Лидерите на Европейския съюз обсъждат план, който да даде на страните кандидатки част от икономическите и политическите ползи на членството още преди официалното им присъединяване към блока, пише "Политико".
Предложението е разработено от Франция и Германия и беше представено преди среща на европейски президенти и министър-председатели в Черна гора. Париж и Берлин предлагат страните кандидатки от Западните Балкани да получат статут на наблюдатели в институциите на ЕС и ограничен достъп до Единния европейски пазар, докато завършват процеса по присъединяване.
Естонският премиер Кристен Михал заяви след разговорите в крайбрежния град Тиват, че идеята е била посрещната положително.
"Трябва поне да започнем тази дискусия. Когато виждате резултатите от усилията, реформите и работата си, мотивацията да продължите е много по-голяма", каза той.
Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония и Сърбия кандидатстват за членство в ЕС от години. Преговорите обаче напредват бавно. Според европейски дипломати новата идея цели да предотврати разочарованието сред страните кандидатки и да запази ангажираността им към реформите.
По информация на двама дипломати, запознати с разговорите, европейските лидери са се обединили около мнението, че процесът на разширяване трябва да бъде значително ускорен.
Председателят на Европейския съвет Антониу Коща също подкрепи обсъждането на френско-германската инициатива. След срещата той заяви, че е възможна нова реформа на политиката по разширяване, която да помогне за по-бързото приключване на процеса за държавите, изпълнили необходимите критерии.
"Изглежда положително. Сега трябва да видим какво точно ще включва предложението, какви са позициите на останалите и да изградим консенсус", коментира високопоставен представител на ЕС.
Не всички държави обаче гледат еднакво на идеята.
Черна гора, която беше домакин на срещата, не желае да бъде включвана сред страните, за които се обсъжда частичен достъп до европейските политики. Премиерът Милойко Спаич заяви, че страната е изпълнила всички свои ангажименти по пътя към членството.
"Ще се поставим в позиция да се възползваме от всички права и да поемем всички задължения на пълноправен член", каза той.
Албанският премиер Еди Рама вече изрази подкрепа за поетапен модел на интеграция. Според него това е добра идея, която може да ускори процеса.
В същото време някои държави се опасяват, че подобен подход може да създаде своеобразни членове "втора категория", които ще бъдат задължени да следват решенията на Брюксел без пълно участие във вземането им.
Макар предложението да е насочено към страните от Западните Балкани, Украйна също изрази резерви.
Украинският посланик в ЕС Всеволод Ченцов предупреди срещу сценарий, при който Киев получава почти всички предимства на членството, но не и самото членство.
"Това създава риск от формиране на две категории страни кандидатки - такива, за които интеграцията води до членство, и такива, за които тя се превръща в негов заместител", заяви Ченцов.
По думите на естонския премиер Кристен Михал крайната цел трябва да остане пълноправното членство.
"Очакването винаги ще бъде Европа да спазва обещанията си. Когато една държава изпълни необходимите условия, тя трябва да стане член на Европейския съюз", подчерта той.
