понеделник, 13 януари 2020 г.

Първият български художествен филм изчезва безследно

 
На днешната дата - 13 януари 2020-а година България отбелязва 105-годишнината на българското кино и филмовата общност у нас. Датата е определена с постановление на Министерски съвет, което се позовава на първата публична прожекция на първия роден филм - "Българан е галант" на Васил Гендов. Самият Гендов, обаче, в своята книга "Трънливият път на българското кино", твърди че тази прожекция се е провела не през 1915-а, а през 1911-а година. На това мнение са и много киноисторици.

На друго място - в едно издание на филмовата енциклопедия на Ефраим Кац, издадено в Ню Йорк, пък четем: " Първият им /б.а. на българите/ филм "Българан е галант" е създаден в 1910-а, две години след обявяването на българската независимост".
Извън противоречивите сведения за датата, като приемаме за начало на родното кино филма "Българан е галант", трябва да уточним, че той дава начало на родното художествено кино, не на българското филмопроизводство изобщо. Всъщност, редовно национално филмопроизвоство у нас, със заснемане на хроникално-документални и научно-популярни филми, започва през 1910-а година. Преди филма на Гендов у нас имаме документална лента - "Сватбата на Н.В. Цар Фердинанд с царица Елеонора във Велико Търново". Но той е хроникален филм, а "Българан е галант" на Гендов - художествен.
Някои спорят, освен за датата на първата прожекция, и за първенството на Гендов сред останалите първопроходци на родното кино, като кинодокументалиста Александър Жеков /б.а. автор на филмовата епопея "Балканската война"/, Борис Грежов и Александър Вазов. Самите те едва ли са имали тези спорове помежду си на времето, защото любовта им киното е била над всичко и неслучайно са наричани "рицари на българското кино".
Като оставим настрана и тези киноведчески спорове, 105-годишнината на родното ни кино е провъзгласена за факт и ще бъде отбелязана тържествено. Националният филмов център, Столична община и НДК вече организираха показ на нови български филми през уикенда и прожекции ще има и днес, на самия празник. Билетите са на преференциална цена от 5 лева, а прожекциите в София са в кината "Одеон", Дом на киното, "Люмиер", G-8 и "Евросинема".
Зрителите могат да гледат наградени нашенски ленти като "Ага", "Ирина", "В кръг". Ще бъдат показани и филмът за Кристо "Да ходиш по вода", документалният разказ за физика Теодосий Теодосиев "Формулата за Тео", "Доза щастие", "Снимка с Юки", както и селекция нова българска анимация и др.
Що се отнася до комедията "Българан е галант", днес фотосите с кадри от филма може да ни изглеждат смешни, но за времето си този филм е бил достоен аналог на комедиите на Макс Линдер и други световни образци в периода на зараждането на световното кино. С филма си Гендов е поставил с един замах българското кино в авангарда на балканското и световното кино.

Самият Гендов е завършил висшата театрална школа "Ото" във Виена, след което специализира в Берлин. През 1910 г. започва работа като актьор в трупата на Роза Попова, а през 1911 г. става администратор в драматичния театър в Русе. Междувпрочем, едни от първите прожекции и кина в България са именно в Русе.

