четвъртък, 20 октомври 2022 г.

60 години след Карибската криза заплахата от ядрена война отново е актуална

  

В течение на 60 години Карибската криза показваше колко близко е бил светът до ядрена война, но и колко ловки са били държавните лидери, успели да я избегнат.

Ядрените заплахи на руския президент Владимир Путин в Украйна възкресяват опасността от ядрен конфликт и този път експертите не са сигурни, че има изход от това положение.

В началото на октомври Джо Байдън предупреди, че планетата е изложена на ядрен риск за пръв път от 1962 г.; той отбеляза, че Путин "не се шегува", отправяйки заплахите си, докато армията му е показала "твърде малко способности" в Украйна.

"Не сме се сблъсквали с перспективи за апокалипсис от времето на Кенеди и кризата с кубинските ракети" през 1962 г., изтъкна президентът на САЩ.

Той се запита какви "вратички за изход" от ситуацията може да избере Путин, но нищо не сочи руският президент да има подобни намерения.

"Според мен това положение повече отвсякога след 1962 г. може да се влоши чак до използване на ядрени оръжия", смята Джордж Перкович от Фондацията "Карнеги" за мир между народите.

"Работя в тази сфера от 40 години и това е най-затруднителното положение, което съм виждал, защото става дума за една ядрена сила - Русия, според чийто ръководител положението застрашава нашето съществуване", добави той.

Противно на 1962 г. днес светът има работа с редица атомни "бурета с барут": Северна Корея, подготвяща нов ядрен тест, Индия и Пакистан - все още в латентен конфликт, а също Иран, рестартирал ядрената си програма.

Украйна обаче представлява уникален риск, тъй като конфликтът косвено противопоставя двете основни ядрени сили. Използва ли Русия атомни оръжия, те вероятно ще са тактически, с по-малка мощност от т.нар. стратегически. Но Байдън предупреди, че ще е трудно да се използва ядрено оръжие, "без в крайна сметка да се предизвика апокалипсис".

Путин, който поставя под въпрос историческата легитимност на независима Украйна, официално анексира четири региона от страната и внушава идеята, че всяка атака срещу някоя "анексирана" руска територия или пряка намеса на Запада в конфликта може да накара Русия да използва ядрени оръжия.

Залозите са по-големи от преди

Войната в Украйна ясно се различава от кубинската ракетна криза - тогава въпросът бе как да се избегне световна война, след като през октомври 1962 г. на острова бяха открити съветски ядрени ракети, насочени към САЩ.

Европейските съюзници на Вашингтон навремето не разбираха защо САЩ са обсебени от Куба - остров, разположен на по-малко от 150 км от бреговете на Флорида и помнещ не една американска интервенция.

Но "Украйна е много по-важна за съюзниците на САЩ, отколкото бе Куба", посочва Марк Селвърстоун, историк на Студената война от Вирджинския университет: "Путин изглежда иска да промени границите в Европа и това ужасява европейците".

През 1962 г. целите на съветския управник Никита Хрушчов, макар и важни, бяха по-ограничени от тези на Владимир Путин днес - Москва се стремеше да конкурира със САЩ в оръжейната област и да получи разменна монета за сделка със Запада по повод Берлин.

Дни преди междинните избори в САЩ много неща в политиката бяха поставени на карта за президента Джон Ф. Кенеди, затруднен от неуспешния десант в Залива на прасетата година преди това, който се очакваше да свали революционния режим на Фидел Кастро.

Кенеди обаче отхвърли призивите на някои свои съветници да нанесе въздушни удари по Куба и предпочете да наложи на острова морска блокада, която нарече "карантина", за да не звучи толкова застрашително.

Москва изтегли ракетните установки, щом президентът на САЩ обеща да прибере своите ракети от Турция и Италия.

"За Кенеди най-важното бе да намали риска от ядрена конфронтация - обяснява Малк Селвърстоун. - Не зная дали това е приоритетът за Путин днес. Той всъщност изглежда вдига залозите."

"Максималистични позиции"

Също като през 1962 г. съюзниците на двете ядрени сили на терена внасят още малко несигурност в ситуацията.

На 27 октомври 1962 г., докато Хрушчов и Кенеди общуваха чрез свои пратеници, над Куба бе свален американски шпионски самолет Ю-2, а пилотът му загина.

Кенеди пренебрегна призивите да отвърне, предполагайки - както показа историята, с право, - че заповедта за стрелба не е била дадена от СССР, а от Куба.

На другия ден Хрушчов съобщи за споразумение със САЩ. Впоследствие синът му разказа, че се е страхувал ситуацията напълно да излезе от контрол.

В Украйна президентът Володимир Зеленски увери, че ще се възползва от военните успехи на своите сили, за да отвоюва цялата територия, окупирана от Москва.

САЩ отпуснаха на Украйна военна помощ за милиарди долари, но Байдън се въздържа да изпрати на Киев ракети, способни да стигнат територията на Русия, и обясни, че иска да избегне "Трета световна война".

"Както Зеленски, така и Путин застанаха на максималистични позиции, вдигайки залозите, докато през 1962 г. Кенеди и Хрушчов ги свалиха", подчертава Селвърстоун.

Според Джордж Перкович, работил с Джо Байдън, докато последният бе сенатор, американският президент е също тъй спокоен и страни от историческите прецеденти, както и други по време на криза.

Времената обаче са други. През 1962 г. Русия прие да запази в тайна решението на САЩ да изтеглят ракети от Турция, осъзнавайки политическите рискове за Кенеди.

"Множество кризи в историята са били решени посредством тайна дипломация - отбелязва Джордж Перкович. А с медиите и социалните мрежи "как си представяте, че може днес да се запази в тайна подобно споразумение?", добавя той.

Превод: Андрей Шарков/БТА

Социални и юридически услуги за българи в Италия и за италианци в България!

Новините от днес и със задна дата