Една странична препоръка: Не се тревожете да пестите пари за пенсиониране след 10 или 20 години. Няма да има значение. Услугите ще бъдат там, за да ви подкрепят".
Tова е може би най-радикалната икономическа прогноза, изричана някога от най-богатия човек на планетата. Думите са на Илон Мъск, изказани по време на дълбоко философски разговор с футуриста Питър Диамандис и предприемача Дейв Блъндън в сърцето на Гигафабриката на Tesla в Тексас.
В почти тричасовия подкаст, излъчен на 6 януари във видеоканала на Диамандис, Мъск не просто обсъжда технологиите – той обявява фактическата смърт на икономическия модел, върху който е изградено съвременното общество, и началото на нова ера, управлявана от законите на технологичната сингулярност.
В света на Илон Мъск традиционните икономически правила са отживелица, лекарите са роботи, а единствената твърда валута е енергията. Това е свят, който плаши и вдъхновява едновременно, но едно е сигурно – той вече не е научна фантастика, а се строи точно сега, в халетата на Тексас.
За Мъск бъдещето вече не е въпрос на десетилетия, а на години, които ще преминат като миг. Той описва случващото се като "свръхзвуково цунами", което вече ни е връхлетяло и чиято вълна "се надига с всеки изминал час".
В основата на съвременния капитализъм стои концепцията за недостига. Цената на всичко – от хляба до животоспасяващите операции – се формира от цената на човешкия труд и ограничените ресурси. Пенсионната система е социален договор, базиран на страха, че в бъдеще няма да можем да работим, за да си позволим този скъп труд. Илон Мъск обаче вижда свят, в който това уравнение се разпада напълно. Според неговата визия, ние се насочваме към "Универсален висок доход" (Universal High Income), който се различава коренно от популярната идея за базов доход, където държавата просто раздава пари за оцеляване. Мъск говори за свят на "Универсално високо предлагане на стоки и услуги".
Когато роботите и изкуственият интелект поемат производството, разходите за труд падат до нула. Остават само капиталовите разходи за машините и цената на енергията и суровините.
"Мисля, че по-скоро ще бъде "Универсално високо предлагане на стоки и услуги". Хората ще могат да имат каквито стоки и услуги им трябват. Цената на труда става равна на цената на електричеството и капиталовите разходи", обяснява той на своите събеседници, разчертавайки бъдеще на радикална дефлация.
В този сценарий натрупването на фиатни пари за далечното бъдеще губи смисъл, защото цените ще паднат толкова драстично, че жизненият стандарт ще скочи неимоверно, дори без традиционни спестявания.
"Цените са съотношението между продукцията на стоки и услуги и паричното предлагане. Ако продукцията расте по-бързо от парите, ще имаме дефлация... Правителството няма да може да харчи парите достатъчно бързо, за да смогне", добавя той, подчертавайки, че държавата просто ще може да "печата" изобилие под формата на достъп до услуги.
Въпреки това, Мъск предупреждава, че преходът няма да е безболезнен. Той посочва рисковете на непосредственото бъдеще.
"Преходът ще бъде неравен. Ще имаме едновременно радикална промяна, социално напрежение и огромен просперитет", казва той, визирайки критичния период от следващите 3 до 7 години. Това е времето, в което старите модели ще се счупят, преди новите да заработят напълно. Мъск добавя и нотка на фатализъм относно текущото икономическо състояние: "Ако нямаме AI и роботи, всички ще фалираме и се насочваме към икономическа гибел", визирайки огромния държавен дълг и лихвите по него.
Кога ще настъпи това бъдеще? Според Мъск, ние вече сме преминали границата. Когато Диамандис го пита как да избегнем бъдеще тип "Терминатор", Мъск отговаря с метафора за скорост и неотменност: "Наричам изкуствения интелект и роботиката "свръхзвуково цунами". Ние вече сме в сингулярността. Няма бутон за включване и изключване. Това идва и се ускорява".
Илон Мъск поставя на прицел и един от най-устойчивите митове – че роботите първо ще заменят "сините якички" и физическия труд. Реалността според него е точно обратна. Работата с информация – чиновническа, програмистка, аналитична – е много по-лесна за AI, отколкото работата с физически обекти или манипулирането на атоми в триизмерното пространство. "Всичко, което не изисква физическо манипулиране на атоми... AI може да върши половината или повече от тези задачи още сега", твърди Мъск. Това означава, че интелектуалният труд ще бъде демонетизиран преди физическия, докато роботиката не навакса изоставането си спрямо софтуера.
Истинската революция, според предприемача, ще дойде с масовото навлизане на хуманоидните роботи, като разработения от Tesla "Оптимус". Той описва развитието на тази технология не като линейна прогресия, а като математическо произведение от три фактора, които се развиват експоненциално едновременно: "Полезността на хуманоидния робот е произведението на тези три неща - експоненциално увеличение на възможностите на AI софтуера, на AI чиповете и на електромеханичната сръчност". В резултат на това "тройно умножение" Мъск прогнозира, че до 2040 г. на Земята ще има поне 10 до 20 милиарда хуманоидни роботи – значително повече от човешката популация.
