Новият генерален секретар на НАТО Марк Рюте определи като свой топ приоритет Украйна при предаването на поста заедно с вече бившия ръководител на Северноатлантическия пакт Йенс Столтенберг. Двамата направиха кратки изявления пред медиите в щабквартирата на Алианса в Брюксел.
Напускам алианса със смесени чувства, но имам чудесен наследник на поста, заяви пред журналисти Столтенберг. Трудно е да се напусне организация, на която служих в продължение на 10 години, и работата ще ми липсва, но знам, че заедно постигнахме много, добави той. Столтенберг отбеляза, че Рюте е добър в постигането на съгласие и това е важно качество за новата му длъжност.
Нямам търпение да започна работа, каза Рюте. Той посочи, че НАТО днес е по-силна и по-голяма, основно благодарение на Столтенберг. Ще направя всичко по силите си НАТО да остане здрава като скала, допълни Рюте, цитиран от БТА.
Той посочи три свои основни приоритета, като подчерта, че най-важният от тях остава Украйна.
"Разбира се, Украйна е начело в списъка. Но, разбира се, ние трябва да направим повече за колективната ни отбрана и възпиране. Трябва да инвестираме повече и да затворим различията и да се опитаме да постигнем всички набелязани от НАТО цели в това отношение. Трето, трябва да направим повече, за да гарантираме, че наистина изграждаме партньорства, които бяха установени през годините, в т.ч. и в Далечния изток".„
Попитан за очакванията за бъдещата си работа на фона на предстоящите президентски избори в САЩ, Рюте заяви, че не се притеснява и би работил добре и с Тръмп, и с Харис.
"Не се притеснявам от резултатите от изборите за предицент в САЩ. Познавам достатъчно добре и двамата кандидати. Работих 4 години с Доналд Тръмп Той ни притисна да отделим повече пари за отбрана и успя. Също ни притискаше и за Китай и смятам, че беше прав и за това. Разбира се, Камала Харис има чудесен опит като вицепрезидент и е високо уважаван лидер. Така че ще мога да работя и с двамата", каза Рюте.
"Следим внимателно събитията в Ливан, но я ясно, че НАТО няма там някаква специфична роля", каза още Рюте. Той добави, че е в постоянен контакт с партньорите на Алианса там и изрази надежда конфликтът да приключи бързо.
Днешната церемания по предаване на щафатета от Столтенберг на Рюте се провежда в централата на НАТО в Брюксел в присъствието на представителите на държавите от пакта.
Йенс Столтенберг (65 г.) застана начело на НАТО на 1 октомври 2014 г. като 13-ия генерален секретар на военно-политическия съюз. Мандатът му бе удължаван неколкократно и в досегашната история на алианса той е на второ място по продължителност на заемане на длъжността - 10 години, като по-дълго начело на пакта е бил само нидерландецът Йозеф Лунс (между 1971 и 1984 г. - 13 години).
Марк Рюте (57 г.) бе премиер на Нидерландия в продължение на 14 години (между 2010 и 2024 г.). Преди година той изрази готовност да оглави алианса и успя да получи единодушна подкрепа до срещата на върха на НАТО във Вашингтон в началото на юли тази година.
Мисията на Рюте в Алианса
Новият шеф на НАТО ще трябва да впрегне всичките си умения да изгражда коалиции, с които беше известен в нидерландската политика, за да запази единството на западния алианс в обстановка на война в Украйна, опасения от следващите ходове на Москва и политическа несигурност във Вашингтон, отбелязва Ройтерс.
Способността на тази организация да пази всички близо 1 милиард души, живеещи под нейна закрила, не може да се опира само на военна мощ, за нея е необходима и политическа сплотеност.
Предизвикателствата пред Рюте са в изобилие: възможно връщане на скептично настроения към НАТО Доналд Тръмп като президент на САЩ - доминиращата сила в алианса - призиви от източноевропейските съюзници за изпращане на повече подкрепления за защита от Русия и молби от Украйна за по-голяма военна помощ.
Управлявал Нидерландия 14 години, 57-годишният Рюте стана най-дълго задържалият се на власт премиер на родината си, като за това време той успя да се превърне и в опитен играч на международната арена.
