Големите горещини през лятото на тази година и последвалото засушаване предизвикаха невиждан досега спад на нивото на р. Дунав. Екстремната ситуация наложи да бъдат взети мерки, които да гарантират безпроблемната работа на 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй". Подобна обстановка е предвидена от самата централа - има разписана процедура за изпълнение на мерки при ниски нива на водата.
Липсата на вода в р. Дунав не трябва да се бърка с безопасността
Атомната централа в Козлодуй (АЕЦ "Козлодуй") разполага с две помпени станции с 34 помпи. При нормално ниво на водата на р. Дунав работят 20 помпи. Водата постъпва по студен канал, откъдето отива до циркулационната помпена станция, обясни в рамките на семинар за журналисти директорът на Главна дирекция ядрена безопасност Орлин Величков.
Основен консуматор на тази вода са кондензаторите на парните турбини на двата блока. Необходимата вода за работата им е от порядъка на 183 хил. куб м за всеки от блоковете или 92 % от постъпващата вода по студения канал. Основната работа на студения канал е да обезпечи работата на кондензаторите.
Освен това вода от р. Дунав е необходима и за охлаждане на ел.двигатели и маслени системи на главни циркулационни помпи, охлаждане на системите за нормална експлоатация по първи и втри контур и компенсиране на загубите от изпарение в бризгалните басейни при нормална експлоатация, производство на химически обезсолена вода и др.
Самите бризгални басейни са специализирани съоръжение с разпръсквателни дюзи за затворено охлаждане на водата, които гарантират сигурността на работата на ядрените блокове дори при екстремен спад на нивото на р. Дунав. Бризгалните басейни в централата са абсолютно независими от външни източници и автономни, обясни Величков.
По думите му, при екстремен режим охлаждането на реакторите не се осъществява от водата на р. Дунав, а от други аварийни системи. В авариен режим крайният поглътител на топлина е атмосферата, тоест, за отнемане на топлина не се използва вода от реката. Както обясниха от АЯР, когато разходът на вода за охлаждане на кондензаторите на турбините е недостатъчен, се предвиждат мерки за намаляване мощността на блоковете. Разтоварването им се извършва съобразно възможностите за обезпечаване на необходимите количества охлаждаща вода, като в определени случаи би могло да се стигне до понижаване мощността на единия или двата блока.
В условия на нормална експлоатация т.нар. краен поглътител на топлина, която се генерира на практика се явява р. Дунав.
При отклонение от нормален режим, схемата на работа на централата не става през студения канал. Това е същественото. Тоест, отнемането на остатъчната топлина, което е функция на безопасност се осъществява от съвсем различни системи. Това са т.нар. системи за безопасност. Тогава вече крайният поглътител не е реката, заяви Величков.
Първоначалното разхлаждане става чрез т.нар БРУ-А (бързо действащи реакционни установки на атмосфера) или, както обясниха от регулатора - парата се извежда в атмосферата, като се задействат и предпазни клапани, обясни от своя страна председателят на АЯР Ценко Бачийски.
Топлообменника също се нуждае от охлаждане като остатъчната топлина се отвежда по затворен контур посредством бризгални басейни. Както вече беше обяснено, бризгалните басейни в централата са абсолютно независими от външни източници и автономни.
Най-важното е да се разграничат двата режима - да не се бърка липсата на вода в река.Дунав с безопасността, каза Величков. Тоест, дори и блоковете да спрат от липсата на вода в р. Дунав охлаждането на реактора е обезпечено от системите за безопасност.
Междувременно от ядрения регулатор обърнаха внимание, че на някои от централите във Франция, които разчитат на охладителни кули, също са предприели разтоварване на блокове заради високите температури.
Брегова помпена станция
Основното предназначение на Бреговата помпена станция е да обезпечи необходимото количество вода за нормалната експлоатация на 5 и 6 блок. Помпите, които са разположени на три метра под нивото на кота 17 качват водата на височина до 12-13 метра. Факторът, който влияе върху ограничаване на нормалната работа на помпените мощности е критичното понижение на нивото на водата на р. Дунав особено през тази година, което създава невъзможност за обезпечаване на необходимото количество вода за работа на двата блока.
В момент, в който няма достатъчно помпи се пристъпва към разтоварване на един от блоковете. Самите помпи са регулируеми и могат да се настройват на работа на съответно ниво. При намалено ниво на р. Дунав има определена процедура за действие. Друг фактор, който има значение е наличието на голямо количество водорасли. За да не се натрупват, те се почистват регулярно в самото начало.
Разписаната процедура за действие на централата касае предприемане на съответни действия при определено ниво на водата в р. Дунав.
Например, при ниво на водата на кота 21.50 м се следи ежедневно изменение и се извършва почистването на решетките от водорасли. При кота 21.00 м - се създават максимални нива на запаси от вода и разтвори, необходими при спиране на блоковете. Поддържа се също и максимално високо ниво в студения канал, проверява се работоспособността на помпите в шахтовите помпени станции.
При ниво кота 20.50 м се разтоварват блоковете до постигане на баланс между постъпващата от Бреговата помпена станция вода и консумираната от блоковете
При кота 20.30 м блоковете се разтоварват до ниво на мощност, осигуряващо собствените им нужди. За такъв случай има разположени две до три допълнителни пожарни помпени съоръжения за подаване на вода в студения канал.
При кота 19.70 м се изключват бреговите помпи, като остава в работа само една, а блоковете се привеждат в студено състояние Ограничава се максимално потреблението от р. Дунав.
Обезпечаването на безопасността на централата в подобни условия, според АЯР, е било предмет на оценка, както в рамките на извършваните периодични прегледи на безопасността, така и на международни проверки, включително и проведените "стрес тестове" на европейските централи след аварията в АЕЦ "Фукушима Дай-ичи". В резултат на проверките не са установени недостатъци в проекта, които биха могли да окажат негативно влияние върху способността на системите да обезпечат безопасността на централата в условията на съществено понижение на нивото на р. Дунав.
За да се избегне подобна ситуация в случай на още една година с екстремни температури вероятно ще бъдат разгледани различни проектни решения, които по думите на председателя на АЯР съществуват.