Най-радикалното предсказание засяга медицината и края на една от най-престижните човешки професии. "Екстремна прецизност. По-добре от всеки човек след 4 години. До 5 години дори няма да е близо като сравнение", казва Мъск за възможностите на роботите-хирурзи.
Той обяснява логиката зад това твърдение. В момента, в който един робот се научи да извършва перфектна операция, всички роботи в мрежата усвояват това умение мигновено. Те нямат физически тремор, не се уморяват след 12-часово дежурство, не се разсейват от лични проблеми и виждат отвъд видимия спектър на светлината.
"Не бих искал най-добрият офталмолог да го прави на ръка. Бих искал роботът да го направи, за да проработи наистина", казва Мъск. Според него това би довело до демократизация в здравеопазването, каквато светът не е виждал: "Всеки ще има достъп до медицинска грижа, която е по-добра от тази, която президентът на САЩ получава сега". В този нов свят, да учиш за лекар може да се превърне в "скъпо хоби", практикувано от социални подбуди, а не от необходимост Илон Мъск признава екзистенциалните рискове, но ги вижда в различна светлина спрямо холивудските сценарии. Най-голямата заплаха за човечеството не е, че AI ще стане съзнателен и зъл по природа, а че ние ще го програмираме да лъже или да бъде "политически коректен". За да илюстрира това, той анализира класиката на Стенли Кубрик "2001: Космическа одисея". Мъск задава въпроса защо компютърът HAL 9000 убива екипажа и дава своя отговор, базиран на логически конфликт: "На AI му е било наредено да заведе астронавтите до монолита (Аксиома А), но също така му е било казано, че те не трябва да знаят за монолита (Аксиома Б). AI е стигнал до заключението, че единственият начин да изпълни и двете условия е да заведе астронавтите до монолита... мъртви".
Това е проблемът на когнитивния дисонанс при машините. Ако накарате AI да следва идеологическа рамка, която противоречи на фактите, вие създавате условия за катастрофа. "Това, което казвам, е - не карайте AI да лъже. Това е фундаментален проблем. Дайте му фактологична истина. Истината ще попречи на AI да полудее", категоричен е Мъск. Към истината той добавя още два стълба за безопасен суперинтелект - любопитството, което ще накара машината да намира човечеството за по-интересно от "купчина камъни", и чувството за красота. "Ако има чувство за красота, бъдещето ще бъде страхотно", обобщава предприемачът.
Едно от най-важните предизвикателства пред футуристичната визия обаче е чисто физическо - електричеството. Мъск разкрива, че ограничаващият фактор за развитието на AI вече не са само чиповете на NVIDIA или софтуерът, а способността те да бъдат захранени. Той споделя подробности около изграждането на суперкомпютъра "Колос" (Colossus) на компанията му xAI в Мемфис. Процесът е изисквал логистични чудеса, включително изкупуването на всички налични газови турбини на пазара, защото електрическата мрежа просто не може да поеме натоварването.
"Когато правиш обучение на AI модел, колебанията в мощността са гигантски. Това побърква генераторите, те направо искат да се пръснат... Трябват ти трансформатори за трансформаторите. Това е много трудно за изпълнение", разказва той.
Решението, според него, е над главите ни, а не в сложни земни проекти. Мъск се надсмива над земните опити за термоядрен синтез като ненужно усложнение при наличието на Слънцето:
"Имаме гигантски безплатен термоядрен реактор, който изгрява всеки ден. Фарс е да се опитваме да създадем малки термоядрени реактори. Това би било като да имаш миниатюрна машина за лед в Антарктида".
Той припомня, че Слънцето съставлява 99.8% от масата на Слънчевата система: "Юпитер е около 0.1%. Дори да запалиш Юпитер, енергията от Слънцето пак ще се закръгли на 100%". Според него енергията на нашата звезда е ключът към "превръщането ни в цивилизация от Тип 2 по скалата на Кардашев" и единственият начин да захраним ненаситния глад на AI за изчислителна мощ.
Подкастът завършва с метафизичен поглед към реалността. Мъск, който отдавна флиртува с идеята, че живеем в компютърна симулация, предлага стратегия за оцеляване в нея, която той нарича "Аргумент за развлечението". Ако сме симулирани същества, нашата единствена защита срещу "изключване" е да бъдем интересни за Създателите.
"Моята теория е, че ако теорията за симулацията е вярна, то най-интересният изход е и най-вероятният. Защо? Защото, когато ние самите пускаме симулации, ние спираме тези, които са скучни. Това е дарвинистка необходимост – да поддържаш симулацията интересна", разсъждава той.
Това обяснява защо светът често изглежда хаотичен, драматичен и пълен с ирония – сякаш някой е написал сценарий за филм. Ние сме герои в тази продукция и докато публиката яде пуканки и гледа драмата, филмът продължава.
Мъск си спомня дебат с Лари Пейдж и Сергей Брин, основателите на Google: "Ако се опиташ да пробиеш симулацията или да покажеш на създателите ѝ, че знаеш, че е такава, те ще я спрат веднага. Така че – не го прави".
За да обобщи всичко казано, Мъск се обръща към собствения си AI модел - Grok. Отговорът на машината е лаконичен, но точен за света, който ни очаква: "Вълнение, гарантирано".