На 2 юни в Сливенско почитат не само Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България, но и героите горяни, вдигнали глава срещу тоталитарната комунистическа система, наложена от БКП в страната с подкрепата на Москва.
Датата е паметна, защото преди 70 години на 1 срещу 2 юни 1951 г. комунистическият режим с военни части успява да разбие най-голямата организация на горянското въоръжено съпротивително движение – Втора сливенска чета.Днес преки родственици и близки на сливенските горяни почетоха паметта им с поднасяне на венци и цветя пред скромния паметник в центъра на Сливен, издигнат от самите тях преди 20 години.
Поклонението премина без никакви почести, както от страна на местната власт, така и от страна на държавната власт. „Вече 70 години ние не знаем лобното място на нашите бащи, нито пък имаме достойно място в обществото“, заяви пред desebg.com Станка Георгиева от село Желю войвода, Сливенско, дъщеря на заловен и осъден на смърт Георги Русев – главен ятак и четник във Втора горянска Сливенска чета през 1950-1951 г. По думите ѝ е тъжно е, че почитането на горяните, борили се за свободата и независимостта на България от комунистическия режим, не се подкрепя дари на местно ниво – от общината, камо ли на правителствено и държавно ниво.
Тя уточни, че единствено представители на историческия музей в Сливен днес са уважили паметта на сливенските горяни. Тя отправи два въпроса към президента Румен Радев:
„Г-н президент, какво мислите за горянското движение като организирана въоръжена борба, първата в цяла Европа, срещу комунистическия режим? И колко пъти сте заставали редом до нас и колко пъти сте заставали пред Мемориала на жертвите на комунистическия режим в София, за да отдадете почит като държавен глава?“
Историята на Втора сливенска горянска чета
Втора сливенска горянска чета е сформирана през месец май 1951 г. в Сливенския балкан. Неин командир е Георги Търпанов, който получава прозвището Бенковски по прилика с известния революционер и един от ръководителите на Априлското въстание през 1876 г.
Той е бивш санитарен подофицер и участник в заключителната фаза на Втората световна война и има богат натрупан военен и организационен опит.„Ние, наследниците на горяните, всяка година почитаме тяхната памет, идвайки тук на тази дата, прекланяйки се и поднасяйки цветя. И с надеждата, че докато сме живи, ще можем да научим лобното място на нашите бащи“, добави още Георгиева.През пролетта на 1951 г. радиостанцията „Горянин” предава, че в Сливенския балкан се създава съпротивителна на комунистическия режим армия.
Втора горянска сливенска чета достига до 106 души. Разрастването ѝ принуждава комунистическия режим начело със съветския агент и участник в терористичните групи на БКП от 20-те години Вълко Червенков да предприеме действия за нейното унищожаване.
Организирана е 13-хилядна армия от милиционери и военни части, която обгражда Сливенския балкан, за да попречи на други четници да се присъединят към четата.
На 1 срещу 2 юни 1951 г. горяните влизат в тежко сражение с милиционерски и военни части. Командирът на четата Георги Търпанов е ранен на 12 места, но въпреки това успява да изведе хората си на безопасно място.
В това сражение загиват 40 горяни. В края на 1951 г. Търпанов е заловен, осъден на смърт и екзекутиран.
Дори и без своя командир и въпреки жертвите, тази чета продължава борбата срещу тоталитарния режим. През 1952 г. се обединява с други малки чети и достига по численост 156 души. Един от успехите на горяните е превземането на с. Раково, Сливенско.