Колко е линията на бедност в Германия и какви помощи взимат безработните

  

В Германия рискът от бедност е толкова висок, колкото не е бил от години насам. Според данни на Федералната статистическа служба, през 2019 година от бедност са били застрашени близо 16 процента от хората в страната.

В Германия такава статистика се води едва от 2005 година, но изследователят Кристоф Бутервеге е сигурен, че това са най-високите стойности от Обединението насам, съобщи Дойче веле.

Според разчетите на Федералната статистическа служба, към момента границата на бедността е 1074 евро за едночленно домакинство. Тази сума се равнява на 60 процента от средния за страната месечен доход.

Най-зле е положението в Бремен, където почти една четвърт от населението (24,9%) е застрашено от бедност. Най-нисък е рискът от бедност в Бавария (11,9%) и в Баден-Вюртемберг (12,3%).

И още: докато на изток делът на застрашените от бедност е намалявал през последните 10 години (с изключение на Берлин), в западните провинции той е нараствал.

Най-голямо подобрение има в провинция Мекленбург-Предна Померания, където през периода 2009-2019 година делът на застрашените от бедност е спаднал от 23,1% на 19,4%. През същото време в Бремен той е нараснал с повече от 4 на сто - от 20,1% на 24,9%, а в Хесен - от 12,4% на 16,1%.

Най-силно застрашени от бедност са безработните (57,9%), следвани от самотните родители (42,7%), мигрантите (35,2%) и многодетните семейства с три и повече деца (30,9%). По този повод Кристоф Бутервеге казва: "Това е много тревожно: богатите стават все по-богати, а бедните - все повече на брой".

При това тези данни са от 2019 година - тоест, преди началото на пандемията, която удари тежко икономиката. "Числата показват ясно, че проблемът с бедността се е изострил още преди кризата с коронавируса, когато икономиката беше в разцвет, а безработицата - сравнително ниска", казва Верена Бентеле, председателка на социалното сдружение VdK.

По време на пандемията тази негативна тенденция се е засилила още повече. През юли Федералната агенция по труда отчете 2,9 милиона безработни - с 635 000 повече, отколкото през същия период на 2019 година.

А през май 6,7 милиона души са били заети на непълен работен ден. "Който преди пандемията е бил малко над прага на бедността, с преминаването към съкратено работно време или след загубата на работното място бързо би могъл да се окаже под въпросната граница", казва по този повод изследователят Кристоф Бутервеге.

Кой в Германия има право да получава помощи за безработни, от какво зависи техният размер и колко дълго се изплащат?

Ето отговорите на най-важните въпроси, дадени отново от "Дойче веле":
 
През последните години безработицата в Германия постоянно намалявеше. В края на 2019 година само 4,8% от трудопсобните хора нямаха работа - около 2,2 милиона души. Тази тенденция се дължеше на два фактора: икономическия подем в страната и острия недостиг на кадри.
 
Тази година обаче пандемията от коронавируса тласна много държави по света в дълбока рецесия. Тя се усеща и в Германия, макар че тук безработицата все още не расте неудържимо.

Само за сравнение: в средата на първото десетилетие на сегашния век безработицата във Федералната република понякога достигаше до 11-13%, а засегнати от нея бяха до 5 милиона души. През юни тази година без работа бяха малко под 3 милиона германци.

За тези хора се грижи Федералната служба по труда (ФСТ), която изплаща помощите за безработни и им помага в търсенето на работни места. Нейният бюджет се формира благодарение на застраховката срещу безработица, която задължително сключват всички трудещи се - с изключение на онези, които получават под 450 евро месечно или изпълняват еднократни поръчки.

В момента за тази застраховка се отчисляват по 2,4% от брутната заплата на всеки работник, а работодателят автоматично превежда парите на Службата по труда.

 
Тоест, помощите за безработни се плащат не "от държавата", а от фонда, който се трупа благодарение на вноските. Така че първото условие, за да имаш право на такива помощи, е поне за кратко време да си внасял пари в този общ фонд.

Според закона, право на помощи за безработни има всеки, който през последните 30 месеца поне 12 месеца е внасял застраховка безработица, без значение дали е работил на едно или на различни места.

Има, разбира се, и редица изключения, когато става дума, примерно, за отглеждане на дете до 3-годишна възраст, за доброволна служба в армията или за болест.
 
За изплащането на помощи при безработица гражданството не играе никаква роля. На такива помощи има право всеки, който работи в Германия - стига да е изпълнил горните условия. А срокът, в който Службата по труда изплаща помощите за безработни, зависи от продължителността на времето , през което са изплащани съответните вноски. И от възрастта на работника.
 

Безработен, който е под 50-годишна възраст, получава помощи цяла година - при условие, че последните пет години поне 24 месеца е правил своите вноски във фонда. Ако това условие не е изпълнено, помощи ще му се изплащат само 6 месеца.

За хората над 50-годишна възраст обаче изплащането на помощи се увеличава стъпаловидно до 24 месеца. Тези две години помощи за безработица се полагат на хора над 58-годишна възраст, които са правили вноски в продължение на поне 48 месеца.

Какъв е размерът на помощите за безработни? Това зависи от семейното положение на безработния: дали има деца и какъв е статутът на партньора или партньорката, с когото живее в официален или неофициален брак.

Бездетните безработни получават 60% от последното си трудово възнаграждение, докато при наличието на поне едно дете процентът се вдига до 67. При това положение, ако приемем 2000 евро месечно за едно средно трудово възнаграждение, безработният ще получава помощи в размер на 1200-1340 евро.

Какво се случва обаче, когато изтече срокът за изплащане на помощи, а безработният все още не си е намерил нов работодател? Тогава безработният пак не остава съвсем без закрила, но получава подкрепа вече не от Службата по труда, а от държавните социални фондове.

Тази помощ официално се нарича "Помощ за безработни II", но неофициално всички я знаят като "Харц IV", по името на нейния "идеолог" Петер Харц. Структурата на "Харц IV" е сложна, но съвсем накратко може да се каже, че размерът на тази помощ се базира върху официалния жизнен минимум в страната, който в момента възлиза на 432 евро месечно.
 
При това положение се отчитат и реалните потребности на безработния, като в определени случаи има добавки - примерно за наем на жилище. За да се изчислят тези реални потребности, безработният трябва да представи пълен отчет за имущественото си състояние.

При положение, че има спестявания или други финансови ресурси, социалните служби са в правото си да орежат част от плащанията, докато тези ресурси не бъдат изразходвани.