събота, 28 декември 2019 г.

Защо германците държат на "истинските" пари и къде сме ние в "безналичното" плащане?


На много места в Германия може да се плаща само в брой, като например в такситата, в редица ресторанти и барове. За повечето германци това не е проблем, тъй като носят достатъчно банкноти и монети със себе си. За чужденците и туристите, идващи от държави, в които системите за безкасови плащания са масово разпространени, това е по-скоро странно. Германската култура на плащане в брой е част от манталитета. Но защо е така?

За да не се губи контролът
Според психолога Ерих Кирхлер, който от години се занимава със страстта на германците към плащането в брой, причините са в стремежа към независимост: "Искаме автономия, искаме свободата и практичността, които дава само кешовото плащане", обяснява той.
Германците се притесняват от загубата на контрол, ако плащането в брой бъде заменено с по-модерните методи за финансови транзакции. Според Кирхлер освен опасението, че ще бъдат контролирани от държавата и банките като използват безналични плащания, когато виждат средствата си, хората имат усещането, че държат нещата в свои ръце.
Исторически ли са причините?
Единно обяснение за страха на германците от това да бъдат контролирани няма. Ерих Кирхлер открива и влияние на историята. Според него германците имат високо доверие в институциите и властта, но знаят, че ситуацията бързо може да се промени. Той допуска, че това може да е вкоренено в съзнанието.
Малко държави са така скептични към новите методи на плащане, колкото Германия. Изследване на Европейската централна банка от 2017-а година показва, че германците носят средно около 100 евро в портмонетата си. По този показател те са на първо място в Европа. Те плащат 80 процента от покупките си в брой, което все пак е по-нисък показател от този при италианците (86 на сто) и испанците (87 на сто). За сравнение - в скандинавските държави плащането в брой вече е рядкост.
Във Великобритания са по-напреднали
Във Великобритания дори уличните музиканти вече използват безналични плащания. За това разказва Франсис Петрини, който от две години свири по улиците на Лондон и винаги носи устройство за картово плащане със себе си. Така събира повече дарения и продава повече компактдискове. "Преди няколко години забелязах, че много хора вече не носят пари в брой", разказва той. "Затова взимам устройство за плащане с карта с мен - това сериозно увеличи доходите ми", допълва Петрини.
Но и във Великобритания не липсват критици на новите методи за плащане. Антропологът Брет Скот живее в Лондон и в момента пише книга за обществото, което не плаща в брой. За него отказът от плащане в брой превръща обществото в напълно зависимо от банковия сектор.
Според Скот, бързото разпространяване на системата за безналични плащания е следствие на социален феномен. "Едно от наблюденията ми върху живота във Великобритания е, че обществото има ограничен имунитет срещу влиянието на големите компании", казва той и добавя, че в други държави има голяма съпротива срещу големите вериги и институции, докато в Обединеното кралство те по-скоро се приемат.
Макар за момента уличните музиканти в Германия, които носят устройства за плащане с карта, да са голямо изключение, тенденцията е плащанията в брой да намаляват, дори и това да се случва с по-бавни темпове, отколкото другаде.
Къде е България?
В България също все повече хора се възползват от възможността за безналично плащане. По данни на БНБ, цитирани от вестник "Капитал", през 2017-а година за първи път са отчетени по-голям брой операции на ПОС терминали, отколкото тегления от банкомати. Все пак парите, изтеглени от банкоматите, са 27,2 милиарда лева в сравнение с 10,2 милиарда, платени на ПОС терминали. В следващите години обаче тази разлика се очаква да намалява. По данни на БНБ, в периода 2016 - 2018 година броят на плащанията, извършени чрез ПОС терминали, е нараснал с 67 процента, а стойността им - с 85 на сто./ "Дойче веле"

Новините от днес и със задна дата