петък, 16 септември 2022 г.

Проблемът с лекарствата с рецепта, шофирането и наказателната отговорност и възможните решения

 

Източник: news.lex.bg

Може ли вечерта да пиеш хапче, за да заспиш, а на сутринта да се окажеш обвинен за шофиране след употреба на наркотици? Може ли лекар да ти предпише успокоително, да следваш указаната от него доза и да понесеш наказателна отговорност?

Оказва се, че на тези въпроси не може да бъде намерен пряк отговор в съдебната практика в България. А детайлната ѝ проверка дава индикации за пълно разделение във вижданията на магистратите, което е плод на различното им тълкуване на Наказателния кодекс (НК) въобще по отношение на „управляването на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества и техните аналози“. Като според немалка част от тях „хванат“ ли те да шофираш с определени лекарства в кръвта – без значение, че са разрешени за употреба и са изписани от лекар, трябва да понесеш наказателна отговорност.

Намирането на ясни отговори обаче става все по-належащо. Първо, защото различни изследвания показват все по-масовата употреба на лекарства с психоактивни вещества – продажбите им се увеличават, а грубо всеки десети е употребил сънотворно или транквилант в живота си (12,5 % от жените и 6,2 % от мъжете са пили сънотворно, а за бензодиазепините съответно 8,8 % и 4%)

Към това трябва да се добавят все по-усъвършенстваните тестове и фактът, че при различните методи на изследване за наличие на психоактивни вещества, тези в едно сънотворно може да бъдат открити в кръвната плазма до 22 часа от приема му, а в урината и два-три дни по-късно.

Втората причина, която обосновава необходимостта от поставяне на проблема и намиране на решение, е непрекъснато засилващата се наказателна репресия по отношение на престъпленията по транспорта в опит да бъде спечелена т. нар. война на пътя. В момента депутати от управляващото мнозинство предлагат такова завишаване на санкциите, което да направи невъзможно приключването на дело за шофиране след употреба на наркотични вещества с условна присъда. Т.е. освен ако съдът не прецени, че са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства (чл. 55 НК), ако някой бъде заловен да кара колата си с изписано и разрешено лекарство в кръвта (за кои медикаменти става дума виж по-долу), ще трябва да отиде в затвора.

Затова „Лекс“ реши да се допита до водещи специалисти в различни области – от авторитети в наказателноправната наука, през практиците – съдии и прокурори, до експерти в областта на психиатрията и фармацията, за да очертаем проблема и да потърсим възможните разрешения.

Вземам ли наркотици, ако пия лекарство

Първият въпрос, който трябва да бъде изяснен, е наркотици ли са различните сънотворни и транквиланти. Много хора не са наясно, че пиейки масови лекарства като диазепам, лексотан, ксанакс, ривотрил, рохипнол и много други от групата на бензодиазепините, всъщност употребяват наркотични вещества – не само от медицинска, но и от законова гледна точка.

„Бензодиазепините създават зависимост, те променят способностите за шофиране и работа с машини, и то в значителна степен, и могат да доведат до катастрофи“, обяснява д-р Цветеслава Гълъбова, психиатър, директор на държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“. Това е голяма група лекарства, които намаляват тревогата и безпокойството, имат положителен ефект върху съня, имат и мускулен релаксиращ ефект.

Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични поставя всички тези лекарства в групата на рисковите субстанции. Това е именно нормативният акт, на който всеки прокурор, а впоследствие и съдията, ще се опре, когато става дума за обвинение за шофиране след употреба на наркотици.

При бензодиазепините и сънотворните обаче на самите листовки на лекарствата пише единствено, че не е желателно да се употребяват при шофиране и работа с машини. „Не пише, че е забранено, защото производителите не могат да забранят, това е въпрос на законодателство в съответната страна. Факт е, че в България се изписват страшно много бензодиазепини и се пият безконтролно и можеш да се снабдиш дори без рецепта. Затова и при тази ситуация е задължително, щом си употребил, да носиш отговорност“, казва д-р Гълъбова.

Световните фармацевтични компании обаче залагат на индивидуалната преценка съобразно дозата и влиянието ѝ върху моториката на съответния човек. Така за „Лексотан“ (бромазепам) например в листовката пише: „Говорете с Вашия лекар относно това дали можете да извършвате дейности като шофиране и работа с машини“. За „Зопиклон“ пък производителят заявява категорично, че дейности като управление на моторни превозни средства „могат да се извършват само след съгласието на лекар!“.  За „Клоназепам“ (Ривотрил, Клонарекс) в листовката пише изрично: „Посъветвайте се с вашия лекар относно възможността за шофиране“. Т.е. фармацевтичните компании се обединяват около конкретната и индивидуална преценка на лекаря.

