![]() |
| Снимка: АП/ Tetiana Dzhafarova/БТА |
Едно от загадъчните явления на настоящия етап от войната в Украйна е постоянното желание на украинския президент Володимир Зеленски да се срещне лично с руския президент Владимир Путин, за да, както написа в неотдавнашното си писмо, "приключи войната чрез преговори между нас и вас", тъй като "именно лидерите решават ключовите въпроси - така е било и така ще бъде винаги".
Но какви точно "ключови въпроси" иска да реши Зеленски на срещата с Путин?
Публично изразените позиции на Киев и Москва са добре известни, многократно са обсъждани в преговорните групи (последния път - в тристранен формат с участието на американците). Известно е също, че те изобщо не съвпадат, пише украинското издание "Страна".
Зеленски казва, че трябва да се сложи край на войната по фронтовата линия, а след това да се започнат преговори за мирно споразумение. При това той отказва да обсъжда каквито и да било допълнителни териториални отстъпки или промени във вътрешната политика.
Москва настоява за изтегляне на ВСУ от Донецка област като условие за прекратяване на огъня, а също така има свой списък с изисквания за промени във вътрешната (руския език, църква) и външната (въпросът за НАТО и неутралитета) политика на Украйна. При това, между другото, Путин заявява, че не изключва среща със Зеленски, но само в случай, че той е готов да подпише тези (или близки до тях) условия, включително изтеглянето на войските от Донбас.
Известни са и аргументите, на които настоява всяка от страните, опитвайки се да убеди противника да приеме нейните условия. Русия твърди, че "продължава да има инициативата на фронта и оттук нататък условията само ще се влошават, затова е по-добре да се приемат тези, които са налице в момента".
Зеленски пък казва, че ще засили ударите срещу Русия и "Русия скоро ще се изчерпи напълно".
При такива изходни условия, когато има категорични различия в позициите, срещи между първите лица, като правило, не се провеждат, тъй като резултатът ще бъде предизвестено нулев (особено ако става дума за среща между двама души, които явно се мразят).
Друг, резултатен изход от срещата може да има, теоретично, само в два случая - ако страната, която я инициира (Зеленски), е готова или да промени публично обявената си позиция, или да предложи аргументи на другата страна, за да приеме тя нейната позиция.
При това подобни предложения и аргументи трябва да носят толкова "интимен" (в политически смисъл) характер, че не могат да бъдат предадени на Путин чрез украински преговарящи или чуждестранни посредници, за да се проучи предварително реакцията, а трябва да бъдат казани от Зеленски само на среща тет-а-тет с Путин, без излишни слушатели.
С други думи, Зеленски трябва да предложи на Путин: "Съгласен съм да изтегля войските от Донбас, но в замяна искам това и това" (например - гаранции за личната си безопасност, пари или нещо друго). Или: "ако се съгласите да спрете войната по линията на фронта, тогава съм готов да ви дам това и това" (например - да влезе в ролята на "украинския Иванишвили", постепенно да "потисне" националистите и да гарантира, че Русия никога повече няма да има военни и геополитически проблеми с Украйна и че Киев няма да влезе в НАТО).
Всеки от тези варианти в момента изглежда фантастичен, дори сама защото Путин едва ли ще повярва на каквито и да било обещания и гаранции от страна на Зеленски (както и обратното). А дори и да повярва и да се споразумее за "сделка", не е сигурно, че Зеленски ще може да изпълни своята част от споразуменията и да държи ситуацията в Украйна под контрол, като се има предвид силното външно влияние и сложната вътрешнополитическа ситуация (корупционни скандали и др.).
Разбира се, в днешно време нищо не може да се изключи, но все пак вероятността за описаните по-горе варианти е изключително малка.
Ето защо по-правдоподобно изглежда друго обяснение: нито писмото, нито другите изявления на Зеленски за необходимостта от лична среща с Путин не означават, че президентът на Украйна наистина се надява да се срещне с президента на Русия, за да се договори с него за нещо, а имат изключително информационен характер. А именно - да покаже, че Кремъл, а не Киев, забавя мирния процес.
Основните адресати на това послание са Тръмп (за да се откаже от "духа на Анкоридж"), украинското общество (където се засилва стремежът към бърз мир), както и руското общество, където нараства умората от войната и въпросите защо тя все още продължава. При това последната аудитория вероятно е била основната за неотдавнашното писмо на Зеленски, тъй като в него се съдържаха много апели към настроенията в Русия. Очевидно, за да се опита да засили посочените по-горе тенденции.
Също така, според една от версиите, изказана през последните дни, писмото е имало за цел да покаже на европейците безсмислието на преговорите с Путин, за които напоследък все повече се говори в ЕС. Въпреки че в Европа заявяват, че ще се придържат към позициите на Киев относно условията за прекратяване на войната, в Украйна вече се изразяват опасения (например, за това говори бившият външен министър Дмитро Кулеба), че европейците, изхождайки от собствените си интереси, могат в процеса на преговорите с Москва да направят много по-големи отстъпки, отколкото биха искали украинските власти. Затова не е изключено, че Зеленски иска да намали тази вероятност още повече.
