Наредба за психотерапията публикувана от МЗ за обществено обсъждане, среща сериозно противопоставяне от бургаски психолози

 

Надежда Пантелеева - Клиничен психолог / Бургас

 Редакция: Катя Стоянова / BurgasNoviniteBG

Психотерапията вече е дефинирана като научно обоснована, етично регулирана и методологично структурирана професионална дейност в проекта за изменение и допълнение на Наредба 1 от 2007 г. за условията и реда за провеждане на медицинските дейности, свързани с лечението на лицата с психични разстройства, публикувана от МЗ за обществено обсъждане, среща сериозно противопоставяне от бургаски психолози, чието мнение ще бъде публикувано под анонса с изменения в две наредби регулиращи психотерапията.

Целта на изменението е преминаване от чисто медикаментозен към цялостен биопсихосоциален модел на лечение, съобразен с индивидуалните потребности на пациента, а понятието „Метод“ е заменено с понятието „Модалност“. „Методът“ в предишния вариант на наредбата се възприемаше като отделна процедура (техника), която всеки може да приложи. „Психотерапевтичната модалност“ в новия текст е дефинирана като цялостна лечебна система, която има научна валидност и автономия. Модалността е цялостна психотерапевтична школа, която има собствена теория на личността, методология и етични принципи, в съответствие с европейските стандарти (ЕАП)“, пише в мотивите към проекта.

В наредбата се въвеждат и нови диагнози като развитийно посттравматично стресово разстройство, специфични нарушения на способността за учене, както и речеви, езикови и говорни нарушения, които изискват координация между лекари и други ключови специалисти по психично здраве.

Променят се психиатричните програми за грижи за деца, заради необходимостта нормативната уредба да съответства на съвременните класификации на психичните разстройства и потребностите на детското здравеопазване.

„В последните две десетилетия грижата за детското психично здраве е особено актуална поради редица специфични социални фактори като дигитализация, образователен натиск, промени в цялостното семейно функциониране и родителството. Грижата за детското психично здраве е превенция на психичните проблеми в зрелостта. Тревожно-депресивните състояния, обучителните трудности и поведенческите нарушения, както и развитийните посттравматични разстройства вследствие войни и емиграция са все по често срещани в детството и юношеството. Това предполага терминологична и структурна актуализация на нарушенията в детското психично здраве, отразяваща променените социални условия и последиците им върху емоционалното и социално функциониране в детско-юношеска възраст. Това дава възможност за оптимизиране и прецизиране на индивидуализираните програми за грижи за деца“, пише още в мотивите.

С проекта се въвежда изискване психологическата оценка да се извършва чрез стандартизирани инструменти, което според МЗ ще прекрати практиката на субективно диагностициране и ще гарантира обективност при определяне на индивидуалните потребности на пациента.

С проект за изменение и допълнение на Наредба 29 от 2006 г. за професионалната компетентност на лицата, завършили висше образование по специалността "психология" се въвежда минимум 1400 часа обучение за придобиване на психотерапевтична правоспособност и цялостно специализирано обучение по конкретна психотерапевтична модалност, което отстранява риска от практикуване на медицинската дейност психотерапия след кратки, несистематизирани курсове, които не гарантират безопасността на пациента. С измененията се гарантира, че психотерапия ще се извършва само от лица, преминали през пълния цикъл на формиране – магистратура, специализация по клинична психология, клиничен стаж и допълнително обучение по психотерапия, включващо теория, лична терапия и супервизия.

„Ключово допълнение е необходимостта от психологическа грижа за медицинския персонал, тъй като динамиката и натовареността в лечебните заведения налага въвеждането на превенция на професионално прегаряне (бърнаут), което досега липсваше  като  регламентирана  компетентност  на  клиничния  психолог  в лечебните заведения“, пише в мотивите към проекта.

Пълните текстове на наредбите може да видите тук и тук. 

Клиничният психолог с дългогодишен опит и практика Надежда Пантелеева бе една от първите, които изразиха публично своето мнение относно предстоящите намерения на МЗ за промени в две наредби регулиращи психотерапията, публикувано на личната ѝ страница във Фейсбук:

Дойде ново правителство и пак започнаха домогванията до власт, влияние, пари и търсене на изгода около психичното здраве и здравната каса! Да извлекат полза, този път искат само психиатриите от здравна каса за психотерапия и обучаващите НПО-та, споделя Надежда Пантелеева! Към тези 8 години обучение , още 4- 5г. психотерапията... коментирайки мнение на своята колега Мира Калени.

