Поетът Благой Димитров: Аз бях единствен, който гласува против отнемане Нобеловата награда на Солженицин

Интервю на Катя Стоянова, BurgasNovinite.BG

За квинтесенцията на онези времена - умението да се противопоставиш по виртуозен начин, но въпреки това, да бъдеш санкциониран от системата заради своята интелигентност, както и за други неща, ще си припомним с поета Благой Димитров, един от най - скромните и в същото време отличил се сред много други със своята смелост да заяви несъгласие с  неприемливи за неговата почтеност възгледи. Да, дързостта да се опълчиш на несправедливи решения, но с партиен печат тогава се наказваше.

- Г-н Димитров, скоро отпразнувахте Вашата 85 - годишнина, каква житейска равносметка си прави човек на тази почетна възраст?
- Ами, остарял е и се опитва да си дава кураж.

- Бих искала да Ви върна назад във времето, където да потърсите дали някога, като дете сте си представял, че един ден ще се отдадете на словото и неговото тайнство и ще градите бъдеще от това.
- Никога не съм си го мислил. Съдбата го нареди.

- Ще разкажете ли какво Ви свързва с Исперих, градът, който носи името на Хан Аспарух?
- Бях учител там. Имах незабравими спомени с моите ученици. Времето ми с тях бе изключително пълноценно. Много ме разсмиваха, забавлявахме се в часовете, взаимно се обичахме.

- Ако направим още една ретроспекция, смятате ли, че има нещо, което сте искал да напишете, но по една или друга причина не сте го сторил?
- Не. Каквото съм искал да напиша, съм го написал. Всичко е казано, няма повече, какво да се изкаже!

- Вие сте автор на десетки поетични сборници, сред които “Здравец на балкона” (1978), “Живот за почит” (1988), “Брутални години” (1996), “Белег от граница” (2002), “Пространство” и др., а през юни 2015г. Ви присъдиха наградата Кирил Христов, какво означава тя за Вас?

- Мисля, че е нещо важно и добро. Използвам случая да изкажа благодарност за оказаното ми признание!

- Да надникнем и в оня ноемврийски ден през 1970 г., когато се е състояло едно събитие белязало Вашия житейски път и недвусмислено присъединило Ви към личностите на България способни да проявяват смелост и свободен дух. Вие бяхте един от петимата, които се оказват несъгласни с “правилната линия”, целяща отнемането на Нобеловата награда на Александър Солженицин. Ще разкажете ли повече за този случай?
- Аз бях единствен, който гласува ПРОТИВ! Останалите четирима бяха ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ.

- Какво Ви накара тогава да не се съобразите с настояването на Георги Джагаров и какви бяха последствията от това?
- Ние с Георги Джагаров бяхме приятели. Делата говорят сами по себе си. Моята обосновка бе, че не познавам творчеството на този писател (книгите му бяха забранени), заради което не мога да гласувам ЗА осъждането му.  Няма, какво повече да се добави. Понесох си наказанието - изключиха ме от Съюза на писателите. След години бях реабилитиран.

- Знаехте ли, че поради изключителното влияние върху обществото писателите са били обект на разработки от Държавна сигурност? Наблюдението се е извършвало от I отделение на 1-и отдел на 6-о управление. След случая "Солженицин" привикваха ли Ви от ДС за "профилактични разговори" и да подписвате т. нар. предупредителен протокол с който да Ви наложат някакви ограничения?
- Не е имало такова нещо.

- Във Второ главно управление на ДС е имало агенти-писатели. Допускате ли някой от Вашите колеги да е правил доноси за Вас и семейството Ви?
- Вероятно да, но не си спомням.

- Спомняте ли си една реплика на Георги Мишев към Вас -  "А, бе, кой ти е колега? Я си отивай в Югославия!" По какъв повод Ви беше казана и защо Ви свързва с Югославия?
- Родното ми село е в Югославия (Западните покрайнини), а репликата на този човек не си я спомням.

- Да се върнем в днешната реалност. Според Вас, защо 26 години след промените в България няма демокрация и това е една от причините 2 милиона българи да напуснат България?
- Винаги съм бил аполитичен, макар да имам твърда позиция по някои въпроси. Българите бягат, както и аз съм емигрирал, за да се развиват в някаква насока. Да напуснеш родния край е тежко решение, което тегне цял живот. Но, понякога се налага да правим тежки избори, в името на някаква цел. Няма цена, която да откупи раздялата с родния дом. Но и няма връщане назад, след като веднъж си се родил!

- И във вашата и тази на Вашата съпруга фамилии има популярни имена на хора на перото. Ще разкажете ли за Вашето семейство и някой наследил ли е страстта към писането?
- И моят брат Детко Петров – един изключителен писател, и бащата на моята съпруга Йордан Петков –поет със силно патриотичен дух, са утвърдени и високо уважавани творци. Йордан Петков използваше умело перото като оръжие. Времената ни бяха такива. След войната, потърсихме спасение в просветата. В Югославия има улица и читалище, кръстени на името на Детко Петров.
- А дъщеря ми, наистина е наследила усет към писмото. Като малка пишеше и стихове, но аз бях критичен. Поощрявах я да се развива по-сериозно в самоанализа.

- И един философски въпрос. Според Вас свободата духовна или практическа категория е и вярвате ли, че както се казва в Библията, Господ е Духът, където е Духът Господен, там има свобода?
- Свободата е духовна категория, разбира се и да, Духът се стреми там, където е Господ. Така че, Дух, Господ и Свобода са три равнозначни сили!

- Какво би Ви вдъхновило днес да напишете стих?
- Много хубав въпрос. Трудно е да се отговори. Някаква особена случка може би, но преди всичко природата винаги е била моята вдъхновителка.

Благодаря за Вашите отговори и Ви пожелавам крепко здраве и творчески порив.
- И аз благодаря!

--------------------------------------------------------

Това интервю бе осъществено с помощта на дъщерята на поета, Ирина Димитрова. Отправям благодарност за оказаното съдействие!