понеделник, 23 септември 2019 г.

Искаме да сме бедни германци, възкликнали те!

Катя Стоянова



Младежи протестират срещу бедността в България  Определено е от Европейския съюз (ЕС), че гражданите достигат ниво на риск от бедност , когато живеят с по-малко от 60% от средната работна заплата, 801 евро за сам човек и 1683 евро за семейство с две деца. Най-засегнати остават хората без работа. Европейският съюз е един от най-богатите райони в света, но все пак 17% от европейците имат толкова ограничени ресурси, че не могат да си позволят основните неща, от които се нуждаят и най – ясно е  изразено това в България. Ние обаче не бяхме приети в общността по признак висок жизнен стандарт, а поради някакви други, все още не съвсем ясни съображения. Когато говорим за бедност обаче трябва да уточним как в развитите европейски държави интерпретират понятието бедност и какво означава понятието бедност в България. И защо българите биха предпочели да са бедни европейци, а не бедни българи. За целта ще направим един паралел между разбирането за бедност в България и същото в Германия.



14,6% от германците се считат за бедни. В страна като Германия обаче бедността означава нещо повече от това, човек да няма достатъчно храна, да има твърде малко дрехи и да няма покрив над главата си. Германците се чувстват бедни не тогава, когато не са способни да задоволят свои базови потребности, а тогава когато има опасност да се лишат от планираната сезонна почивка, от автомобила който искат да си купят или когато са лишени от възможността да си купят по – голяма къща, в по – луксозен квартал или когато има заплаха да се образоват или да не получат качествена здравна услуга.


С  доход от 781 евро  на месец германците не успявали да живеят луксозно. Тази сума е границата на бедността, според дефиниция на федералното правителство. Каква е линията или т. нар. праг на бедността в България? Прагът на бедността, уважаеми европейци, в милата ни Родина,  през 2013 г.,  е 246 лева или 150 евро. Това е границата между бедните и не бедните и на тази база се формират социалните ни политики. Прагът на бедността е 13 пъти по-нисък от този в старите членки на ЕС, според проучване на Икономическия и социален съвет и уж до края на тази година правителството щеше да подготви проект на национална стратегия за справяне с бедността, но тези намерения си оставаха все на хартия. Синдикатите отчитат, че под този праг живеят около два милиона български граждани, но аз се съмнявам, защото само циганите в България са горе - долу толкова, а 90% от тях са напълно социално изключени и под прага на бедност. Според мен повече от половината българи живеят под прага на бедността, като в това число влизат по - голямата част от пенсионерите по осигурителен стаж и 90% от пенсионерите по общо или професионално заболяване, чиято пенсия е не повече от 115 лв.
Ще вметна само, че прагът на бедността в Белгия е 1000 евро
Най смутени са германците от обстоятелството, че хора трудещи се, също се чувствали бедни. Разгледали феномена "бедност" и в европейски контекст. Успокояващото било, че при горе долу еднакви цени на стоки и услуги в Германия и България, се оказало, че  един български учител получава около 250 евро и, че не една нищожна част, а почти всички работещи са бедни и работят, за да оцелеят физически, ей така,  за трудов стаж. И вместо това, че има многократно по – бедни от тях европейци да ги успокои, хората предявили претенции да се съизмерват с развитите европейски държави, като Люксембург например, чиито граждани са вече по богати и от швейцарците.



Ами естествено е да искат хората да се съизмерват не с държава приета в общността на Европа по някакъв си  географски признак, управлявана четиридесет и пет години от ортодоксални, с промити мозъци, комунисти и всякакви други - исти и още 20 от посттоталиристи. Всички правителства до настоящия момент имаха всякакви други цели, само не и вдигане на жизнения стандарт на българина. Бедността в България е константна величина. Два милиона българи живеят на границата на екзистенц- минимума. Тенденции за промяна не се наблюдават. Инфлацията расте с много по – бързи темпове от ръста на заплатите. И никой не смята, че трябва да поеме отговорност за случващото се. А премиерът сърдит от това, че хората не искат да се примирят с бедността си и изразиха негодуванието си на улицата, реши да си подаде оставката.
Една нищожна част от българите получава еквивалента на своя труд. Други работят на две, три места и не успяват да задоволят дори и най - обикновени намерения, като да отидат на почивка за десет дена например. Много малко хора успяват да посетят свои близки в съседен град. Въпреки отказът на правителството за допълнителни пари към пенсиите на пенсионерите по Коледа, има сериозни тенденции за прокарване на егалитарна и патерналистична социална политика, държаща голяма част от обществото в зависимост от държавата и в клопката на нейните решения, вместо предприемчивите да имат реална възможност да проявят своята предприемчивост. Най - отвратителното е, че интелигенцията е смазана и въпреки всичките си усилия настоящият и социален статус е  пълен цайтнот.