Няма значение кога и колко

Българският законодател обаче изглежда е възприел точно обратния подход. В наредбата, която е единствен нормативен източник за това кои вещества са наркотични, те са разделени на три групи. В първата са забранените – т.е. тези, които всички наричаме наркотици – хероин, метамфетамини, кокаин. Във втората са разрешени за употреба, но квалифицирани като много рискови вещества.

И така стигаме до групата, която ни интересува. В нея са наркотични вещества, наречени само „рискови“ и тя всъщност съдържа разрешени за употреба масови лекарства.

По отношение на шофирането след употреба и на трите групи от т. нар. наркотични вещества, т.е. и на множество лекарства, Наказателният кодекс има нулева толерантност. Чл. 343б, ал. 3 гласи: „Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева“.

Този формулировка се различава значително от възприетия подход по отношение на алкохола, за чиято употреба на пътя в първата алинея на същата разпоредба е предвидено, че трябва да е налице концентрация в кръвта над 1,2 на хиляда, установена по надлежния ред, за да бъде търсена наказателна отговорност. Това означава, че ако при алкохола има значение не просто дали си пил, а колко, то при наркотичните вещества законът не се интересува колко и кога си взел от тях – т.е. каква концентрация е установена. Така наказателна репресия застрашава всеки шофьор, в чиято кръв бъде намерена някоя субстанция, посочена в наредбата за наркотичните вещества, без значение дали е пил лекарството преди дни и в минимални дози, и дали то има никакво влияние върху способността му да управлява автомобил.

 „Бензодиазепините действат на мозъка доста подобно на алкохола, но имат дълъг полуживот. При алкохола е много проста сметката, а когато изпиете един диазапам, в тялото започват да циркулират трите му метаболита, които имат дълъг плазмен полуживот и е трудно да се каже кога е изпит“, обяснява проф. Георги Момеков, председател на Българското научно дружество по фармация и преподавател в катедрата по фармакология, фармакотерапия и токсикология към Фармацевтичния факултет на Медицинския университет в София. Колко дълго може да се продължава това и колко дълъг е ефектът върху мозъка, зависи от препарата и от човека. При човек в напреднала възраст плазменият полуживот може да се удвои, или пък субективното усещане може да го няма, човекът може да се чувства добре.

„Когато се предписват бензодиазепини, аз предупреждавам задължително пациентите си, че е силно препоръчително да не карат кола, защото реакциите са забавени. Но аз мога само да предупредя, това са вменяеми и пълнолетни хора“, посочи пък д-р Гълъбова.

Мнението на наказателноправната наука

Тези вменяеми и пълнолетни хора, дори и да са напълно отговорни към обществото и да не искат да нарушат закона, обаче могат да се качат на колата си, тъй като не усещат реакциите им да са повлияни от лекарството. Трябва ли да носят наказателна отговорност, ако бъдат спрени на пътя?

„Лекс“ се обърна към ръководителя на катедрата по Наказателноправни науки в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Пламен Панайотов с въпроса дали е възможно човек, който употребява лекарства с рецепта, които обаче попадат в списъка с рискови наркотични вещества, да бъде подложен на наказателна репресия.

„Идеята на закона не е да се криминализира шофирането на тази категория лица“категоричен е проф. Панайотов.

Той изтъква и друго – за немалко хора, на които са предписани лекарства, съдържащи т. нар. наркотични вещества, изброени в наредбата, употребата им всъщност подобрява психомоториката и след като са ги взели, те ще шофират по-добре. Като професорът дава пример с пациенти с остри болки, които не биха били адекватни на пътя, докато ги изпитват.

„Не може да се търси наказателна отговорност от човек, употребил лекарство по медицинско предписание“, заяви проф. Панайотов, като подчерта, че другият основен момент е дали в листовката на дадения медикамент е посочено, че е забранено шофирането след употребата му или макар да не е посочено, лекарят му го е забранил.

Колегата му от катедрата доц. д-р Ива Пушкарова, която е част и от новосъздадения експертен съвет от юристи на главния прокурор, също отхвърля търсенето на наказателна отговорност при употреба на лекарства с рецепта.

