събота, 26 октомври 2019 г.

Кой ще оправи футбола ни? Пет варианта за наследник на Михайлов

Резултат с изображение за футболна вратаФутболът ни имаше трудни две седмици на кадрови промени. И е ясно, че някои от тях бяха наложителни, както и цялостно разтърсване на кулата, изградена и оставена в състояние на застоя от години. Съвсем отделен е въпросът как и защо дойдоха тези промени, нормално и в унисон с конституция и закони ли е натискът, който бе оказан и т.н.
Но нека погледнем напред, не назад. Какво следва за БФС?
След вписването на Михаил Касабов като узаконен президент на централата, което се очаква до дни, той е в правото си да свика заседание на Изпълкома, което пък да насрочи изборен конгрес. Първото ще се случи преди 15-и декември, а второто - около средата на февруари. Така преди пролетния полусезон в първенството трябва да имаме нов Първи на футбола.

Ето пет варианта за следващ ръководител на БФС, които са реалистични, а и - според нас - ги носят хора, които могат да поемат отговорност и да свършат работа.
Стилиян Петров
Рекордьорът по мачове за националния отбор изглежда перфектен вариант по няколко пункта, но има и един голям минус. Тоест - непознаването на средата би могло да минира негово управление.
Стилиян живее във Великобритания от близо 2 десетилетия и следи случващото се у нас някак отстрани. Но пък е сигурно, че човекът има друг манталитет, друго разбиране за нещата, видял е и е научил много. Пребори се с далеч по-тежко изпитание от това да се справя със съдийски наряди, натиск от побеснели президенти на клубове и т.н. особености на фауната във футбола ни.
Стилиян изкара и специализирания курс на УЕФА, в който легенди на играта минават през двегодишен цикъл на обучение във всички аспекти от работата в един клуб или федерация. Той е подготвен, дипломиран, а и ще е свежа струя в ръждивата вода, която тече във футбола ни от 2 десетилетия. Не вярваме и да робува на имена, да се кланя на репутации (доста съмнителни, между другото). Името е познато по света, ще отваря врати и ще завързва контакти, като на федерацията ни ще се гледа с друг, по-позитивен поглед.
И най-важното - работи му се, не е по говоренето. Разликата с настоящи ръководители в това отношение е видима.
Наско Сираков
Врял и кипял "вълк" в джунглата на футбола ни, познаващ всяка тънкост. Проблемът е, че се отдръпна сам преди около 2 години, къде заради здравословни и лични причини, къде заради разочарование от случващото се. Не е ясно дали ще иска да влезе в огъня като водещата фигура. Ако ли не, задължително е да е в някаква роля на консултант. Знае много и мисли преди да свърши нещо - а това не може да се каже за много от хората, около и във футбола ни.
Димитър Бербатов
По-скоро като име, защото с нищо не ни е доказал, че може да върши работа извън терена. Да, фондацията му е нещо позитивно, но не той е движещата сила в нейната организация и работа. Не е ясно и накъде точно гледа като амбиции, както и дали е готов да се впусне в една далеч по-различна среда от тази, в която боравеше елегантно с топката и вкарваше голове.
Със сигурност ще му е трудно да работи с хора, които не го разбират, а той често през годините остава неразбран. А е сигурно, че би му се случвало нерядко, ако поеме такава отговорност.
Гошо Гинчев
Името му все по-често се избутна на преден план за поста, след като открито се говори за влиянието, което министър Кралев и премиерът Борисов искат да оказват върху футболната централа. Всъщност, те вече го направиха сериозно, защото бяха в основата на промените в БФС.
Гинчев в момента е съветник на Кралев, а и е част от спортно-техническата комисия на БФС. Освен това не е тайна, че е близък на премиера. Идеален вариант при очакван сценарий, в който спортното министерство да държи изкъсо нещата във футбола, което досега не се допускаше.
Външен човек без футболно минало
Тук нямаме име. Имаме подход, вариант.
Идеален пример е Александър Чеферин, който оглави УЕФА. А е адвокат, който дори не е ходил често по мачове. Но разбира идеално структурите, взаимовръзките, а освен това е открит в отношенията. Всъщност, неговото влизане в офиса на президент на европейския футбол е доста позитивно, според отзивите из федерации и клубове. Раздвижил е нещата, а погледът на човек "отвън" дава по-друг начин на мислене.
Това би могло да е добър вариант и у нас - млад, амбициозен и способен човек от друга сфера, свързан с футбола или не, но задължително - необвързан с неговите президенти на клубове и "силни личности".
Всичко това са реалистични възможности. За някои ни се иска да се случат, за други сме убедени, че се иска на по-силни и влиятелни от нас хора. На първо време е необходимо клубове или инициативни комитети да номинират свой кандидат, а после и да бъде избран.
При всички положения следващият президент има важни задачи. Само първите звучат като доста трудна мисия:
- изчистване на репутацията на БФС, променяне на практиките, които окаляха тази репутация при работа със съдии и сближаване с определени клубове
- промяна на структурата, изваждане на президентите на клубовете от Изпълкома, ограничаване на влиянието им изобщо
- концентриране на ресурси, финанси и усилия в подготовка на кадри, по възможност из академии, школи и курсове извън България.
И това е само началото./corner.dir.bg