 |
| Снимка: БТА |
Трудовият стаж в България вече ще се изчислява на база реално отработените часове, а не според отработените дни. Това е една от най-съществените промени, одобрени от парламентарната комисия по бюджет и финанси при второто четене на държавния бюджет за 2026 г., след продължило повече от 12 часа заседание, приключило едва след 1:30 часа тази нощ.
Маратонското заседание започна вчера по обяд, а депутатите разгледаха общо 69 предложения между първо и второ четене, голяма част от които предизвикаха остри политически сблъсъци между управляващи, опозиция, синдикати и работодатели.
Най-сериозният дебат се разгоря около промените в Кодекса на труда, с които се въвежда почасово изчисляване на трудовия стаж. Комисията отхвърли предложения на ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната" тази реформа да отпадне, но прие по предложение на Асен Василев новият режим да започне да действа от 1 януари следващата година, вместо още от 1 септември тази година.
Според Министерството на труда и социалната политика промяната има две основни цели - ограничаване на сивата икономика и въвеждане на по-справедливо отчитане на трудовите права, така че те да зависят от реално положения труд. Социалният министър Наталия Ефремова заяви, че по този начин ще бъде гарантирана равнопоставеност между работещите независимо от организацията на работното им време.
В подкрепа на промените Слави Василев от парламентарното мнозинство посочи, че те ще ограничат практиката служители да бъдат назначавани фиктивно на четиричасов работен ден, въпреки че реално работят осем часа и получават част от възнаграждението си "в плик".
Опозицията обаче определи реформата като прибързана. Според Венко Сабрутев от "Продължаваме промяната" чрез преходните и заключителните разпоредби на бюджетния закон се прокарва фундаментална промяна в трудовото законодателство, без тя да има пряко отражение върху бюджета. По думите му новият режим ще доведе до намаляване наполовина на размера на платения годишен отпуск за хората, работещи на четиричасов работен ден, сред които има много хора с увреждания, студенти и майки.
Подобни аргументи изложи и Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС, според която подобна реформа трябва да бъде обсъждана чрез самостоятелни промени в Кодекса на труда, а не чрез бюджета. Главният икономист на КНСБ Любослав Костов също се противопостави на начина, по който се приемат измененията, като предупреди, че промени в Кодекса на труда чрез преходните и заключителните разпоредби на закона за бюджета противоречат на Конституцията, пише БТА.
Сред най-оспорваните текстове беше и отпадането на автоматичния механизъм за определяне на минималната работна заплата. Комисията не подкрепи предложенията той да бъде запазен до изработването на нова формула.
Синдикатите предупредиха, че това е крачка назад. Любослав Костов от КНСБ определи решението като "служебна победа за бизнеса" и подчерта, че досегашният механизъм е довел до намаляване на безработицата, ограничаване на сивата икономика и повишаване на осигуряването. Асен Василев също защити сегашната формула, като заяви, че благодарение на нея броят на осигуряващите се на минимална заплата е намалял със 70 000 души, а плащащите данъци и осигуровки са се увеличили с около 50 000.
От правителството обаче защитиха промените. Министърът на труда Наталия Ефремова обясни, че европейската директива не изисква автоматична формула, а насърчава колективното договаряне. По думите ѝ не става въпрос за замразяване на минималната заплата, а за създаване на по-работещ механизъм.
Комисията отхвърли и редица предложения на опозицията в социалната сфера. Не бяха приети исканията за увеличаване на данъчните облекчения за деца, като финансовият министър Гълъб Донев посочи, че подобна мярка ще бъде обсъждана при подготовката на бюджета за 2027 г.
Без подкрепа останаха и предложенията за двойно увеличение на майчинските, ежегодна автоматична индексация на детските надбавки, разширяване на еднократната помощ за ученици до всички деца от първи до осми клас, както и създаването на многогодишни програми за строителство на училища, детски градини и ясли.
Комисията не прие и предложението прагът за задължителна регистрация по ДДС да бъде увеличен от 51 130 евро на 85 000 евро. Според Министерството на финансите това би намалило приходите в бюджета и би създало стимули за изкуствено разделяне на фирми с цел избягване на регистрация по ДДС. От ПП и ДБ защитиха предложението с аргумента, че то ще облекчи малкия бизнес и ще насърчи предприемачеството.
Отхвърлени бяха и предложенията на "Демократична България" за почти двойно увеличение на таксите върху хазарта и за допълнително ограничаване на рекламата на хазарт. От Министерството на финансите заявиха, че подкрепят по-строги мерки, но те трябва да бъдат част от цялостна реформа на Закона за хазарта, а не да се приемат на отделни части между първо и второ четене на бюджета.
Сред одобрените промени е намаляването на броя на членовете на съветите на директорите и надзорните съвети на публичните предприятия от петима на трима души, като за стратегически предприятия ще бъде възможно изключение с решение на Министерския съвет или съответния общински съвет.
Комисията одобри още отпускането на средства за Научния институт "Западни покрайнини" и за ремонта на Паметника на свободата на връх Шипка.
В края на продължилото повече от половин денонощие заседание комисията прие на второ четене проекта на държавния бюджет за 2026 г. Той предвижда приходи в размер на 49,6 млрд. евро, разходи от 56,8 млрд. евро, икономически растеж от 2,6%, средногодишна инфлация от 4,3% и възможност държавата да поеме нов дълг до 10,1 млрд. евро, като в тази сума е включено и финансиране по европейския инструмент SAFE за укрепване на отбранителната индустрия.
