка, че ще опитат да съставят кабинет, включително с министри от служебния, като ще търсят подкрепа от политическите си опоненти в името на стабилността в страната.
Ако социалистите не успеят и това пак не се случи, президентът отново ще трябва да разпусне парламента и ще назначи ново служебно правителство - то може да е същото като състав, но ще е нужен нов указ. Тогава трябва да насрочи и нови предсрочни избори.
И тук идва първият евентуален проблем - че президентът не може да разпуска Народното събрание в последните 3 месеца от мандата си - трябва да се върнат 3 месеца от 19 януари - датата, на която той положи клетва. Тоест това трябва да стане най-късно до средата на октомври.
Според конституционни съдии за момента има достатъчно време за завъртане на рулетката и за насрочване на нови избори, в случай, че това се наложи.
Много е важно обаче, новият парламент да гласува дата за предстоящите президентски избори.
"Народното събрание трябва да определи тази дата безспорно, защото ако не я определи и при едно стечение на обстоятелства, че ще имаме още едни предсрочни парламентарни избори, може да стигнем до конституционна криза, т.е. няма да има кой да насрочи дата за президентските избори, а те се провеждат не по-рано от 3 и не по-късно от 2 месеца до края на мандата на действащия президент. Това означава 22 октомври-22 ноември - в този диапазон трябва да има избори", коментира пред БНТ конституционалистът проф. Пламен Киров.
Тъй като изборният процес у нас трае 60 дни, ако датата е 22 октомври, трябва да се броят 60 дни назад и най-късно тогава да има решение за насрочване на вот. Ако остава по-малко време, ЦИК ще изпусне всички срокове, фиксирани в Изборния кодекс.
Юристи обаче коментират още, че избори 2 в 1 ще са изключително сложни, тъй като ще е нужно те да се провеждат на две отделни машини или в две урни за бюлетини в малките секции. Това, освен, че ще направи организацията много трудна, това означава, че ще трябва да бъдат купени още много нови машини. Освен това, собствеността им предстои да бъде прехвърлена на държавата и не е ясно къде ще бъдат съхранявани - дали в един общ склад, или на определени места във всеки град в страната, както и кой ще отговаря за тяхната поддръжка и охрана. Това е сериозен логистичен въпрос, който ЦИК не може да реши сама.
Най-любопитният факт в цялата политическа обърквация
е, че ако не бъде съставен редовен кабинет и Румен Радев пак назначи
служебен, именно при него ще се подготвят президентски избори, на които
той ще е яви за втори мандат./dir.bg