Преди да влезем в Европейския съюз убеждаваха обществото, че трябва да се правят жертви защото Международния валутен фонд искал така, европейската комисия искала така и все нещо пречеше на българина да види реалните резултати от своя труд. Сега, обаче, е повече от ясно, че една от причините за  бедността в България се дължи на силно развитите корупционни процеси. Хора, които са призвани по презумпция да бдят зорко и да осъществяват ефективен надзор над центробежни сили и техни представители, първи се оплитат в мрежите на корупцията. Законотворците ни, които трябваше да направят всичко възможно да бъде ограничена корупцията, се ритат по кокалчетата в безумни препирни и забравят защо са в парламента. От години се правят жалки опити да бъде прокаран  Закон за лобизма, който да накара изявените лобисти да плащат данъци на държавата за тази си дейност. В парламента на Европейския съюз проблемите с лобизма са в центъра на вниманието. Тук от време оно решаваме нещата с обръчи от фирми. Всичко зад кулисите и в полза на безумното забогатяване на някои хора, за които, обаче Комисията ,,Кушлев мълчеше, и настоящата също.  Просто, доверието в настоящия политически “елит”, вече е свалено и за реабилитация не може и дума да става.

Не си мечтайте, обаче, да сте бедни германци, скъпи съграждани. Защото за корупцията и нейната производна бедността, сме си виновни ние. Бяхме прекалено толерантни и продължаваме да сме. Поразвикахме се за седмица и се прибрахме по домовете си. И един български куриоз, според изследване на "Алфа Рисърч" 14% от хората в България обясняват бедността си с липса на късмет, продължават да се хранят с илюзии и  затова гладни ще стоят. И това, че искаме да сме бедни германци, а не да живеем като тях потвърждава и обстоятелството, че българинът има безкрайно ниска самооценка и не е способен да си вярва!

Според "Индъстри уоч", обаче, българите не са бедни, даже са забогатели.  "Индъстри уоч"  обяви, че финансовото богатство на домакинствата се увеличава при положение, че 42 на сто от населението изпитва жестоки материални лишения. А през ноември БНБ възторжено заяви, че 437 са българите депозитни милионери и държат в трезорите, е 1,017 милиарда лева. И патетично заявиха, че са притеснени за това, че се забавя  ръстът в спестяванията на домакинствата.
Финансовото богатство на населението се увеличава с близо 4 млрд. лв. през последните 12 месеца, надвърляйки 38 млрд. лв. към края на септември 2012 г., пише в редовния доклад на Industry Watch. Изданието е пропуснало да отбележи, че една част от  парите са на българите работещи в другите "бедни" европейски държави, които не се връщат в България, защото тук се чувстват като гастербайтери в собствената си държава. И защо "Индъстри уоч" не публикува и информацията, че  само в Софийския районен съд, се завеждат между 600 и 800 дела от кредитни фирми и компании за неиздължени суми. 
По данни на на Камарата на частните съдебни изпълнители у нас продължава да расте броят на необслужваните кредити, с което логично нарастват и заведените дела срещу длъжниците, които не успяват да платят заемите си. Увеличава се и общият брой на образуваните дела - 65 000 за 6 месеца, при 110 000 за 2009 г. Най-сериозен е ръстът при делата на търговците - 40%. За шестмесечието на 2012 г. имаме 2188 извършени продажби, каза още  председателят на камарата на частните съдебни изпълнители . А защо ли Папа Райцингер, който заяви, че си отива, призова най - отговорно за смяна на икономическия модел?

Всичко от днес и със задна дата