 |
| Снимка: БТА |
Без промяна в основните параметри и седем месеца след началото на годината парламентът прие окончателно на второ четене държавния бюджет за 2026 г., който предвижда дефицит от 5,7% от брутния вътрешен продукт, възможност за поемане на нов държавен дълг до 10,1 млрд. евро и средногодишна инфлация от 4,3%.
Бюджетът запазва действащите към момента основни данъчни ставки и включва няколко нови мерки за увеличение на приходите и ограничаване на разходите.Бюджетът в цифри
5,7% от БВП - планираният бюджетен дефицит за 2026 г. (около 7,2 млрд. евро).
49,6 млрд. евро - планирани приходи, помощи и дарения.
56,8 млрд. евро - общо разходи и трансфери по консолидираната фискална програма.
2,6% - очакван ръст на българската икономика през 2026 г.
4,3% - прогнозна средногодишна инфлация, измерена по Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ).
620,20 евро остава минималната работна заплата до приемането на нов механизъм за определянето ѝ.
10,1 млрд. евро е максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г.
3,261 млрд. евро от него могат да бъдат привлечени по европейския инструмент SAFE за укрепване на отбранителната индустрия.
37,7 млрд. евро, или 30,1% от БВП, е максималният държавен дълг, заложен към края на годината.
2,6 млрд. евро трябва да бъде минималният размер на фискалния резерв към 31 декември.
От 1 август 2026 г. държавните служители започват да плащат лични осигурителни вноски по схема 80:20, а от 1 януари 2027 г. съотношението ще стане 60:40.
466 евро става максималният средномесечен доход за получаване на еднократната помощ при бременност и месечните помощи за отглеждане на дете до една година.
415 евро е новият праг за получаване на детски надбавки в пълен размер.
При доход между 415,01 и 466 евро семействата ще получават 80% от размера на детските надбавки.
17 млн. евро за Украйна остават в бюджета, след като парламентът отхвърли предложението средствата да бъдат пренасочени към българските общности в чужбина.
Не беше подкрепено и предложението за увеличение на ученическите стипендии, чийто минимален размер не е променян от 1999 г.
Прид днешното гласуване парламентът одобри още бюджетите на съдебната власт, Народното събрание, президентската институция, Министерския съвет, министерствата, общините, БНТ, БНР, БТА и Съвета за електронни медии, както и текстове, с които се прекратява изплащането на бонуси за постигнати резултати на висшите държавни служители и възнаграждения за участие в комисии и работни групи, когато това е част от служебните им задължения.
Какво още предвижда бюджетът
Правителството разчита на по-високи приходи чрез увеличаване на облагането на хазарта, по-високи акцизи върху тютюневите изделия, 30% увеличение на винетните такси, разширяване на тол системата и засилен контрол върху стоките с висок фискален риск, електронната търговия и веригата за доставки на горива.
В разходната част се предвижда 10% намаление на административните разходи, отпадане на автоматичните механизми за увеличение на възнагражденията в бюджетния сектор, ограничения за провеждането на тържества и семинари с бюджетни средства и преминаване към онлайн формат за повечето междуведомствени срещи.
Мерките за ограничаване на разходите включват:
- премахване на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати на едноличните държавни органи, техните заместници, председателите, заместник-председателите и членовете на колегиални държавни органи, както и на началниците на политическите кабинети;
- 10% намаление на административните разходи от 1 септември 2026 г., като мярката ще остане в сила и през 2027 и 2028 г. От нея са изключени общините, училищата с делегиран бюджет, лечебните заведения и секторите "Отбрана" и "Сигурност". Заплатите на служителите няма да бъдат намалявани;
- отпадане на механизмите, които автоматично обвързват увеличението на разходите за персонал със средната или минималната работна заплата;
- поетапно въвеждане на лични осигурителни вноски за държавните служители и магистратите. От 1 август 2026 г. съотношението между работодател и служител ще бъде 80:20, а от 1 януари 2027 г. ще стане 60:40, както е при останалите работещи;
- намаляване на държавната субсидия за политическите партии.
Мерките за увеличение на приходите предвиждат:
- увеличение на максималния осигурителен доход до 2300 евро от 1 август 2026 г.;
- повишаване на минималните осигурителни прагове за част от икономическите дейности и професии по предложение на министъра на труда и социалната политика;
- 30% увеличение на годишната винетна такса от 1 август;
- нова двукомпонентна такса върху хазартната дейност, която според разчетите трябва да донесе около 100 млн. евро допълнителни приходи в бюджета.
Бюджетът поставя силен акцент и върху ограничаването на сивата икономика. Предвижда се засилване на фискалния контрол върху стоките с висок фискален риск, дигитален контрол върху веригата за доставки на горива и по-строг контрол върху електронната търговия.
В сектора на хазарта се въвеждат допълнителни ограничения срещу нелегалните оператори. Предвижда се банките, мобилните оператори и интернет доставчиците да блокират плащанията към и достъпа до нелицензирани хазартни сайтове. За първи път се въвежда лицензионен режим за т.нар. афилиейт оператори, които рекламират хазартни игри, както и нова държавна такса за тях в размер на 6000 евро годишно плюс 10% върху комисионните възнаграждения, обвързани с постигнатите резултати.
Сред малкото теми, по които управляващи и опозиция намериха общ език, е осигуряването на средства за ремонта на Паметника на свободата на връх Шипка. По предложение на парламентарната група на "Прогресивна България" 2 млн. евро ще бъдат прехвърлени от бюджета на Народното събрание към този на Министерството на културата за възстановяването на монумента.
Според мотивите на управляващото мнозинство заложените мерки едновременно ограничават ръста на публичните разходи, увеличават бюджетните приходи и запазват доходите на гражданите. Правителството посочва още, че бюджетът осигурява средства за разплащане на вече започнати инвестиционни проекти и за изпълнение на поетите ангажименти към бизнеса и общините, без икономиката да поеме тежестта на натрупаните през последните години фискални дисбаланси.
