сряда, 9 декември 2020 г.

Прогноза: До 10 години ще станем свидетели на войни за вода

 

Настоящата 2020 година е към своя край, а историците определено ще я запомнят като важна и преломна година. Не става дума само за пандемията. Работата от вкъщи, повишената вероятност от глобални конфликти, климатичните промени и дори оставането на един български град без вода са малка част от нещата, които ни донесе 2020 година.

Но какво ще бъде бъдещето ни и как настоящите събития се отразяват на него? Това е въпрос, който си задава всеки. Но не всеки е способен да даде точен и конкретен отговор. Причината - не всеки разполага с достатъчно информация.

Но има хора, които събират информацията и четат изключително много, за да направят прогнози за нашето бъдеще. Става думи за футуролозите. Те изцяло разчитат на научния подход, а прогнозите им редовно се сбъдват. Хора като Алвин Тофлър, Рей Курцвейл, Томас Фрей и Ювал Ноа Харари са еди от най-известните футуристи, предсказали точно развитието на технологиите и обществените взаимоотношения.

България също има своите футуристи, а прогнозите на един от най-известните от тях вече са факт. В интервю за Дир.бг от 2018 година адвокат Цветан Цветанов направи твърдо предположение, че работата от вкъщи и виртуализацията на човека ще се превърнат в норма... или както ги наричаме днес, две години по-късно - "новото нормално".

Всеки разговор с Цветанов хвърля светлина на това как може да изглежда бъдещето на планетата и държавата ни. Краят на преломната 2020 година е идеалният момент да потърсим адвокат Цветан Цветанов за интервю и да разберем какви са неговите виждания и прогнози за тава как изминалите 12 месеца ще повлияят на нашето бъдеще.

- С какви промени очаквате да се сблъска човечеството през следващото десетилетие?

Светът и хората винаги са се променяли. Днес човечеството е изправена пред наистина смъртоносна пандемия - кризата с Ковид-19. За съжаление скоро се очакват нови вълни на тази пандемия, а до 2030 нови такива кризи, причиняващи масови заболявания. Какво ще се промени? Вижда се ясно следното: Животът ни през времето на пандемията се промени и никога няма да бъде същият.

В немалка степен ще има трайни, дълбоки психологически ефекти върху нас и развитието ни. Ще се принудим изцяло да променим начина, по който работим и живеем. За огромната част от хората, макар и болезнено в етичен, психологически, социален, икономически, културен и дори в морален аспект, нашият свят ще се превърне в "новия" свят. Светът на "виртуалния" човек!

Това няма да е временно. Ще е съпроводено с бурно развитие на технологии, стандарти и мобилни приложения, масово използване на изкуствен интелект и роботи, насочени да отговорят и покрият неговите потребности и нужди, дори и в интимната човешка сфера и общуване. И това динамично развитие ще бъде, както тук на Земята, така и в Космоса с нови постижения и полети до и от Луната и дори до Марс. Където общуването, както знаем, отдавна е виртуално.

Правил съм прогнозни твърдения, публикувани в медиите още през 90-те години на миналия век, които се основават на връзка с ускорените промени в климата на нашата планета.

Отнасят се до недостига на вода, възможните рискови последици за живота на човека и околната среда, необратимото изчезване на животински и растителни видове. Като обикновен човек съм призовавал активно през годините, че цялото човечество трябва да се подготви и да вземем необходимите мерки. И сега съм още повече убеден, че днешните тревожни последици в глобален мащаб, които засягат неминуемо и нас и страната ни, са причинени от обстоятелствата и са свързани с избрания и създаден, но не винаги най-добре осмислен от нашата цивилизация начин на досегашен живот.

Водени от желанието да построим на всяка цена метафорично "Вавилонската кула" ние не винаги налагаме най-добрите приоритетни и ценности. Днешният технологичен капитализъм и манталитета на "успеха на всяка цена" в глобален и индивидуален план са норма сред индивида, корпорациите и дори обществото. Все още не сме се научили да преценяваме задълбочено неминуемите последици от това. Както и дали те са винаги желани и добри за хората?