При това самото писмо, написано в подчертано унизителен спрямо Путин стил, по всичко личи, е било съставено със сметката, че президентът на Русия със сигурност ще отхвърли съдържащите се в него предложения (прекратяване на огъня по линията на фронта и лична среща), дори и да му е хрумнало да ги приеме.
Като цяло, откакто Зеленски и европейците през пролетта на 2025 г., под натиска на Тръмп, се съгласиха на прекратяване на бойните действия по фронтовата линия, много от техните инициативи бяха насочени към това да не се допусне Путин да приеме такъв вариант. Последният не даваше никакви видими признаци, че е готов за това, като винаги поставяше много по-големи изисквания, но вероятно в Киев и в Европа не смятаха, че вероятността Кремъл да се съгласи на примирие по линията на фронта е абсолютно нулева. И затова се стремяха да създадат ситуация, в която би било крайно унизително за Москва да приеме такова предложение.
Тази линия се поддържаше още от "ултиматума" на Зеленски, Макрон, Стармър и Мерц с изискването към Путин да обяви примирие на 12 май 2025 г. И неотдавнашното писмо е продължение на същата тема. Също така и постоянните изявления, че "Русия вече е претърпяла поражение в Украйна", които за Кремъл също са един от мотивите да продължи войната, за да докаже, че това не е така и да "постигне победа".
В същото време и в самата Русия активно се разпространява тезата, че прекратяването на огъня по фронтовата линия ще се превърне в "капитулация" на Руската федерация. Което изобщо не е така: формално това ще бъде военна победа за Москва (завладяване на част от територията на съседна държава, без да се губи собствена) и точно така ще го възприеме по-голямата част от руснаците. Освен това ще бъдат елиминирани огромните рискове, които настоящата изтощителна война носи за Русия, при положение че първоначалните цели изглеждат трудно постижими без преминаване към радикални сценарии като ядрена война и тотална мобилизация, което носи големи заплахи за самата Руска федерация. И дори ако не бъде постигнато трайно мирно споразумение, а ситуацията застине в стадий на "замразяване" или дори "хибридна война" (както в Донбас през 2015-2021 г.), това ще изисква от Руската федерация много по-малко ресурси и усилия, отколкото се изразходват сега за пълномащабна война. При това такава ситуация ще бъде много по-опасна за Украйна, отколкото за Русия. Накрая, в замяна на съгласието си за примирие Москва може да получи много от Тръмп, на когото е нужен резултат в навечерието на изборите за Конгреса (и не става дума само за отмяна на санкциите).
Ако някой наистина има за задача да убеди Путин да се съгласи на прекратяване на войната по линията на фронта, най-логичният път за това е да докаже, че такъв вариант ще бъде победа за Русия и за него лично, както и да заяви, че "Русия вече е постигнала победа и просто трябва да я затвърди". Ясно е, че никой от украинските официални лица няма да излезе с такива тези, но на Запад и в самата Руска федерация тази тема напълно може да се прокарва, като се сравнява евентуалното съгласие на Путин за спиране на войната с решението на Сталин през 1940 г. да се откаже от първоначалната цел за контрол над цяла Финландия, ограничавайки се с "малкото" - отдръпването на границата от Ленинград.
Никой в момента не прокарва активно такава програма нито вътре в Русия, нито извън нейните граници. Много по-силно звучи тезата, че "приключването на войната по линията на фронта ще бъде унижение и капитулация за Путин", което, разбира се, не е единственият, но е един от факторите, които правят подобна идея очевидно неприемлива в очите на Кремъл.
Освен това, предвид казаното по-горе, периодично се изразяват съмнения - дали наистина Зеленски и европейците искат възможно най-скорошно приключване на войната по фронтовата линия, или говорят за това само с надеждата, че Русия ще отхвърли такова предложение? Такава логика не може да се изключи, но обективно на Киев ще му бъде много трудно да направи обрат на 180 градуса и да се откаже от примирие, ако Кремъл се съгласи на него. Поне докато в САЩ на власт е Тръмп, който по различни причини все още иска края на войната. Но ако във Вашингтон концепцията се промени и там решат, че удължаването на войната е изгодно за тях, тогава прекратяването на бойните действия ще стане многократно по-трудно, отколкото е сега. Така че времето за вземане на решения може да не е толкова много.
Междувременно Зеленски заяви, че е постигнал желаната цел, като е публикувал отвореното писмо до руския президент Владимир Путин. "Имах цел, когато изпратих писмото до Путин. Мисля, че постигнах резултата, който ми беше нужен", заяви той вчера на пресконференция след срещата на върха NB8 (Nordic Baltic 8).
Той уточни, че засега не може да разкрие в какво точно се състои полученият от него резултат, но допълни, че с това писмо е искал да покаже на съюзниците на Украйна кой е готов за мир и кой - не.
Още едно писмо на Зеленски е било адресирано до Доналд Тръмп. Коментирайки го, президентът на Украйна обясни, че е имал различни цели. "Например, обръщайки се към Съединените щати, наистина исках да направя всичко възможно, за да пренасоча поне малко вниманието им от Близкия изток към ситуацията в Украйна", каза Зеленски, добавяйки, че страната се нуждае от "сериозни възможности за противоракетна отбрана".

