Публикация в The Conversation, базирана на ново изследване, публикувано в научното списание "Endocrinology, Diabetes and Metabolism", поставя под съмнение вековната теория, че Симонета Веспучи - смятана за музата на италианския ренесансов художник Сандро Ботичели, е починала от туберкулоза.
Вместо това изследователите предполагат, че причината за ранната ѝ смърт може да е било рядко и драматично усложнение, свързано с тумор на хипофизата.
В продължение на столетия историците приемат, че красавицата, вдъхновила образа на Венера в прочутата картина "Раждането на Венера", е починала от туберкулоза през 1476 г., едва на 23-годишна възраст. Заболяването е било широко разпространено през XV век и често е било смъртоносно.
Екипът, ръководен от проф. Виндас Джаянтилале, анализира още през 2019 г. портретите на Симонета, приписвани на Ботичели, както и запазени писмени свидетелства от епохата. Според изследователите в различните картини се наблюдават постепенни промени в чертите на лицето - в областта на челюстта, челото и меките тъкани. Подобни изменения могат да бъдат характерни за аденом на хипофизата - доброкачествен тумор на малката жлеза в основата на мозъка, която регулира производството на хормони.
Авторите предполагат, че туморът е отделял както растежен хормон, така и пролактин. Подобна комбинация може постепенно да промени лицевите черти, а в някои случаи да предизвика и неочаквана лактация. Според тях една от алегоричните фигури в творчеството на Ботичели вероятно изобразява именно подобен симптом.
Още в първото си изследване учените подчертават, че не представят окончателно доказателство, а медицинска интерпретация, основана на съчетаването на история на изкуството и клиничната ендокринология.
В новата публикация те развиват тази хипотеза още по-нататък. Според тях самата смърт на Симонета е съвместима с така наречената апоплексия на хипофизата - спешно състояние, при което туморът внезапно кръвоизлива или бързо увеличава обема си.
Това усложнение обикновено причинява внезапно и силно главоболие, зрителни нарушения, обърканост и бързо влошаване на състоянието вследствие на рязък срив в хормоналната регулация на организма. Според изследователите именно такава диагноза обяснява по-добре защо млада жена, изглеждала дотогава здрава, е починала толкова внезапно, докато туберкулозата обикновено протича с продължително и постепенно влошаване.
Тезата им се основава на три групи доказателства. Първата са промените в лицето на Симонета, проследими в няколко портрета, рисувани от Ботичели през 70-те години на XV век, както и в създаденото след смъртта ѝ "Раждането на Венера" (около 1482 - 1485 г.), които според тях говорят за постепенно развитие на тумора.
Втората са описанията на последното ѝ заболяване в писма между Пиеро Веспучи и Лоренцо де Медичи. В тях се споменават припадък по време на бал, последван от силно главоболие, халюцинации, повръщане и висока температура - симптоми, които според изследователите съответстват на клиничната картина на апоплексията на хипофизата.
Третата група доказателства включва две събития, настъпили малко преди смъртта ѝ - припадане по време на енергични танци на бал и предполагаем насилствен инцидент с Алфонсо II Арагонски, херцог на Калабрия. Според авторите и двете събития биха могли да предизвикат кръвоизлив или рязко разрастване на тумора.
Изследователите подчертават, че хипотезата не може да бъде окончателно доказана, тъй като не съществуват запазени тъкани, медицински изображения или възможност останките на Симонета да бъдат изследвани със съвременни методи. Заключенията им се основават на анализ на картини, исторически документи и медицински познания, които заедно предлагат нов прочит на една от най-известните загадки от епохата на Ренесанса.
