 |
| Колаж: Dir.bg |
Уредникът на частната музейна експозиция в Обзор Илия Дочков, наричан черноморския Индиана Джоунс, е починал. Това става ясно от определение на Бургаския окръжен съд от тази седмица, с което се слага край на наказателното производство срещу него за незаконно държане на културни ценности.
Делото, което години наред се разнасяше из съдебните зали и тъкмо бе върнато от Върховния касационен съд за ново разглеждане на първа инстанция, приключи преди поредното заседание, пише "Флагман". Вместо процес срещу жив обвиняем, магистратите трябваше спешно да се съберат, за да решат съдбата на огромната и прилежно описана колекция от ценности на починалия мъж.
В последното заседание съдът се съобрази с указанията на по-горната инстанция и разпита повторно археолога Мартин Гюзелев, който трябваше да внесе пълна яснота около произхода на сбирката. Наследниците на починалия Дочков не се явиха в залата, но съдебният състав подробно разгледа експертизата на стотиците предмети, съхранявани в държавен музей.
Целта беше прецизно да се разграничат ценните от историческа гледна точка находки от обикновените сувенири. Така законът бе приложен строго, за да се определи кои ценности остават за държавата и кои могат да бъдат върнати на семейството.
Крайното решение на бургаските магистрати постанови отнемане в полза на държавата на по-голямата част от откритите в Обзор археологически и етнографски обекти. Сред тях са и три големи архитектурни детайла, които навремето бяха оставени за отговорно пазене на самия подсъдим, включително мраморен капител и част от колона.
Наследниците му обаче ще получат обратно общо 38 броя кремъци и фрагменти от праисторически оръдия на труда, за чието държане не е необходима надлежна регистрация. Към тях се добавят и две съвременни реплики, изобразяващи антична теракота с лика на Херакъл и древно ойнохое, които нямат научна стойност и остават притежание на фамилията.
Изключително богатият списък от над 340 артефакти по делото разкрива мащаба на уникалната колекция, събирана през годините от непризнатия музей. Сред конфискуваните предмети блестят десетки древни бронзови и сребърни монети от Римската империя, Боспорското царство, Византия и Османската империя, сечени в Анхиало, Месамбрия и Одесос.
Наред с нумизматичното богатство са описани и множество фрагменти от антични амфори, средновековна сграфито керамика, глинени лампи, фибули, ковани железни пирони и пръстени с изрязани грифони. Колекцията включва дори фрагмент от мраморна скулптура на овен и средновековни християнски енколпиони, които експертите категорично класифицираха като движими ценности с категория национално богатство.
Колоритният уредник от Обзор умееше изключително увлекателно да споделя митовете и легендите за своите открития, припомня "Флагман". Той показваше находките си на туристи срещу билет за вход и обясняваше, че е събирал артефактите сам в продължение на 30 години. До последно твърдеше, че не е направил никакво нарушение и тази колекция е мисията на живота му. Действително обаче имаше редки експонати, които археолози подозираха, че са част от друга, далеч по-богата колекция, която вече била продадена на колекционери. Самият той не даваше обяснение дали това е така. Твърдеше, че е намерил монетите поотделно, но според експерти това било много малко вероятно. Далеч по-логично било да са най-незначителната част от истинско съкровище, което е открито на неизвестно място, убедени бяха специалисти.
В неговата частна експозиция се намираше един предмет, който привличаше огромно внимание и бе истинската гордост на личната му сбирка. Дочков разпалено твърдеше, че е открил и изложил "най-стария ракиен казан в света", датиращ още от 9-ти век. Този съд за производство на алкохол изумяваше посетителите със сложната си структура, съставена от три отделни свързани елемента. Първият бил голям съд, поставен директно върху огъня с джибрите, откъдето спиртните пари преминавали през второ отделение и по глинени тръби стигали до третото медено бакърче за охлаждане. Дочков обичаше да обяснява, че дотогавашните съдове са били с капацитет до десет литра и служили на алхимици, докато неговият е бил предназначен за промишлено количество.
Уредникът бе събирал колекцията си в продължение на тридесет години, без изобщо да подозира, че всяко намерено в земята нещо трябва да се предаде веднага на държавата.
Хората, които го познаваха, го описваха за много добър и колоритен човек, допълва изданието.