Именно налаганите пазарно-технологични стандарти ще доведат до промяна на разбирането за етика и хуманност. Промяната ще доведе до нов индивид - "виртуалния" човек. А животът на такова общество ще е базиран на виртуалните стандарти в глобален план.

Вероятно ще има единна виртуална световна валута, обвързана с параметрите на най-жизнено важните за развитието и оцеляването на съвременната ни цивилизация ресурси - енергийни и водни източници, информационно - цифрова и транспортна инфраструктура. Планетата ни ще се окаже с ограничени на брой благоприятни климатични региони за живеене. Реализирането на всичко това естествено зависи от шанса да няма глобален конфликт, който да ни затрие като цивилизация.

- Битките за вода са вече факт в Близкия изток, може ли да се превърне този проблем в глобален?

- Да бъда последователен и да припомня прогнозата си, отразена в медийни публикации преди години и за последно през лятото на 2018 и пролетта на тази година.

"Тежка водна криза се задава на планетата, което при неумереното разрастване на световното население може да доведе до тежък проблем - загуба на плодородност на почвите и оттам жестока криза с изхранването, както и до нови и то мащабни мигрантски процеси към по-богатите с такива ресурси страни и обезлюдяване на отделни огромни райони на планетата. Въпрос е дали ще бъдат избегнати страшните конфликти, които съпровождат такива събития", написах тогава аз.

Понеже споменавате Близкия изток, а там се намират близо половината от страните по света, страдащи от липса на вода, като Саудитска Арабия, Бахрейн, Кувейт и Катар ще припомня нещо от зората на човешката цивилизация.

Знаете ли, че има 19 държави без реки. ОАЕ, Саудитска Арабия, Йемен, Либия, Кувейт, Бахрейн, Катар, Оман са част от тях.

Древен шумерски надпис, съдържа знаменателна кратка история, че "Еанатум, владетел на Лагаш" водил война срещу Умма". Причината за една от първите войни в човешката история - водата. Мястото на конфликта, случил се преди 4500 години е близо до мястото, където реките Тигър и Ефрат се вливат една в друга.

Ситуацията днес в този регион е изключително напрегната и сериозна. Турция е в остра и оспорвана борба с Ирак и Сирия за водите на Тигър и Ефрат. Изображения от спътници сочат, че спорният басейн на Тигър и Ефрат, обхващащ части от Турция, Сирия, Ирак и Западен Иран, губи водните си ресурси по-бързо от всяка друга област по света.

Судан, Египет и Етиопия пък са в напрегнат спор за водите на най-прочутата река в света - Нил, а Израел и Йордания, подкрепяна от Палестинската автономия, взаимно се обвиняват за ограбване на водите на библейската река Йордан за напояване на жизнено важните за тези страни земеделски земи.

Какво можем да добавим сега през декември 2020 г. за бъдещето на водата. Нека видим какво казва престижния Института за икономика и мир /IEP/ в Сидни в материал, публикуван през месец септември 2020 година, тоест пред два месеца.

Около 1,2 милиарда души може да мигрират до 2050 г. Климатичните промени са в сила за всички стани, но най-бедните и уязвими народи ще се справят най-трудно, твърдят авторите. В доклада са използвани данни от международни организации като ООН, Организацията по прехрана и земеделие FAO и предишни изследвания на IEP. С помощта на тези данни, от института изчисляват относителната заплаха за увеличаване на населението, водната криза, несигурността с храните, суши, наводнения, циклони и повишаването на температурите и нивото на океана.

Според доклада повече от милиард души живеят в 31 страни с ниска устойчивост на тези кризисни фактори, което означава, че те не са подготвени да се справят с въздействието на екологичните промени в идните десетилетия. Регионите в най-голям риск са Субсахарска Африка, Южна Азия, Близкия Изток и Северна Африка.

