петък, 10 юни 2022 г.

Подпалвачът на българския клуб в Битоля, внук на самоубил се югославски комунист

 Подпалвачът на българския клуб в Битоля, наследник на самоубил се югославски комунист

 Катя Стоянова/BurgasNovinite.BG

"Дядо му е разстрелян от българите, а той се връща в Македония и открива културен клуб на един от най-големите престъпници за македонския народ, който преди смъртта си в Рим не признава македонския народ. Разочарован е, но явно има гръбнак. Не го оправдавам, нито той се оправдава за това, което направи, но това беше неговия бунт", казва Георгиев, адвокат на Ламбе Алабаковски, който беше арестуван, след като подпали българския културен клуб в града. 

Думите на адвокатa на Алабаковски очевидно са част от антибългарската кампания в РС Македония защото те не отговарят на истината.

"Битоля е градът на героя Стив Наумов и в този град няма място за Ванчо Михайлов. Искаме оправдателна присъда за Ламбе Алабаковски и искаме информация от Централния регистър дали клубът в Битоля е законно отворен, което в момента е провокация за битолчани", каза пред медиите местният председател на "Левица" Горан Велевски, поддържайки лъжливата комунистическа и антибългарска демагогия.

 Но кой е Стефан Василев Наумов с прякор Стив, който е дядо на Ламбе Алабаковски.

Той е комунистически партизанин и народен герой на Югославия.

Стефан Наумов е роден на 27 октомври 1920 година в Битоля (тогава в Кралството на сърби, хървати и словенци), в семейство по произход от леринското село Битуша. Завършва Битолската гимназия, в която попада под комунистическо влияние. През 1939 година се присъединява към Югославската комунистическа партия, а през септември 1940 година е избран за секретар на битолския комитет на партията. През април 1942 година участва във формирането на Битолския партизански отряд „Пелистер“. 

През юни 1942 година става член на Оперативния щаб на Главния щаб на КПЮ за Македония. Редактира вестник „Билтен“. Стив Наумов се самоубива, за да не бъде съден за подривна дейност. Това се случва в сражение с българска полиция при ресенското село Болно на 12 септември 1942 година. Комунистическите партизани поощрявани от Москва, са извършвали престъпна дейност, подобна на тази при която е взривен храм "Света Неделя" в София от български комунисти. Атентат при който са убити стотици невинни мъже, жени и деца.

Родната му къща в Битоля е превърната в музей. Посмъртно на негово име е кръстен Народоосвободителния батальон „Стив Наумов“.

Обявен е за народен герой на Югославия на 29 юли 1945 година.

Що се отнася до безпочвените обвинения спрямо личността на Иван Михайлов те не почиват на факти. Омразата срещу него се дължи на това, че той е бил антикомунист и мечтата му е била да види Македония независима, която да е Швейцария на Балканите. Има безброй документи, които потвърждават това. 

Изявленията и дейсрвията на Ив. Михайлов са в съзвучие с решенията на последния конгрес на ВМРО, състоял се след убийството на ген. Ал. Протогеров. През този период под негово ръководство постепенно се измества и целта на организацията – автономията се заменя с борба за независима Македония, поради променилите се условия и разпокъсването на Македония от мирните договори. Въпреки това и в последния устав на ВМРО, приет от Общия конгрес през 1928 г. като цел отново е записана автономията. Член 1 от Устава на ВМРО гласи: “ВМРО има за цел да обедини разделена Македония в нейните географски граници и да извоюва пълна политическа автономия (самоуправление) за нея.”

Будапещенския вестник “Пестер Лойд” през февруари 1930 г. отпечатва дописката от срещата на кореспондента си с Ив. Михайлов. Михайлов отхвърля плановете и намеренията на “белградската диктатура” за въвеждането на административната реформа и образуването на “Вардарското банство”. Явно е, че намеренията на организацията и на Михайлов за вътрешна автономия на Македония в рамките на Югославия се считат вече за напълно безпредметни. Той настоява твърдо за “политическа независимост” и показва удовлетворението си от легалната инициатива на тримата местни българи с мисията им в Обществото на народите с настояването им  за “прилагането на предвидените в договорите права на малцинствата”. 

И няколко думи от това интервю на Иван Михайлов:

Той заявява - “Нашите неприятели твърдят единодушно, че в Македония не живеят никакви българи и поради това няма защо да се прилагат там клаузите за закрила на малцинствата. Това твърдение е толкова безосновно и неудържимо и то толкова много противоречи на историята на нашия народ, на възпитанието, желанието и аспирациите му, че никаква критика не издържа. Днес виждаме, че трима българи от Македония, мирни граждани на страната, дето живеят, заминават по напълно легален път за Женева, за да предявят исканията на българското население в Македония и да искат прилагането на предвидените в договорите права на малцинствата. Същевременно те потвърждават, че са напълно съгласни с предявените петиции и желания на техните братя в изгнание. По-голямо опровержение на лъжливата теза на нашите неприятели не можеше и да се намери. Сега остава да се види дали Обществото на народите ще даде ход на този миролюбив вик, излезнал от сърцето на Македония и дали спрямо поробения народ в тази страна ще изпълни своя дълг. Каквото и да стане, ние не ще изгубим вярата си в подкрепата на демокрациите в разните страни, щом като те всеки ден по-добре схващат и зачитат нашата свещена кауза – автономията на Македония, която е крайната цел на ВМРО. Ние разчитаме главно на организираните сили на нашия народ, чиито бойни кадри са групирани в революционната организация, и те са твърдо решени да продължат борбата, докато се осъществи крайната цел на националния ни идеал.”

Що се отнася до абсолютно неверните твърдения на президента Пендаровски и други македонски политици, че Иван Михайлов бил фашист, става дума за опита да се създаде от Третия райх македонска държава в началото на септември 1944 г.  

Това са думите на Иван Михайлов пред италиянския журналист Антонио Питамиц, няколко месеца преди смъртта му през 1990 г.: “Когато Хърватско стана независима държава, бях гост на старите ми хърватски приятели. Там останах до края на войната. Към края на войната германците ми предложиха да проглася и да застана начело на една македонска държава. Отидох в Скопие и там им отказах, изявявайки, че не желая да поемам пред моя народ отговорност, която можеше да доведе евентуално до възможни кръвопролития при настъпващия комунизъм. Този отговор не хареса много на германците, но те приемат, че Михайлов правилно изпълнява дълга си към своя народ. Видяхме колко невинни жертви докара комунизмът след войната.

Тези му думи се потвърждават от шефа на нацисткото разузнаване Валтер Шеленберг, от функционера на Германската тайна служба Валтер Хаген и от редица новооткрити документи от трофейните нацистки архиви. 

По тази тема Ив. Михайлов изказва мнението си и в отговорите на въпросите, зададени му от Борис Вишенски през 1989 г. - “Ако в 1941 година се създадеше независима Македония, а населението я приемаше с радост, то би се борило за да запази тази държава и по-нататък. Но едно е ясно: нямаше да има възможност за измисляне и създаване на “македонска народност” и “македонски език”. 

Нехаресването на европейския начин на мислене на Иван Михайлов от страна РС Македония и нападението на клуба в Битоля носещ неговото име означава само едно. РС Македония, дори и да бъде отблокирана от България за нейния път към ЕС, споделяйки и пропагандирайки комунистически убеждения, категорично не е готова да споделя ценностите на демокрацията в ЕС.

Новините от днес и със задна дата