На този тъжен ден, отбелязвайки паметта на хилядите жертви на мракобесният комунистически режим, не можем и да не се погледнем в огледалото и видим как навсякъде около нас, символите на палачите все още ни заобикалят!
Въпреки че комунистическият режим е обявен неколкократно от Европейският парламент за престъпен и приравнен с нацизма, в България все още имаме стотици улици, носещи имената на палачи и национални предатели като Георги Димитров и Васил Коларов, Цола Драгойчева. В десетки населени места все още има пропагандни комунистически артефакти с петолъчки, сърпове и чукове, възхваляващи сталинската окупация или шумкарите.
Мнозина ще реагират и кажат "това е история и "паметниците" са част от историята". Да, всичко е част от историята, но не всеки пропаганден артефакт на престъпен режим, убил и репресирал стотици хиляди българи, трябва да бъде на обществено място. В музей или специализиран парк на комунизма може. Артефактите, които възхваляват Третият райх и националсоциализма са или премахнати, или в някой музей, или като снимки в учебниците, и те са част от историята. Там трябва да са и комунистическите.
А по каква логика да искаме от Скопие да обективизира своята история и да не искаме повече да ни наричат " български фашистки окупатори", след като във всяко второ българско село има "паметник" на така наречен партизанин - борец срещу "монархо-фашизма" или улица носеща името на Георги Димитров, един от създателите на "македонската нация" и инициатор на предаването на Пиринският край на Титова Югославия?
Крайно време е тази страница от българската история да бъде отворена, до край прочетена и затворена. Заради паметта на хилядите жертви на комунизма, памет, която почитаме днес и заради самите нас. И най-вече, повече никога да няма кървави и античовешки идеологии като комунизма и нацизма.
И за тези, които веднага ще кажат - а вие какво направихте докато бяхте на власт? Прави сте, не беше направено много по тази тема, за съжаление. Този ден беше обявен за официален Ден за почит на жертвите на комунизма в България, направи се сериозна стъпка за обективното представяне на комунистическата диктатура в учебните програми за средния курс в България. Аз лично, през всички тези години, не съм преставал да повдигам въпроса за символите, писал съм десетки писма, разговарял с много кметове. Повечето пъти, за съжаление, безуспешно.
Нужен е постоянен граждански натиск и непримиримост, не само във фейсбук. Днешната декларация отново поставя този въпрос.
А тези, които критикуват какво направиха? Колко писма до кметове или депутати, или министри написаха, или в колко граждански инициативи участваха?
Ще се радвам по тази тема да не се делим политически, а заедно да настояваме и изискваме категорично, ако кметовете не искат (а те явно не искат), то да бъде решен този въпрос със закон, както направиха някои държави, последно Украйна.