Страните с по-големи ресурси в Северна Америка и Европа ще се справят по-добре с ефектите от тези бедствия, но вероятно ще посрещнат големи вълни от климатични бежанци, се предупреждава в доклада.

"Това ще окаже огромно социално и политическо влияние, не само на развиващите се, но и на развитите страни, защото масовото изселване ще доведе до по-големи бежански вълни към най-развитите страни", обяснява основателят на IEP Стив Килелеа (Steve Killelea) и добавя, че тази екологична промяна е "следващата голяма глобална заплаха за планетата".

Ще има и недостиг на храна и вода. Населението на света в момента е 7,8 милиарда души. Очаква се до 2050 г. то да достигне 10 милиарда, които да преживяват от вече сериoзно експлоатираните природни ресурси, цитира докладът данни на ООН. По-голямата част от това увеличение на броя на населението вероятно ще се случи в страни с продължаващи въоръжени конфликти, както в някои страни от Субсахарска Африка. В доклада са цитирани данни от проучване на неправителствената организация World Resource Institute, според които към 2050 г. глобалната нужда от храна ще се повиши с 50% и 3,5 милиарда души може да страдат от недостиг на прехрана.

Още по-сериозен проблем може да се окаже недостигът на вода - в момента повече от 2,6 милиарда души живеят в силен или екстремен недостиг на вода, защото или нямат достатъчно вода за да обезпечат нуждите си, или водоизточникът им е застрашен. Климатичните промени предизвикват намаление на дъждовете, увеличение на температурите и други екологични изменения, които вече създават криза с водата - през 2019 г. шестият по големина град в Индия, Ченай, почти остава без вода. За да се обезпечат нуждите на населението водата е докарвана от други щати с водоноски, а хората чакат часове на опашка, за да получат полагащото им се количество вода. Подобна бе ситуацията и в родния Перник, а съдбата му могат да последват и други български градове.

Към 2040 г. общо 5,4 милиарда души - или повече от половината от населението, прогнозирано към тази дата - ще живее в страни със силен или екстремен недостиг на вода. Индия и Китай, двете страни с най-голямо население в света, ще са измежду тези засегнати страни, се съобщава в доклада. Това може да предизвика още по-сериозни конфликти, които не само да дестабилизират икономиките, но и да доведат до масови миграции.

Само в последното десетилетие, инциденти с насилие, свързани с липсата на вода, са се увеличили с 270% по света, съобщават от IEP данните на компанията WorldWater. В последните години светът става свидетел на драматично повишение в броя на природните бедствия, случващи се по света, за което експертите отдавна предупреждават, че е показател за влошаваща се климатична криза - като например горските пожари в САЩ и Австралия, топлинните вълни в Европа и др.

Регионът на тихоокеанското крайбрежие на Азия е между най-засегнатите - 29% от всички природни бедствия в последните 30 години са се случили именно там. Европа е следващия регион с най-голям брой природни бедствия в световен мащаб. А през 2019 г. в Индия се случва най-голямото преселване на население, дължащо се на природно бедствие - 5 милиона души са принудени да напуснат домовете си, се посочва в доклада. В света 25 милиона души са се преселили заради природни бедствия през 2019 г., а броят им вероятно ще продължи да расте.

Тези катаклизми засягат най-тежко най-бедните страни, те погубват седем пъти повече хора в по-неразвитите страни, в сравнение с развитите, се съобщава в доклада, използвайки социоикономически показатели от предишни изследвания на IEP за устойчивостта. Това не означава, че в по-бедните страни природни бедствия се случват по-често или с по-голяма сила, а че тези нации са по-застрашени, заради по-малките способности на държавите да се справят с кризата. Съчетанието от всички тези заплахи създава мигрантски кризи, които след това оказват ефект върху политическата стабилност, глобалната несигурност и отношението към мигрантите. Международното сътрудничество и помощ за развиващите се страни ще бъде от особено значение за справянето с подобни кризи в бъдещето. Водата, за която учените откриха скоро, че има четири агрегатни състояния е златото на човешкия живот. Иначе войните и конфликтите за вода за съжаление са предстоящи още това десетилетие и много трудно ще бъдат избегнати.

