 |
| Снимка: БТА |
Процедурата по прекомерен дефицит, която ще започне Европейската комисия срещу България, не се отнася за 2025 г., а за 2026 г., заяви бившият финансов министър и депутат от ГЕРБ Теменужка Петкова на брифинг в парламента.
Новината съобщи по-рано днес премиерът Румен Радев в началото на правителственото заседание. По думите му процедурата означава, че дефицитът на страната за миналата година е "доста над 3%", което ще доведе до регулярен мониторинг, ограничителни мерки и възможни санкции. Радев определи ситуацията като "тежко наследство", резултат от "безхаберие, некомпетентност, волунтаризъм, популизъм и грабеж".
Петкова призова премиера Румен Радев да не си служи с "неверни интерпретации на факти", като подчерта, че твърденията за състоянието на публичните финанси не съответстват на реалните данни и на начина, по който те се оценяват от европейските институции, предаде БТА. По думите ѝ фокусът на процедурата не е върху текущото изпълнение за 2025 г., а върху рисковете, които се очертават в средносрочен план, включително за 2026 г., когато липсва приет бюджет и пълна фискална рамка.
Тя посочи, че дефицитът за 2025 г. е 3,5% от брутния вътрешен продукт, като България прилага европейска дерогация, свързана с разходите за отбрана. Според нея това позволява страната да се вмести в изискването за дефицит до 3%, въпреки увеличените разходи. Петкова допълни, че данните за 2025 г. са официално отчетени и съгласувани с Националния статистически институт и Евростат, поради което не може да става дума за манипулации или различно тълкуване на базовите фискални показатели. Тя отхвърли твърденията, че данни са били променяни с цел улесняване на присъединяването на България към еврозоната, като заяви, че процесът се базира на официална статистика, проверявана по европейски стандарти и методология.
Друг бивш финансов министър от ГЕРБ, който сега отново е депутат - Владислав Горанов, заяви на брифинга, че основният проблем пред публичните финанси е липсата на внесен и приет проектобюджет за 2026 г., който да даде яснота за приходната и разходната политика на държавата. Той подчерта, че без такава рамка е невъзможно да се направи реалистична оценка на фискалните рискове и на способността на страната да спазва европейските правила в средносрочен план.
Горанов посочи, че Народното събрание разполага с потенциал да подкрепи всяка "разумна и устойчива политика", ако тя бъде предложена от правителството, независимо от политическите различия между партиите. Той допълни, че фискалната стабилност изисква конкретни структурни мерки, а не само политически декларации, като отговорността за изготвянето им е на изпълнителната власт. По думите му бюджетната рамка за 2026 г. ще бъде ключов тест за това дали държавата може да отговори на нарастващия натиск върху публичните финанси, без да се нарушават европейските правила.
Абсолютно е реалистично да имаме бюджет за 2026 г. в рамките на 3% дефицит, особено при този ръст на приходите в хазната, коментира лидерът на ПП Асен Василев в кулоарите на парламента.
Разбрахме от пресконференция в Министерския съвет, че Европейската комисия ще започне процедура по прекомерен дефицит срещу България, искам да ви припомня какво казах от трибуната на Народното събрание на 19 февруари 2025 г., когато се приемаше Бюджет 2025 г.
"Бюджет 2025 г. е разписан при очакван ръст на БВП 2,8% и средна годишна инфлация от 2,4%. При такава инфлация и икономически растеж може да се очаква ръст на данъчните приходи не повече от 12%, а в бюджета са заложени 30%. При така заложените приходи със сигурност дефицитът от 3% няма да бъде изпълнен, бюджетът е направен, за да не влезем в еврозоната и да свали правителството", цитира Василев. Той посочи, че ЕК реагира на вече свършени факти.
Изходът от тази ситуация не е теглене на дълг, а бюджетът за тази година да бъде приет при реалистични параметри с 3% дефицит. Съответно процедурата ще бъде прекратена и няма да има никакви последствия за България. Трябва да се направят реалистични разходи и да не вдигат заплати в бюджетната сфера с 50-60%, както беше направено с Бюджет 2025 г., заяви той.
На въпрос дали влязохме с измама в еврозоната Асен Василев отговори: "Не, в доклада за еврозоната се гледа дефицитът за 2024 г., тъй като той е факт. Докладът излезе юни 2025 г. и няма как да се знае какъв ще бъде дефицитът за 2025 г., добави той. Предупрежденията бяха направени не само от нас и виждаме резултатите от едно неблагоразумно управление на кабинета "Желязков" и ГЕРБ, посочи Василев.
