 |
| Снимка: ЕС/БТА |
Франция и Германия обсъждат предложения за радикална реформа на създадената преди 15 години дипломатическа служба на ЕС в опит да подобрят реакцията на блока при геополитически кризи.
Париж, Берлин и други столици обмислят варианти, които включват отнемане на правомощията от главния дипломат на блока Кая Калас и нейната Служба за външна дейност (ЕСВД) с бюджет от 1 млрд. евро годишно и връщането им на Европейската комисия и държавите-членки, според пет висши служители, запознати с дискусиите.
"Ясно е, че [ЕСВД] не работи така, както би трябвало в днешния свят. Тя е дисфункционална. Проблемът е структурен и затова структурата трябва да бъде преустроена", казва един от служителите.
През последните години ЕС беше разтърсен от войните в Украйна и Иран, капризите на американския президент Доналд Тръмп и нарастващото използване на мита, икономически натиск и енергийни доставки като инструменти на външната политика, като мнозина се питат дали ЕСВД е в състояние да координира ефективни реакции.
Предложението, което би обърнало целите на решението за създаване на ЕСВД като автономна служба, е една от няколкото опции, подробно описани в оценка на френското правителство, споделена с други държави-членки.
Една от идеите, предложени от Париж, е да се ограничи автономността на върховния дипломат — който понастоящем изпълнява двойна роля, отговаряйки както пред държавите-членки, така и пред ЕК — и да се отслаби контролът ѝ върху мрежата от над 140 делегации, които ЕСВД управлява в страни по целия свят.
"Столиците са недоволни и искат да намерим ефективен начин да действаме единно на външнополитическата сцена. Съществува реален риск Европейската служба за външна дейност да се разпадне", казва друг от служителите.
Застъпниците на преструктурирането на дипломатическата служба смятат, че това е възможно без промяна на договора за ЕС, в който се посочва, че ЕСВД трябва да "подпомага" върховния дипломат съгласно условия, договорени от държавите членки и датиращи от 2010 г. Всяка промяна в тези условия би изисквала единодушната подкрепа на 27-те държави членки на ЕС.
Няколко държави са изразили в частни разговори мнението, че има прекалено много припокриване и липса на координация между ЕСВД, националните външни министерства и дирекциите за външни отношения на Комисията и Съвета, казват служителите.
Тези опасения са засилени от факта, че Калас изглеждаше да изразява собственото си мнение по въпроси като отношенията между ЕС и Китай и да прави предложения, които все още не са одобрени от столиците.
В същото време ЕСВД и Еврокомисията, ръководена от Урсула фон дер Лайен, са в конфликт за надмощие по въпросите на външната политика и сигурността.
Фон дер Лайен — бивш германски министър на отбраната — разшири ролята си извън традиционните й рамки, като ръководи самопровъзгласена "геополитическа ЕК", назначи първия комисар по отбраната на блока и редовно поема водеща роля в реакцията на блока спрямо руската война в Украйна.
Тя е проучила и възможността за създаване на звено за обмен на разузнавателна информация, подобно на това, което вече съществува в ЕСВД — идея, на която Калас се противопоставя.
Трима от служителите казват, че реформата на ЕСВД може да бъде повлияна и от текущите дискусии относно следващия общ бюджет на блока, в рамките на които много държави-членки изискват съкращаване на разходите и рационализиране на процесите в Брюксел.
Прехвърлянето на правомощията на ЕСВД към дирекции в рамките на Еврокомисията и Евросъвета би могло да спести средства чрез съкращаване на длъжности, заявиха служителите. Изготвянето на списъци със санкции и предложения за военни мисии, например, би могло да бъде прехвърлено към Съвета, докато ежедневната дипломатическа дейност ще бъде ръководена от ЕК.
Идеите за това как да се преобразува външната служба на ЕС също се вземат предвид при изготвянето на нова стратегия за сигурност, която ЕК планира да публикува това лято, казват двама от служителите.
Френската оценка на потенциалните решения, която е предварителна, се обсъжда на двустранно равнище на високо равнище между правителствата на ЕС и е една от многото опции, обсъждани за бъдещето на ЕСВД, казват още служителите. Париж ясно е заявил, че всички опции имат своите плюсове и минуси.
Елисейският дворец отказа да коментира.
Представител на Калас заяви пред "Файненшъл Таймс", че тя е "напълно фокусирана върху изпълнението на мандата си", като добави: "Важна част от него е по-нататъшното укрепване както на ЕСВД, така и на Комисията за прилагане на договорите в областта на външните действия и общата външна политика и политика на сигурност.
"Външната политика на ЕС е силна, когато държавите-членки на ЕС са единни", допълва представителят.
Френското външно министерство се позова на изказвания на министъра Жан-Ноел Баро от март, че ЕС се нуждае от по-силна дипломатическа служба, която "работи в тясно сътрудничество с държавите-членки и гарантира, че конкретните компетенции на всяка институция се зачитат, особено в бъдещата европейска стратегия за сигурност".
"В един променящ се свят е ясно, че се нуждаем от по-силен ЕС и по-силно крило на външната политика на ЕС. Ето защо от създаването на ЕСВД ние се стремим и продължаваме да се стремим към подобряване на нашите процеси на вземане на решения и укрепване на нашата обща външна политика", казва пред "Файненшъл Таймс" германски представител.
ЕСВД също така провежда вътрешни проучвания относно потенциални идеи за реформи, допълват служителите.
Стефан Лене, бивш служител на ЕС, който сега е старши научен сътрудник в "Карнеги Европа" в Брюксел, казва: "Ако погледнем развитието на външната политика на ЕС през последните пет години, става съвсем ясно, че резултатите не са били положителни. Необходимо е да се реагира на негативната обстановка навсякъде, а институционалната промяна е един от начините да се направи това. Би било странно да не се приспособят инструментите и структурата към новата реалност, пред която ЕС е изправен днес", допълва той.