„Наказателният кодекс няма предвид такава хипотеза и предвидените в него разпоредби не се отнасят до нея. Разбира се, не е изключено неправилно прилагане на текстовете на НК в правосъдието. Когато инкриминира поведение след употреба на наркотични вещества, НК няма предвид употребата на лекарства. Първо, защото употребата на лекарства по лекарско предписание е разрешена употреба, при това тя е задължителна за пациента, доколкото не той си избира как да се лекува и следва лечението си в интерес на здравето си. Нелепо е тълкуване на НК, при което от пациент се търси наказателна отговорност само за това, че спазва лечението си. То е не просто глупаво, но и влиза в противоречие с основни права на човека, което го прави и вредоносно. Второ, защото употребяващият такъв тип лекарства субект няма преживяване, че нарушава закона, като си пие лекарствата. Така вече не може да се образува изискуемият от закона умисъл за извършено престъпление при употреба на наркотични вещества“, заяви доц. Пушкарова.

Според нея, когато НК говори за наркотични вещества, разпоредбите му не препращат към целия списък на веществата, изброени в Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, защото тя не е създадена само за нуждите на наказателния закон.

„Оттук е въпрос на разум на съда да си даде сметка към каква част от този списък препраща НК. Критериите, така да се каже, са вложени в съзнанието на съдията, докато е учил право“, заяви доц. Пушкарова.

По думите ѝ не може да е наказуема и употребата на лекарство, описано като наркотично, в наредбата, когато например ти е дадено от близък. ,,Когато близък ти дава от негово разрешено лекарство, той действа от грижа към теб по повод, свързан със здравето ти, а ти не приемаш помощта, за да нарушаваш закона, а за да си помогнеш. Умисъл въобще не може да съществува, тъй като тези деяния не са общественоопасни, включително и поради аргументи за крайна необходимост (чл. 13 от НК)“, обясни тя.

Доц. Пушкарова подчерта и друго: „Пациентите по принцип се уведомяват, че има вероятност лекарствата да повлияят на способността им за шофиране, но това повлияване е несъществено в общия случай и не ги прави рискови на пътя. Самото уведомяване повишава съзнателността, тъй като е свързано и с инстинктите за самосъхранение, които човек не пренебрегва. Никъде по света пациентите не са изведени като самостоятелна рискова група шофьори. Освен това начинът, по който тези лекарства влияят на всеки отделен пациент, е различен и индивидуален и затова не може да се създаде обща наказателна регулация за тях“.

Преподавателката по наказателно право обаче изтъкна, че ако пациент наруши правилата за движение и виновно предизвика катастрофа, а по експертен път се установи, че е бил повлиян от приети лекарства, това ще бъде зачетено при определяне на наказанието.

Едно е на теория, друго – на практика

Докато наказателноправната наука излага своите твърди виждания, практиката живее доста различен живот. „Лекс“ разговаря с множество съдии и прокурори от различни нива в системата и установи, че становищата им са на двата полюса. За да не бъдат заподозрени в предубеденост по текущите им и бъдещи производства, по тяхно настояване няма да цитираме имената им.

Всички магистрати признават, че макар чл. 343б да е най-прилаганият състав от НК – рекордьор с по 10 000 дела средно на година, всъщност практиката по отношение шофирането след употреба на наркотици зад волана е доста „млада“, а масовите обвинения са за употреба на алкохол. Макар да е по-активна едва през последните 6-7 години, тя вече успя да се раздели във вижданията си за наказателната отговорност за шофирането след употреба на наркотици и това разминаване в тълкуването на закона дава пряко отражение и на отговора на въпроса, който им поставихме – извършва ли престъпление човек, който пие „наркотични“ лекарства с рецепта, ако застане зад волана.

Да, категорични са част от съдиите и прокурорите, законът не се интересува кога си пил наркотична субстанция, колко си взел и забранена или разрешена е тя.  Застъпниците на тази теза изтъкват, че престъплението по чл. 343б НК е от категорията на формалните. Аргументите им са синтезирани в решение на ВКС (по н.д 318/2018 г.): „За съставомерността на деянието е достатъчно да се установи обективно употребата на наркотични вещества, от което се извежда и умисълът за осъществяване на престъплението. Законът не е въвел критерии за въздействието на наркотичните вещества върху водача на МПС и до каква степен това се е отразило на способността му да шофьора. Без правно значение е и времето на употреба – непосредствено преди управлението на МПС или по-ранен момент. Поради това отдалечеността във времето на момента на употребата спрямо момента на управлението на МПС, не би могло да доведе до липса на съзнание у дееца за общественоопасния характер на своето деяние. Управлението на МПС след употребата на наркотични вещества или техните аналози винаги застрашава степента на обществена опасност на подобна проява, поради което тя е инкриминирана като престъпление. В тези случаи е ирелевантно дали водачът е поставил в реална опасност живота и здравето на останалите участници в движението, тъй като такава опасност е заложена в самото престъпление. Обектът на защита остава неизменен, независимо от времето на приемане на наркотични вещества, тяхното количество, качество и действие“.