Ако сме обективни след направеното сравнение на прогнозата и резюмето от доклада на Института за икономика и мир /IEP/, коментарът е излишен за съжаление,защото картината не е оптимистична и даже не е никак добра. Изправени сме пред съдбоносен за оцеляването ни въпрос: Човечеството и неговият научно-технически авангард търсят ли възможни решения на тези глобални кризи?

Дали това може да е откриването и използването на нови енергийни източници и нови технологични решения. Предприемаме ли спешни мерки? Да се опитаме да се договорим на глобално ниво за използването на водните ресурси на Земята като световно общо благо на съвременната цивилизация, а не стока за търговия, особено сега във времето на пандемия, както се прави за решаването на екологичните проблеми.

Преди няколко години София се проведе 12-та международна конференция, посветена на водата, като България беше домакин за пети пореден път на научният форум "Физика, химия и биология на водата". В Европейския съюз действат актове и резолюции на отделните негови органи за гарантиране на правото на човека на вода и канализация.

Ето една лична човешка идея, като гражданин на Планетата. Защо България, нашата родина да не стане инициатор за провеждането на Световна конференция за водата на която да се обсъди и приеме под егидата на ООН, международноправен акт- световна Конвенция за ползването на водата и световните водни ресурси. Както бе прието Парижкото споразумение относно изменението на климата през 2015 година, целящо засилване прилагането на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, насочено към ограничаване на затоплянето и намаляване на емисиите от парникови газове по света. Инициирането и поставянето на световен форум на този изключително проблемен въпрос за всички страни и хора по света и търсенето на решения и мерки ще допринесе за допълнителен авторитет в глобален план на нашата страна.

- Технологията ще ни спаси ли от настъпващите беди или има шанс,тя самата да се превърне в опасност?

- За ролята на технологията ще споделя: Да, тя е изключително важен фактор днес и в бъдеще. За да е тази роля спасителна следва да осъзнаем обаче, че това може да стане бързо и успешно само въз основа обединен световен научно-интелектуален, технологичен и финансов ресурс и капацитет. Ако по целия свят се насочат достатъчно средства и инвестиции за изграждането на например на модерни и високотехнологично оборудвани болнични заведения, масово роботизирани за най-опасните рискови дейности за персонала за превенция, лечение и контрол над заболяванията, за авангардни медицински изследвания за лекарства и ваксини, в бъдеще ще имаме гаранции, че няма да бъдем заварени безпомощни,както в началото на пандемията без достатъчно маски и вентилатори.

Друга отличителна последица е, че в днешния виртуално дигитален свят, технологичните фирми ще се развиват приоритетно, както сега, така и след пандемията.

Това също очертава контури на бъдещето, в което нашето основно огледало и прозорец към света стават изкуственият интелект, роботите, многофункционалните смартфони, телекомуникационни дигитални устройства, технологии и приложения, виртуалната среда на интернет и платформите на социалните мрежи.

Ползите например днес са, че властите използват оправдано технологиите за борба с вируса на пандемията, като проследяват и наблюдават огнища на неговото разпространение, движението на карантинирани хора и за контрол върху недобросъвестни граждани, които могат да заразят неоправдано по невнимание и други хора. Докато има и явни рискове,които според хората, за които много важни са гаранциите за свободата, личния живот и правата на личността са в констатациите, че светът сега и след вълните на повтаряща се пандемия ще изглежда много наблюдаван, по-тревожен от реалната поява на "Големият брат". Основания за такива изводи са, че взаимоотношенията между обществото и държавата принципно ще стават все "по-хладни и по-дистанцирани".