Заслугите на самия Гендов за българското кино са огромни: той и съпругата му Жана Гендова създават Пътуващия драматичен театър "Български театър". Гендов е създател на първата българска филмопроизводствена кооперация "Янтра филм" и инициатор за основаването на първия Съюз на артистите в България през 1919 г., както и на Съюза на българските филмови дейци през 1934 г. Този изключително напредничав човек е свързан и с Музея на българската кинематография, основан през 1948-а година.
Гендов продуцира и първия български звуков филм - "Бунтът на робите", посветен на Васил Левски. Филмът е заснет в Карлово през 1932-ра година. По онова време световното кино още не може да се похвали с голям брой звукови филми. Да не говорим, че първият звуков филм в света - "Певецът от джаза" /др. "Джаз певецът"/, е създаден скоро преди нашия - през 1927-а година. Гендов, със скромни средства успява да постигне това, което правят големите филмови къщи в света.
Васил Гендов
Неговата книга със спомени - "Трънливият път на българския филм", е трогателната история на един рицар на духа и патриотизма, всецяло отдаден на любовта си към седмото изкуство.
Съвсем оправдано Международният филмов фестивал, провеждан традиционно във Варна, носи името на неговия филм "Любовта е лудост", създаден през 1917-а година.
Васил Гендов е режисьор на 11 филма, напълно равностойни на образците на световното кино за времето си. Приносът му за родната киноиндустрия е безспорен. Приключва творческата си дейност през 1937 г., когато е на 46 години. Умира през 1970-а година, така че дори за биографите му остават неясни причините, поради които се отказва да твори повече от 3 десетилетия до смъртта си?
Според някои от биографите на Гендов, той се бил обидил на критиката по повод публикации за филма му "Земята гори", според други бил огорчен от липсата на признание за огромната му саможертва.
Днес, обаче, трябва просто да кажем: "Шапки долу!", пред паметта на този невероятен "луд" човек, който превръща амбициозната си идея в реалност и успява да накара хората по света да разберат, че в малка България има кино - че най-скъпото изкуство, с малко средства и много ентусиазъм, си пробива път в бедната ни родина, наравно с киното в най-богатите страни.
Какво се случва с първия ни филм - комедията "Българан е галант"? - Той изчезва. Според една от версиите, бил откраднат от собственика на кино "Модерен театър" - унгарецът Отай Аладар. Тази версия никога до днес не е била потвърдена, но така или иначе, ние не разполагаме с филма и до ден-днешен, без да е изяснено какво се е случило с него. Напълно възможно е да е пострадал - по онова време се е снимало на горяема лента. От филма са останали фотоси и рекламни съобщения във вестниците, от които научаваме, че в лентата участват "българските артисти при Народния театър г-ца Мара Липина и г-н Васил Хаджигендов". Пак от вестниците научаваме, че първата прожекция е била оценена с бурни аплодисменти в София. Няколко дни по-късно филмът е бил прожектиран в Русе, а после и в други градове на страната. Тези факти обезсилват версията с кражбата от собственика на "Модерен театър", но въпросителните остават.
За разлика от "Българан е галант", филмът на Гендов "Любовта е лудост" се съхранява и до днес. И той е комедия, създадена по мотиви от разказа на Рьоне Лакроа "Палавата". Премиерата му се състоява през 1917 г. в кино "Одеон".
Сюжетите и на двата филма са наивни, но не са по-различни от лентите и в другите, по-развити страни в света. Киното прохожда и хората още гледат на него като на забавление, а не на изкуство.
В по-късните години до днес българското кино постигна завидни висоти и стигна чак до червения килим на Кан, с филма "Тютюн" на Никола Корабов през 1963-та. Любопитна е историята на "Козият рог" на Методи Андонов. От премиерата си през февруари 1972-ра, до края на май с.г. филмът е гледан от 2 340 796 зрители.
Номиниран е за фестивала в Кан и за американските награди "Оскар", но е "препънат" и за двете посоки по политически причини от международен характер. Въпреки това филмът е закупен от 62 държави в света и е един от осемте чуждестранни филма, номинирани за "Оскар" през 1972-ра! На следващата година - 1973-та, е награден със "Сребърен Хюго" в Чикаго и на още няколко международни фестивала.
Филмовата трилогия "Хан Аспарух" на акад. Стайков впечатли майстори на баталните сцени и историческите саги като американците. Те създадоха съкратена версия на филма "681 - Величието на хана" за американската киномрежа. Днес наша филмова къща "реконструира" дигитално старата лента в нова версия на филма - "Ханът и империята", който скоро ще бъде по екраните и по мнението на специалисти достойно застава до световни образци на историческата сага.
Още в миналото на соца наши игрални, документални и анимационни филми бяха признати за постижения от световен мащаб от големи корифеи на кинознанието. Родни аниматори изведоха България на едно от челните места в този много развит жанр на киното в света.  "Тримата глупаци" на Доньо Донев - 11 филма, създадени в периода 1970-1990 г., се превърнаха в истинска сензация на международния филмов пазар. Днес тази славна традиция в анимационното кино продължиха творци като Тео Ушев / "Сляпата вайша", "Физика на тъгата"/.
Българското актьорско майсторство отдавна е признато и наши актьори играят в чужди и копродукции, наред със световни звезди. Катя Паскалева стана носител на множество международни награди за ролята си в "Козият рог", между които - на наградата "Фемина" в Брюксел / 1973 г. /.
Неотдавна постиженията на родното актьорско майсторство имаше своя триумф с разветия от българския актьор Димитър Маринов български трибагреник на наградите "Оскар". Наши актьори станаха звезди на световния екран.
Български филми се купуват на световния пазар и бележат успехи. Ленти като "Възвишение" на Виктор Божинов, "Снимка с Юки" на Лъчезар Аврамов и др., доказаха безпрекословно, че можем да правим кино на световно ниво.
Форуми като фестивалите "Киномания" и "Синелибри" популяризират сред българския зрител най-доброто от българското и световното кино, като по този начин засвидетелстват и на чуждестранните ни гости, нашето специално отношение към киноизкуството, както и приноса ни в него.
Разбира се, проблемите ни и в това поприще са големи, защото опират до "икономиката на джоба". Стара рана е въпросът, дали трябваше да преотстъпим нашата Мека на киното - Киноцентъра, макар мненията по този въпрос да се разделят. Все още българските творци не са убедени и в безпристрастието на комисиите към Националния филмов център, относно критериите за отпускането на държавни субсидии. Киното е скъпо изкуство и за да има възвръщаемост на инвестициите, трябва да има и публика.
У нас, колкото и да са по-евтини в сравнение със световните, билетите за кино не са по джоба на всеки българин. В първите години на т.нар. демокрация бе почти разбита националната кино мрежа и днес ентусиасти като братя Дерменджиеви се опитват да компенсират тази липса, като реновират стари помещения и ги превръщат в киносалони, в много населени места от страната, където няма кино. Пътуващото кино е също една креативна форма за съживяване на потреблението на кино.
И тази година емблематично кино като "Модерен театър", където се състои премиерата на "Българан е галант" не е ремонтирано. Фенове на киното събират пари за реновиране на старото кино "Влайкова". В подобно състояние са и други, оцелели от приватизацията, но в окаяно състояние кина в България.
Но нека завършим все пак оптимистично с безспорния факт, че у нас има активно филмопроизводство, а това не би било логично занятие, ако не разчиташе на големия интерес на българския зрител към киното. Седмото изкуство си остава една от предпочитаните форми на култура за масите. Чрез него до нас достигат в картина и звук достижения на човешката цивилизация в много области на живота и от различни човешки общества. То е "живият" документ за нашето съществуване в хода на времето.
Impressio честити празника на всички творци, свързани с това изкуство - както на производителите, така и на разпространителите на българско кино!
Да си честитим празника и ние, неговите потребители - зрителите!
Източник:impressio.dir.bg

Новините от днес и със задна дата