Точно това решение на ВКС се изтъква като аргумент за носенето на наказателна отговорност по чл. 343б НК и при употреба на лекарства с рецепта. Причината – по него е осъден човек, употребил ривотрил и метадон, но върховните съдии не са изключили вината му за първия медикамент, а са потвърдили осъдителната присъда, т.е. казват застъпниците на тезата на формалния подход – това означава, че употребата на ривотрила зад волана също е съставомерна.

Магистратите, които отхвърлят това виждане, споделят изложените по-горе от представителите на доктрината виждания – че пиенето на лекарство с рецепта е разрешена употреба и не може да бъде преследвано от закона. Те пък стъпват на друго решение на ВКС (по н. д. № 1488/2015 г.), в което се обосновава тезата, че не е достатъчно да се установи наличието на наркотични вещества в кръвта, а трябва да се изследва и дали водачът реално е бил повлиян от тях. („Лекс“ вече публикува анализ на практиката по чл. 343б, ал. 3 НК, който поставя и още много проблеми, като методите на изследване и др., които можете да си припомните тук).

Застъпниците на формалния характер на чл. 343б НК обаче вадят контрааргумент от самия наказателен закон – чл. 354а. Той инкриминира производството, държането, разпространението и пр. на наркотични вещества „без надлежно разрешение“. Т.е. обосновават виждането си те, НК е гарантирал, че под ударите му не може да попадне човек, хванат с диазепам, ако му е изписан с рецепта. Но когато става дума за шофиране след употреба (чл. 343б НК), наказателният закон не се интересува дали имаш разрешение (рецепта), или не – то е общоопасно и е престъпление. Т.е. този прочит на закона е, че той не изисква да се отчита например, че половин лексотан, взет преди часове, нарушава моториката много по-малко от разрешена доза алкохол, изпита преди сядането зад волана.

В едно обаче всички магистрати са единни – очакването ВКС да образува тълкувателно дело, с което да сложи край на тези противоречия, а също и за по-прецизна законодателна уредба за методите за установяване на наркотични вещества. Немалко от тях виждат разум в това и в чл. 343б НК да се въведе изискването за „надлежно разрешение“. Други категорично застъпват позицията, че ВКС не трябва да бъде поставян в положение едва ли не да дописва закона, за да преодолее противоречията в практиката и да внесе „разум“ в чл. 343б НК, а това е работа на законодателя. Всички обаче изтъкват, че настоящото положение не може да продължава, защото няма нищо по-опасно от липсата на предвидимост, когато става дума за наказателна репресия.

Доц. Ива Пушкарова коментира разнобоя в практиката така: „Противоречието в практиката изхожда от различното тълкуване на израза „след употреба на наркотици“ в НК. Разумната част от практиката приема, че е необходимо поведението на шофьора да е повлияно от наркотика, друга, която с основание се критикува, приема формално, че е достатъчно наличието на следи от наркотично вещество в кръвта. В зависимост от вида на приетото вещество и индивидуалната реакция на организма, такива следи се запазват с различна продължителност, достигаща до дни, без поведението на тези извършители да е повлияно към момента на деянието, в което са обвинени. Когато става въпрос за лекарства, при трайна употреба много от тях се натрупват и следите от тях са на практика постоянни. Формалният подход в практиката води до абсурдния извод, че тези лица всъщност не трябва никога да сядат зад волана, освен ако не прекъснат лечението си. Нали няма да стигнем до отнемане на шофьорската правоспособност на пациенти с хронични заболявания?“.

В търсене на решение

Проблемът с шофирането след употреба на наркотични вещества, изписани с рецепта, се поставя в цял свят. Решенията са различни – пълна забрана, която обаче е придружена с ниски санкции, въвеждане на допустими дози или пък пълно допускане на използването им от водачите, щом са предписани от лекар (за световния опит виж карето).

Всички експерти са категорични, че крайните подходи няма да доведат до нищо добро и не трябва да се стига нито до абсурда под страх от санкция хората, използващи сънотворни и транквиланти да не шофират, нито до безконтролната им употреба.

