“Важно е да кажем, че какъвто и да е прагът на бедност, голяма част от българите все още са под него. Една пета от нашите сънародници, 22% от българите, са класифицирани официално като бедни“, заяви пред БНР Росица Макелова, научен секретар в Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ:
“Другото важно нещо е, че ако ги нямаше социалните трансфери, които държавата извършва към нейните граждани, то като бедни се класифицират 44% от българите“.
Ефективни ли са социалните помощи?
“Ако направим справка назад във времето, независимо колко са били
увеличавани до момента под натиска на различни организации. В това число
и на синдикатите, като страна, представляваща работещите, но и не само
българи в страната. Виждаме, че хората не могат да се измъкнат от капана на бедността и остават още в него“, посочва още тя и допълва:
“Интересно е да кажем, че определени категории и групи от населението са изключително уязвими към бедност и твърдо се задържат там.
Става въпрос за едночленни домакинства, включваме и домакинствата, в
които човекът, който е час от това семейство, е пенсионер. Това може и
да е жена. От синдикатите непрекъснато алармираме за изоставане на доходите на жените спрямо мъжете.
“Това са около 10% от българите. Това също е нещо, на което непрекъснато обръщаме внимание и което се наблюдава като феномен в нашето общество, макар и не с такава сила и честота. Няма как да няма такива лица, тъй като цялостното равнище на доходите според нас е изключително ниско и каквато и статистика човек да потърси и да погледне, особено ако стъпва на независими данни, каквито са например в Евростат – европейската статистика, където публикуват сравними числа спрямо различните държави.
Виждаме, че в България и като минимални доходи, и като минимална работна заплата, сме на дъното на всички европейски класации. Поради тази причина за нас не е учудващо и това е нещо, което наблюдаваме – работещите бедни, просто доходите тук не успяват да покрият жизнения стандарт, който трябва да имаме“, казва още Макелова.