Дълго време ни упрекваха, че сме неможачи, а през 2022 г., 2023 г., 2024 г. дефицитът винаги беше в 3% и нямаше никакви проблеми. През 2025 г. дойдоха можачите от ГЕРБ, ДПС, БСП и "Има такъв народ" и издъниха нещата, посочи Василев.
Попитан колко кредита е теглил по време на мандатите си, Василев отговори, че са изтеглени общо 16 млрд. лева, а ръстът на БВП е бил 64 млрд. лева. За един лев изтеглен кредит има ръст в производството на стоки и услуги в страната от четири лева, добави той. Василев обясни, че в Бюджет 2025 г. бяха заложени кредити за почти 20 млрд. лева, срещу които има заложен ръст на БВП от 19 млрд. лева.
По думите му в момента има 20% ръст на приходите заради по-високата инфлация и ръста на потреблението. Спокойно може да се направи бюджет с 3% дефицит, въпросът е те да бъдат разпределени така, че да не обеднеят хората и да не се удари бизнеса, но това е въпрос на политически приоритети, а не на невъзможност, коментира още Василев.
Другото, за което предупредихме миналата година, е, че авансово вземане на данък от банките няма да бъде признато като приход за 2025 г., а за 2026 г., добави той.
Попитан защо е подкрепил удължаването на бюджета, Василев посочи, че когато няма бюджет за 2026 г., може да продължи да работи Бюджет 2025 г., за да има нормални плащания в държавата, но това не увеличава разходите. Удължителният закон в момента играе спирачка срещу вдигането на разходите, каза още Василев. Когато излезе бюджетът, ще му направим разбор и се надяваме предложенията ни да бъдат чути, за да не стигаме втори път до такава ситуация, допълни той.
Предрекохме още през 2025 г., че ще влезем в процедура за свръхдефицит, когато беше ясно, че дефицитът няма да е 3%. Но очакването от "Прогресивна България" е да бъдат взети конкретни мерки и да бъде предложен бюджет да влезем в 3-процентни рамки. Това, което ни казва сега Румен Радев, изглежда като оправдание за това, че и тази година ще сме извън 3% и ще теглим нов огромен дълг, вместо да има нужните реформи за да влезем в 3-те процента и да се стремим в следващите години към балансиран бюджет, още повече, че правителството така или иначе трябва да представи в 4-годишната бюджетна рамка.
Това коментира съпредседателят на "Да, България" Ивайло Мирчев в кулоарите на парламента. Той е категоричен, че дефицитът трябва да бъде ограничен още тази година до 3 на сто и тази цел трябва да обедини всички политически сили. "Всичко останало са оправдания и уплах да се извършат истински реформи и просто да се изтегли по-голям дълг, което, меко казано, ние не възприемаме", каза Мирчев.
Мирчев напомни, че протестите през декември свалиха правителството точно за това - "защото се крадеше много, защото липсваха реформи, заложени в бюджета за 2026 и защото бюджетът беше направен така, че да обслужва мрежата от фирми на ГЕРБ и ДПС". И че Румен Радев и "Прогресивна България" са дошли на власт с много ясна заявка за реформи, но след бомбастичните думи в началото има отдръпване от тези ангажименти.
Зам.-председателят на ДСБ Йордан Иванов припомни на правителството, че "Демократична България" е внесла в парламента пакет от десни мерки, които могат да направят така, че да не сме в процедура по свръхдефицит. "На първо място - поетапно освобождаване на пенсионерите от МВР. На второ място - държавните служители да започнат да си плащат осигуровките, както всички български граждани. На трето място - реформа на цялата администрация в държавата. Изграждане на електронна администрация, която да служи на бизнеса, да служи на българските граждани и преструктуриране на голямата партийна администрация. Това е една малка част от десните мерки, които ние предлагаме, и които ще защитаваме в рамките на настоящата бюджетна процедура, защото не приемаме съждението, че България трябва да тегли още заеми. Най-малко заради честното отношение към всички граждани, които организираха данъчен бунт на ГЕРБ и ДПС-Ново начало, които искаха точно това - да се теглят заеми", каза Иванов.
"Ситуацията, в която се намираме ние, със съжаление ще го отбележа, е очаквана от "Възраждане", коментира Цончо Ганев. Предупреждавахме, че влизането ни в еврозоната ще бъде изключително тежко и цената ще я платим всички ние като граждани, защото цените ще станат по две и те станаха по две."