Много юристи са на мнение, че трябва да се промени законът така, че да не слага под общ знаменател същинските забранени наркотици и разрешени за употреба лекарства, като тежките наказания да бъдат за първите, а за медикаментите да бъде възприет друг подход.

Психиатърът д-р Гълъбова, с известни резерви казва, че възможно решение е например бензодиазепините да бъдат изключени от тестовете. Защото в момента много от тях ги хващат –  например шествалентни уринни тестове, които се използват в „Св. Иван Рилски“. „Може би бензодиазепините трябва да бъдат изключени от тестовете, макар че предвид факта колко се изписват и колко се злоупотребява с тях – да не съм много категорична“, казва тя.

Като специалист по съдебна психиатрия тя обаче се опасява от субективизъм, ако се реши по делата да се преценява дали употребилият дадено лекарство или наркотик е бил под въздействието му докато е шофирал. „Като експерт аз съм против да бъде оставено в моите ръце, при положение че науката все още не разполага със средства, по които да може точно и еднозначно да се каже – да, той е употребил, но не е под въздействие или да, той е употребил и е под въздействие. Ако това се въведе, ще има много субективизъм и мотивация за такъв“, казва тя. От друга страна, според нея не е възможно да се въведат и общи пределно допустими дози за наркотични вещества – не може да се измери нивото, до което приемът е безопасен и човекът не е под въздействие, защото начинът, по който въздейства веществото зависи от организма на човека, от други лекарствени взаимодействия, хранене, сън и т.н.

„Тук напред трябва да са юристите, те да направят много задълбочен анализ за България, за начина, по който при нас се процедира – и при лечение, и при предписване, и след това да се направи сравнителен анализ със страни, които имат сходна култура на пиене и живот, и да се предложат промени“, казва психиатърът.

„Има един метод за доказване какво е въздействието на препарата, той се използва от Международния институт за пътна безопасност – монтира се върху колата нещо като камера и се мери т.нар. латерално отклонение от осевата линия – всеки кара горе долу по права линия с малките отклонения на неравностите по пътя“, дава възможно разрешение проф. Момеков.

Фармакологът също не е привърженик на въвеждането на общовалидни допустими дози. Като обяснява, че има класификации, които приравняват определен медикамент към съответния брой малки питиета. „Но много трудно може да се даде отговор на въпроса дали дадена концентрация при един човек ще има същия ефект като при друг. Действието на тези лекарства е много индивидуално и има хора, при които се снема тревожността, те престават да треперят и да са нервни без никаква седация, а има хора, при които четвърт от същата доза ще доведе до сериозна седация и ще са опасни“, обяснява проф. Момеков и напомня, че проблемът при определяне на доза ще доведе до злоупотреби и до фалшификации и избягване на наказания.

 „Някои експерти казват, че един човек с недобре овладяна тревожност е много по-опасен от този, който е изпил ниска доза лекарство, но тези неща не можем да ги изчислим. Няма как да се направи проучване с обективен метод на всеки, които пие бензодиазепин и влиянието на медикамента върху шофирането. При много лекарства нямаме добра корелация между плазмена концентрация и ефект. Ако си представим, че един човек цял живот е пил водки и в един момент има нужда от бензодиазепини, при него нормалната доза няма да работи, защото той има толерантност на бензодиазепиновия рецептор. И вероятно има хора, които под действието на тези медикаменти са много по-адекватни шофьори, защото не треперят и не са нервни. Няма лесен отговор – бензодиазепините са като алкохола, има индивидуална реактивност и човек, който ги приема дълго време, развива толеранс – но кой ще го докаже, като стане инцидент?“, разсъждава проф. Момеков.

Ефектът си прилича, но докато за алкохола законът е определил относително безопасна концентрация в кръвта, която толерира, за лекарствата подходът е друг.

Какво може да се направи

Всички тези аргументи на медиците карат юристи да предлагат едно разрешение на казуса с шофирането след употреба на лекарства с рецепта, което се прицелва в проблема още преди „да се е обърнала колата“. То не стъпва на тезата, че след като медикаментът е предписан от лекар, това е достатъчно, за да се управлява правомерно автомобил след употребата му.

