Активността в частния сектор на еврозоната спадна до най-ниското си ниво от 10 месеца през март на фона на нарастващи признаци за негативното влияние на конфликта в Иран върху световната икономика.
Широко следеният индекс на мениджърите по поръчките (PMI) на S&P Global за еврозоната се понижи до 50,5 пункта през март, спрямо 51,9 пункта през февруари. Икономистите, анкетирани от Reuters, очакваха по-умерен спад до 51,0 пункта. Границата от 50 пункта разделя растежа от свиването на икономическата активност.
Новите данни засилват опасенията, че регионът може да се изправи пред стагфлация - неблагоприятна комбинация от висока инфлация, слаба икономическа активност и нарастваща безработица, пише CNBC.
Главният икономист на S&P Global Market Intelligence Крис Уилямсън коментира, че индексът вече "включва алармите за стагфлация", тъй като войната в Близкия изток води до рязко покачване на цените и едновременно с това задушава икономическия растеж.
По думите му разходите на компаниите нарастват с най-бърз темп от повече от три години заради скока на енергийните цени и затрудненията във веригите за доставки, причинени от конфликта. Забавянията при доставките са достигнали най-високото си ниво от средата на 2022 г., основно заради проблеми с транспорта.
Проучването показва още, че компаниите в еврозоната са ограничили наемането на нови служители през март и са понижили очакванията си за производството през годината спрямо прогнозите от февруари.
Стагфлацията се счита за един от най-неблагоприятните сценарии за икономиката, тъй като поставя централните банки в трудна ситуация. Повишаването на лихвите може да ограничи инфлацията, но същевременно задълбочава икономическото забавяне и увеличава безработицата. От друга страна, понижаването на лихвите стимулира растежа, но може да ускори инфлацията.
Забавяне на икономическата активност не се наблюдава само в Европа - данни от Индия също показват, че растежът там се е понижил до най-ниското си ниво от октомври 2022 г.
Настоящата нестабилност в Близкия изток прави предишните прогнози за растеж и инфлация все по-малко надеждни. Бизнесът и институциите трудно могат да оценят бъдещото развитие на цените и разходите, без яснота колко дълго ще продължи конфликтът.
Според последните прогнози на Европейската централна банка икономическият растеж в еврозоната ще достигне 0,9% през 2026 г., а инфлацията ще бъде средно 2,6%. Въпреки това тези очаквания може да се окажат твърде оптимистични. Данните от PMI сочат, че инфлацията може да се ускори към 3% в близко бъдеще, като натискът от разходите вероятно ще се пренесе и върху крайните цени.
Експертите предупреждават, че развитието ще зависи основно от продължителността на конфликта и ефекта му върху енергийните пазари и веригите за доставки. Данните вече показват, че Европейската централна банка е изправена пред сериозно предизвикателство по отношение на баланса между инфлация и растеж.
Анализатори от J.P. Morgan отбелязват, че войната в Иран вече оказва значително влияние върху икономиката на еврозоната. По-високите цени на енергията увеличават разходите на бизнеса, свиват печалбите и отслабват търсенето, което се отразява негативно на цялостната икономическа активност.
Данни на Европейската комисия също показват сериозен спад в потребителското доверие през март, което е допълнителен сигнал за нарастващото напрежение в икономиката.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че ситуацията с енергийните доставки е "критична" и подчерта необходимостта от дипломатическо решение на конфликта.
"Ситуацията е изключително сериозна за енергийните доставки в световен мащаб. Всички усещаме ефекта върху цените на газа и петрола, върху бизнеса и обществото. От изключителна важност е да се намери решение чрез преговори и да се сложи край на конфликта в Близкия изток", заяви тя.