Поради което понастоящем властите в някои страни, макар и мотивирано разширяват дистанционния си контрол над гражданското общество и частния живот на хората. На фона на пандемията Ковид-19, човешкият индивид е възможно и го прави в редица страни - компромисно възприема донякъде ограничаване на основни граждански свободи в замяна на сигурността. Това разбира се променя обществения договор в днешния глобализиран и все още оставащ либерален свят. Властите обаче, обещавайки сигурност, е възможно да се възползват от ситуацията с пандемията като претекст за по-нататъшно ограничаване на публичните права и свободи и домогване до повече правомощия за намеса в личния живот. А това са все отражения на пандемията върху нашето технологично бъдеще.

В света на агресивната и самоцелна печалба, който е доминиращ в немалка част на нашата планета съществува реалната опасност много хора да останат на улицата, защото работните им места ще са заети от роботи. Пандемията, нормално създава страх от инфекциозно заразяване, и води до ограничаване на контактите и взаимодействието между хората. Води до приоритетно използване на електронни комуникации ,виртуална среда и мотивиране на разработването и използването на роботи и изкуствен интелект. Епидемиологията на Ковид-19 бързо се развива от научните и изследвания и придобития опит, базирана на логичното правило - хората се смесват и тогава разпространяват инфекции. Най-често това се случва при пътувания, на работните места, заведения, учебни заведения, заведения за обществено хранене и нощни забавления, туристически пътувания и в живота на домакинствата. Ако се ограничи и намали това смесване вероятно ще се намали предаването на инфекцията от човек на човек и ще доведе до по-малко случаи като цяло. Нима някои големи компании няма да си кажат, че ако се намалят работните места и използват роботи, то това би им гарантирало повече печалби и минимизира рисковете за бизнеса и в условията на пандемия?

И още нещо мотивира агресивния капитализъм. Здравеопазването, системата която ни спасява от смъртоносната зараза на пандемията е една от най-важните обществени структури с критично значение, която предлага услуги от които не се печелят толкова много пари в сравнение с другите критични системи. Експертно прогнозирано е, че растежът на производителността в сектора на здравеопазването обикновено е по-нисък от този в другите сектори на икономиката, докато разходите за него се увеличават по-бързо от средните показатели за това. Ето защо тази критична фундаментална обществена система не е от любимите на модерния капитализъм и той приоритетно предпочита да инвестира в други сектори. Но днес на фона на смъртоносната пандемична заплаха за всички хора, това би следвало фундаментално да се промени и наливането вече на огромни ресурси по света доказва, че човечеството е на прав път.

При пандемията виждаме, че има както и у нас световна криза за кадри в здравеопазването и социалните грижи. Става ясно, че стремежът за натрупване на печалби и досегашната липса на голямо желание за инвестиции в тези стратегически критични системи, мотивирани основно от алчност досега в най-напреднали държави е причината за това.

Дали ще настъпи и настъпва ли фундаментална промяна в разбирането за същността на технологично-пазарния капитализъм със социални измерения? Можем ли да трансформираме днешната обществена система в по-хуманна система, която да ни направи прави по-устойчиви пред бъдещите глобални пандемии и други подобни потенциални кризи? Това са въпроси на новия дневен ред на хората на земята. Тръгва се макар и хаотично в търсене на правилната посока по целия свят. Какво ще стане и кой ще познае и предвиди резултата? Ще видим много скоро резултатите.

- Сегашната пандемия със сигурност протича по-леко от възможното, благодарение на новите технологии. Да си припомним, какво е точно виртуалния човек и как той се оказа водеща фигура в "новото нормално"?

- "Виртуалният човек" е, както споделих естественият резултат от обстоятелствата, свързани с избрания и създаден, но не винаги най-добре осмислен от нашата цивилизация начин на досегашен живот. Той е плодът на развитието на приоритетните доминиращи ценности на технологично-пазарния капитализъм и манталитета на "успеха на всяка цена" в глобален и индивидуален план сред човешкото общество.