 

След магистратура клинична психология, ПОНЕ специализацията трябва да е не пак клинична психология, а интегративна психотерапия в УНИВЕРСИТЕТ, а не към някакво НПО, което не е контролирано от никой и си прави каквото си знае, добавя Надежда Пантелеева!

Вместо първо да се изгради ясен закон, професионална защита и реален контрол върху обучителните структури, отново се върви към затваряне на системата и концентриране на ресурси в тесни кръгове, смята специалистът Пантелеева.

Германският модел се сочи за пример заради пълната законова предвидимост и държавния контрол. Реформата от 2020 година премахна старата зависимост от извънуниверситетски структури за получаване на лиценз, защо ли? Аргументи защо системата там работи ефективно:

1.Ясен университетски път ,студентите записват директна петгодишна програма по клинична психология и психотерапия. 

2.Обучението включва три години бакалавър и две години специализирана магистратура 3.Държавен лиценз веднага след диплома. Завършването на държавния изпит носи официален лиценз за практика, наречен апробация.След апробацията следва петгодишна платена специализация за работа с касата.

Австрия прие сходна реформа през април 2024 година за университетско образование. Белгия дефинира психотерапията не като свободна професия, а като специализиран медицински метод. Белгийският закон ограничава практиката само до клинични психолози, лекари и специални педагози. Европейската асоциация по психотерапия изисква минимум 1400 часа специализирано обучение. Европейският сертификат изисква образованието да е разпределено в рамките на поне 7 години.

Държавата, а не частни сдружения, гарантира правото за работа в клиники, споделя тя. 

Надежда Пантелеева допълва още, че 

Национален Съюз на Психолозите Психотерапевтите ще внесе официално становище и цитира част от него:

Уважаеми колеги,

Националният съюз на психолозите и психотерапевтите ще изготви и внесе официално становище до Министерството на здравеопазването във връзка с предложения Проект за изменение и допълнение на Наредба № 29 от 2006 г.

След задълбочен професионален и правен анализ считаме, че в предложения проект са налице съществени професионални, нормативни и практически дефицити, които изискват внимателно прецизиране и обществено-експертно обсъждане.

НСПП ще представи мотивирани предложения, насочени към:

защита на обществения интерес и психичното здраве на гражданите;

гарантиране на високи професионални стандарти;

създаване на ясна и балансирана нормативна и правна рамка;

защита на професионалната компетентност и придобитите права на специалистите;

въвеждане на прозрачни критерии за качество, квалификация и отговорност в областта на психологията и психотерапията.

Считаме, че бъдещата регулация следва да бъде изградена върху принципите на професионализъм, академична подготовка, етичност и институционална отговорност, добри европейски практики, които са в интерес както на специалистите, така и на обществото.

Надежда Пантелеева коментира още, че всичко това е поредният опит да се „регулира“ психотерапията отново минава през налагане на критерии и часове, без първо да е решен основният проблем — липсата на реален контрол върху самите обучителни школи.

Къде е държавният контрол върху качеството на обучението?

Кой проверява начина на преподаване?

Кой дава право на определени хора да преподават?

Къде може обучаем да се оплаче от некоректен, унижаващ или некомпетентен преподавател?

В момента в много школи няма: 

• единни учебници;

• ясен учебен план;

• прозрачни критерии за оценяване;

• независим механизъм за жалби;

• външен контрол върху качеството.

А често самият преподавател решава еднолично кой „става“ и кой не, кой да продължи обучението и кой да бъде отстранен. Това създава зависимост, субективизъм и среда без реална защита за обучаемите.

Вместо първо да се въведат ясни правила и контрол върху обучителните институции, се увеличават часовете, изискванията и финансовата тежест. Това не гарантира качество. Само прави достъпа до професията все по-труден и зависим от определени кръгове.

И не - няма единен европейски модел. В различните държави системите са различни. Да се говори за „европейски стандарт“, докато у нас липсват базови механизми за прозрачност и контрол, е несериозно.

Психотерапията има нужда от регулация, но не такава, която създава монопол и затворена система без отчетност, допълни Надежда Пантелеева.