Историческите сведения и резултатите от многобройни научни изследвания дават основания на д-р Ваня Мичева да смята, че "...официалният език в Република Северна Македония не е различен от българския и няма по-ранна история от 1944-та година."
Това, че официалната писмена норма има статут на вариант на българския език, не ѝ пречи да изпълнява функцията на държавен език, език на образованието и литературата в Северна Македония.
В подкрепа на своето становище авторският колектив привежда редица аргументи от езиково, историческо и културно естество, които се основават на резултатите от многобройни научни изследвания.
Д-р Анна Кочева от Института за български език обозначава езика на Югозападната ни съседка като северномакедонски български.
"Това не означава, че ние предявяваме териториални претенции към една или друга страна, така, както впрочем немският се говори и в Германия, и в Австрия, и в Швейцария и никой не говори за австрийски или швейцарски език. Говорят за швейцарски немски, австрийски немски...", казва тя.
"Това, че казваме, че хората там говорят на вариант на български език, по никакъв начин не означава, че ние им казваме: "Вие сте българи". Етническото самосъзнание е нещо, което всеки сам определя", споделя ръководителят на проекта проф. Васил Николов.
Затова от Академията на науките обозначават официалния език на югозападната ни съседка като северномакедонски български.
Учените призовават за стриктното придържане към обективната научна истина без политизиране.