понеделник, 25 октомври 2021 г.

Скопие призова България да спазва договора и да не се меси във вътрешните му работи

  

В Договора с България точката за ненамеса във вътрешните работи е реципрочна. И в този смисъл имаме задължението да не се намесваме в българските вътрешни работи, но има и задължението на България да не се меси във вътрешните македонски работи. Тук може би първият въпрос е правото на самоопределение и тук е този сблъсък на позициите с договора и правната рамка, която по известен начин прави договорът.

Това заявява в цитирано от агенция МИА интервю за Радио "Свободна Европа" вицепремиерът за европейската интеграция на Република Северна Македония Никола Димитров.

Изключително важна е една точка в Договора за приятелство, член 14, който казва, че Договорът не може да влияе на права и задължения, които страните по договора са поели по други международни конвенции, договори и т.н., казва Димитров.

"Член 14 по известен начин е свързан или е другата страна на залагането за ненамеса във вътрешните работи, тъй като и ние, и България, имаме известни права и задължения, които сме поели по други международни конвенции и това не значи намеса във вътрешните работи. Например Европейската конвенция за човешките права и нашата роля като държава членка на Съвета на Европа", подчертава Димитров и добавя:

"За нас е изключително важно това, което споменах, македонският език, македонската идентичност, което е абсолютно наша работа, това е въпрос на македонския народ. За нас е също така много важно процесът на присъединяване да носи европеизация - дали вървим напред към ЕС, отваряме клъстери, изпълняваме определени изисквания и така нататък, да зависи от реформите у нас. Не, не може този процес да зависи от неща, които по никой начин не са от нашата компетентност, например работата на Комисията по историческите въпроси. Ако нашият напредък към ЕС зависи от историците, много трудно може да наречем този процес европеизация".

По отношение на работата на Комисията по историческите въпроси Димитров казва, че това, което могат да направят правителствата, е да създадат положителен климат за безпрепятствена работа на историците, но политиците не могат да наредят на историците какво да правят или да не правят.


"Нашата задача е /да създадем/ позитивна обстановка. Проблемът в работата на тази Комисия е преди всичко идеята, че нейната работа трябва да бъде условие за нашия напредък към ЕС. Когато се оказва натиск и такъв шантаж, не само не се създава позитивен климат, а се създава негативен климат, и затова мисля, че независимо от желанията, големият проблем в сегашното положение на отношенията, позиции и политика по този въпрос е тъкмо в това. От тази Комисия по историческите въпроси се искат резултати, но се създава атмосфера на шантаж", смята Димитров.

Запитан за плана 5+1 от Срещата на високо равнище в Бърдо, в Словения, Димитров казва, че ключово е може ли служебното правителство в България да даде зелена светлина /по пътя на Република Северна Македония към ЕС/, ако се намери решение.

"Много важно е да знаем дали, ако срещнем разбиране, с оглед на датата на изборите, и президентски, и парламентарни при съседите в България, може ли служебното правителство да даде зелена светлина, приемане на преговорната рамка и свикване на първата междуправителствена конференция, това е ключово. Второ, за нас е изключително важен македонският език в преговорната рамка, формулировката за македонския език по отношение на това, че страната трябва да преведе на македонски език целия корпус на европейското законодателство и да има достатъчен брой преводачи преди да стане член, да бъде така написано, както и за всички други европейски езици", подчертава Димитров.

Новините от днес и със задна дата