Продуктът на ерата на технологиите във времето на промените на климата и ролята на човека за т.н глобално затопляне! Защо той се оказва водеща фигура в "новото нормално"?

Защото неговата поява води до един "нов" свят в който виртуалното ще доминира постепенно. Ще си позволя да посоча няколко макар и спорни донякъде констатации. 

По-добро технологично наблюдение на пандемията с използване на виртуални информационни интернет системни приложения и създаване и развитие на големи ресурси от данни. Например всички създадени глобални или национални приложения за данни, включително GPS данни и системни мрежи за ранно предупреждение, които могат да съобщават и проследяват кой показва симптоми на огнище, с кого са контактували хората,които са установени че са заразени.

Виждаме каква е силата и значението на данните,събрани по технологичен път при условия на пандемия в реално време. Уроците, които получаваме от този опит, ще ни информират как по ефективно да наблюдаваме и да се справяме с бъдещите пандемии, като използваме технологиите на "виртуалния" начин на живот.

Всяко от тези технологични усилия изисква внимателно прилагане, за да се защити неприкосновеността на личността и да се предотврати злоупотребата със събраните данни за хората.Друга констатация е използването на повече безконтактни интерфейси и взаимодействия.

Пандемията води до намаляване на физическото докосване на повърхности ,които могат да предадат заразата от инфекция. Последица е по малкото използване на сензорни екрани и повече гласови интерфейси и интерфейси за т.н машинно виждане.

Ще се развива използването на този вид интерфейси, които разпознават лица и предмети за да се ограничи физическия контакт. Това ще развие технологичните безконтактни възможности за плащане на стоки и услуги или за филтри за социални медии и автономно плащане на стоки и услуги в редица търговски вериги.

Динамично развитие предстои в използването на изкуствен интелект, като партньорство в научните изследвания за разработването на лекарства и ваксини и медицински тестове сред населението. Очаква ни бурно развитие на телемедицината, дистанционната медицинска грижа и виртуално медицинско консултиране и обслужване,поради наложеното от живота социално дистанциране.

Съществено увеличение на онлайн пазаруване, което води до конкуренция в инвестиции и в подобрения на системите за логистика и доставка на стоки и услуги за да се отговори на изискванията на новия начин на живот на виртуалния човек. Това ще е съпроводено с повишена зависимост от роботи. Те не са податливи на пандемии независимо дали ще се ползват за доставка на хранителни стоки, за създаване на жизненоважни условия в здравната система, или за поддържане на производства. Компаниите осъзнават тяхната все по нарастваща роля и значимост днес в света на виртуалния човек. Ще споменем като констатация и преминаването към изцяло виртуално организиране на събития, конференции и дебати. Плюсовете са, че в тях вече могат да участват най-големи експертни капацитети в различни водещи области на световния научен, интелектуален, духовен и икономически и политически живот, включително и експорт на прояви в спорта, културата и забавленията и то без да се правят големите разходи, типични за "старото" време.

- Има ли силата виртуалния човек да изгради реално общество? Може ли сегашната криза да доведе до положителна трансформация?

- Появата на виртуалния човек е в определена степен, свързана и с днешния живот и развитие на нашата човешка цивилизация в условията на пандемията. Идва 2021 година и светът ще продължи да е в режим на коронавирус пандемия и очакване на нейната трета вълна на разпространение.

Вирусът е в днешния свят за дълго неопределено време, а може и завинаги. Периодичните локдауни се превръщат постепенно в част от новия живот-новото нормално, а поредните облекчения на ограниченията в постоянни теми на полемика в целия свят. Скоро ще имаме използвани сред част от световното население одобрени ваксини, които ще гарантират според учените да речем шест месечна защита на ваксинираните. В случай че имунитетът към вируса продължи по-малко от една година, например, /подобно на други човешки коронавируси в обръщение/, ще има годишни скокове на заразната инфекция до средата на това десетилетие и след това дори.Според редица сценарии на експерти над 150 милиона ще са заразени, а починалите ще приближават 2 милиона през 2021 година.