Необходимо е нещо повече – да се предвиди специална комплексна административна процедура, която да установява дали човек е в състояние да шофира безопасно при употреба на изписаното му лекарство в определената от лекаря доза и определено време след употребата му. Тази процедура трябва да се провежда не след като той е бил хванат на пътя с упойващи вещества в кръвта, а предварително и да е условие човек, лекуващ се с евентуално рискови медикаменти, да може правомерно да управлява автомобил.

Идеята е всеки, на когото се налага да използва такива лекарства, но иска да не спира да шофира, да бъде подлаган на изследване на моториката от невролог или психиатър при предписаната му доза, удостоверена с количествено изследване на съдържанието в кръвта и в допълнение на тест от лицензиран инструктор, пак при наличие на определено съдържание в кръвта. По този начин да се установи дали употребяващият лекарствата би бил опасен на пътя, или не, когато пие потенциално рискови лекарства в определена доза и до определено време преди шофиране. Това да се прави еднократно, а изписването на лекарството да се удостоверява със зелена рецепта, която остава и в аптеката и при лекаря. Може да се направи и изследване на количеството лекарство в кръвта, което е сумарна индиция за разрешената доза и за времето, което трябва да изтече след употребата преди да се шофира.

Така, ако след това бъде спрян на пътя и бъде установено, че е употребил лекарства, които наредбата е квалифицирала като разрешени рискови наркотични вещества, след доказване, че лекарството е предписано от лекар и изследване, което показва, че шофьорът е спазвал определената му доза (а не е пил примерно три диазепама, вместо предписаният му един) и се е качил на колата след определеното му време, той не трябва да носи наказателна отговорност.

Такава процедура предлага индивидуален подход с научно обосновани критерии. Това е изключително важно по подобен деликатен и сложен въпрос във времена, в които всеки има периоди на тревожност и безсъние, които често са много по-рискови от внимателното и дозирано лечение с лекарства под лекарско наблюдение. Защото един недоспал или силно изнервен човек зад волана е много по-опасен, отколкото шофьор, употребил предписана му доза определено време преди шофиране и при който е установено, че това не влияе на моториката и в частност на управлението на автомобила.

А само чрез балансиран и превантивен подход няма да се стигне до абсурда да бъдат наказвани хора, защото са се лекували, а държавата ще гарантира, че по пътищата ѝ не се движат безконтролно хора, употребяващи рискови вещества.

Какво правят по света 

Проблемът с шофирането след употреба на психоактивни лекарства е поставян в повечето държави и всяка е намерила своето разрешение.

За психоактивните лекарства някои страни са приели подход, подобен на този към алкохола – с пределно допустими дози. В Норвегия, Дания и Великобритания има лимит за концентрация в кръвта на някои лекарства, основно бензодиазепини.

В Швеция и Германия обаче не се приема за позволен никакъв прием на психоактивни медикаменти.

Един от начините за ограничение на риска са забраните. Канада е пример за държава, в която шофирането под въздействие на алкохол или наркотици е криминализирано и води до тежки наказания. Законът не прави разлика между употребените вещества или причината за приема им. Шофирането под въздействие на предписано психоактивно лекарство, прието по медицински причини, води до същото наказание като след прием на алкохол или незаконни субстнации.

„При тези медикаменти може би наказателните мерки трябва да са на второ място, а на първо да е превенцията“, заявява едно от мащабните проучвания на проблема, извършено от Канадския център за зависимости (Canadian Centre on Substance Abuse) през 2017 г. (с изследването на английски език можете да се запознаете тук).

В него се констатира, че тези лекарства са тежко регулирани продукти и се изследват страничните ефекти от тях, но за тези при шофиране и работа с машини не се изисква толкова систематично тестване както например за ефектите върху т. нар. неродени деца, т.е. дали лекарството може да се приема от бременни. А подобна информация може да се взема предвид при предписването на лекарство на шофьори.

През 2000 г. американският борд за пътна безопасност е препоръчал да се състави списък на лекарства, които могат да бъдат приемани при работа с транспортни средства. Така се е появил стандартизиран протокол за оценка на лекарствата по отношение на способностите за шофиране, с помощта на който и потребителите и медиците ще получат по-пълна информация.

Докладът проучва както влиянието на психоактивните вещества върху способността за шофиране, така и епидемиологични данни – за катастрофи, участниците в които са приели такива лекарства. „Дори при отсъствието на пълно разбиране за ролята на психоактивните вещества при катастрофите, има достатъчно доказателства, че е нужно да се въвеждат политики и практики за намаляване на рисковете на пътя, които възникват при употребата на тези медикаменти“, показва изследването.

 

Новините от днес и със задна дата