Но - макар и човек с визия на приветлив и любезен човек - той понякога критикува безцеремонно правителствата на други държави, като например, когато каза на Унгария да спазва ЛГБТ правата или да напусне ЕС или когато постави под съмнение върховенството на закона в Румъния и България.
На новата си длъжност Рюте ще се нуждае от уменията, които разви като архитект на коалиции и ръководител на четири нидерландски кабинета.
"Факт е, че е много обигран в търсенето на решения и компромиси и в убеждаването и комуникацията с хора - смятам, че това са все качества, които ще му бъдат доста полезни", каза Кайса Олонгрен, бивш нидерландски министър на отбраната при Рюте.
Олонгрен и други го описват като изключително енергичен и деен управленец, което може да стъписа йерархизирана организация като НАТО.
"Той никога няма да си каже: ами хайде ще оставя това за утре", каза Олонгрен пред Ройтерс.
По думите ѝ Рюте може да е любезен, но може и да е твърд, ако се наложи, както е направил, когато открито противоречеше на Тръмп на пресконференция, предавана на живо, или когато нарочно се ръкуваше с руския президент Владимир Путин толкова дълго при посещение на стопанина на Кремъл в Амстердам, че Путин да може да види протестиращи със знамена с цветове на дъгата.
Поход към Изтока
На новия пост Рюте ще бъде под натиск от членовете на НАТО от Източна Европа да покаже, че разбира желанието им за по-голяма защита от Русия и че може да им я осигури.
"Един от тестовете за него ще бъде докъде се простират амбициите на НАТО по отношение на източния фланг, и по-специално на укрепването му", каза Петер Батор, който до началото на тази година беше постоянен представител на Словакия в алианса.
След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна НАТО увеличи на около 10 000 войниците на територията на източните членове на пакта, които трябва да помагат на армиите на тези страни в защитата им. От алианса твърдят, че при нужда бързо могат да бъдат разположени още стотици хиляди военни.
Но източните държави искат още войски и оръжие - особено системи за противовъздушна отбрана, което ще рече да се убедят западните членове да прехвърлят повече военни активи на изток.
Понеже решенията в НАТО се вземат с единодушие, влиянието на всеки генерален секретар зависи от това доколко политиката му се възприема от страните от алианса и доколко той самият е способен да ги убеди да я подкрепят.
Когато си на такъв пост, каза Оана Лунджеску, бивш говорител на НАТО, "не е достатъчно само да търсиш най-лесния общ знаменател, но и да теглиш алианса напред".
"Точно тук идва тънкостта да си едновременно и генерал, и секретар", посочи Лунджеску, която сега работи в Кралския институт на обединените въоръжени сили (РУСИ), британски мозъчен тръст в областта на отбраната.
Повече разходи за отбрана
Представителите на НАТО и дипломатите вероятно ще се наложи да укротят неговата присъща за нидерландското мислене фиксация върху фискалната пестеливост.
На срещата на върха на ЕС през юни Рюте влезе в сблъсък с другите лидери, когато той и германският канцлер Олаф Шолц остро се противопоставиха на съвместното теглене на заеми за финансиране на отбранителни разходи.
Полският министър-председател Доналд Туск каза, че другите държавни и правителствени ръководители "шумно напомнили" на Рюте, че скоро му предстои да стане шеф на НАТО и поради това би следвало да прави всичко възможно правителствата да не пестят от отбрана.
По оценки на алианса 23 от 32-та му члена тази година ще изпълнят целта да заделят 2% от брутния вътрешен продукт за военни разходи - като Нидерландия едва сега ще достигне това равнище, въпреки че изискването е в сила от десетилетие.
Много представители на НАТО са на мнение, че този праг ще трябва да бъде повишен още - може би до или дори над 2,5% от БВП - за да могат да се подсигурят необходимите войски и въоръжение за реализацията на мащабните промени в отбранителните планове на алианса.
"Това е предизвикателство за него - да
убеди държавите членове да влагат повече средства в отбраната си, и то с
по-ускорени темпове така, че да могат да придобият способности, които
да надградят доста осезателно сегашните", каза Батор./ dnes.dir.bg