Всичко ще зависи и от това каква ще е ситуацията с провежданите профилактични практически мерки и инструкции,както и от нивото на социалното смесване на хората. Редица модели и практически мерки и доказателства вече показват,че умелото и твърдо провеждане на подходящи локдауни формират промяна в поведението на хората, водеща и до намаляване на разпространението на инфекцията. Но и това не решава радикално нещата. Образно казано COVID-19 е дошъл на Земята с намерение да остане и бъдещето ни ще зависи от много неизвестни, включително дали хората развиват траен имунитет срещу вируса, дали климатичните сезони, времето влияят върху неговото разпространение.

Много важно е ние хората да сме готови да променим своята култура на общуване и взаимоотношения на публични места. Трябва да сме отговорни и взаимно да се предпазваме, защото личното ни поведение е от съществено значение също за предаването или предотвратяването на заразата. Според повечето учени за да сложи край на пандемията, вирусът трябва или да бъде елиминиран в световен мащаб - което според повечето учени е почти невъзможно поради степента на широко разпространение - или хората трябва да изградят достатъчен имунитет чрез инфекции или ваксина. Изчислено е, че 55-80% от населението трябва да бъде имунизирано, за да се случи това, в зависимост от държавата. Светът също така няма да бъде засегнат еднакво от COVID-19. В регионите с по-старо население могат да случат непропорционално повече случаи на COVID-19 в по-късните етапи на епидемията.

Какво още може да направи т.н "виртуален" човек. Цялото човечество и отделните държави да предприемат мерки да избегнат катастрофални климатични промени. Това означава, че до 2030 г. ще трябва да се намалят наполовина глобалните емисии на парникови газове и да преминем бързо към световна икономика, работеща с възобновяема енергия.

Само така ще можем да смекчим страшните последици - по-силни бури, издигащи се морета, по-силни горски пожари.

И още трябва масово да се субсидират използването на слънчеви панели и електрически автомобили, да се укрепи обществения транспорт и да се преработи урбанизацията на градовете, за да се намали използването на автомобили.

Важно е да се въведат данъци върху въглерода по целия свят. Да си поставим като общочовешка цел на нашата цивилизация да се разделим до 2030 година с бедността, макар това да звучи като фантастика. Но повишаването на живота на тези стотици милиони човешки същества, които се издържат с по-малко от 1,25 долара на ден е благородна кауза. Това може да бъде също така постижимо и във "виртуалното човешко общество", което създаваме.

Ако проявим общо желание, интерес и разум да си поставим като човечество за основни цели решаването на големите глобални проблеми, като си сътрудничим многостранно, нашият взаимосвързан и променящ се поради пандемията свят ще бъде по-малко обеднял, самоограничил се и отслабнал като влияние и развитие. Това се отнася и за технологичното бъдеще.

Високите технологии трябва да се преориентират към обслужване на главните интереси на човечеството - на живота, здравето и жизнената среда на хората, а не само за постигане на политическо и военно превъзходство и доминация.

Световните супер сили трябва да се откажат от принципно конфликтният характер на световната политика, от съперничеството помежду си и да започне нова фундаментална ера на глобалното технологично и хуманитарно сътрудничество. Може би това ново "виртуално" човешко общество въпреки наближаващите неблагоприятни събития да прояви сила и воля да се опита да превърне 21 век в най-мирния и проспериращ в историята на човечеството. Нека да опитаме.

В този дух да осмислим живота и целите на нашата цивилизация, смисъла на човешките ценности, да станем по-добри, хуманни и по-цивилизовани преди да се случат събития, които могат да бъдат съдбоносни за нас, хората на нашата планета - Земя. Да се борим с оптимизъм да оцелеем и да запазим живота-най ценното благо на нашата Планета.

Публикувано в dir.bg

Новините от днес и със задна дата