Снимка: БТА
Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искането за установяване на противоконституционност на указа на президента за назначаването на министъра на икономиката Кирил Петков, съобщиха от съда.
Делото бе образувано по искане на 55 депутати от ГЕРБ-СДС, след като от "Има такъв народ" разгласиха информацията, че Петков има двойно гражданство - българско и канадско.
Те поискаха съдебните власти да се произнесат дали служебният министър на икономиката е бил с двойно гражданство към момента на назначаването му в кабинета. Българската Конституция от 1991 г. въвежда изрична забрана лица с двойно гражданство да бъдат избирани за народни представители, министри, президенти и вицепрезиденти.Определението е прието единодушно от 10 съдии.
Президентът трябва да представи в Конституционния съд декларацията, подадена от Кирил Петков, че няма друго гражданство освен българско, преди да стане служебен министър на икономиката, решиха конституционните съдии.
Съдът нарежда още министърът на правосъдието да представи документ, удостоверяващ наличието или липсата на българско гражданство на Петков към 10 май, откогато е указът на президента за назначаване на служебно правителство.
От министъра на външните работи по дипломатически път, съдиите искат писмена информация от компетентен държавен орган на Канада, удостоверяваща наличието или липсата на канадско гражданство на Кирил Петков към 10 май 2021 г.
Самият Петков трябва да представи в Конституционния съд официален писмен документ от компетентния държавен орган на Канада, удостоверяващ освобождаване от канадско гражданство с посочена дата на това освобождаване.
Като страни по делото са конституирани Народното събрание, президентът, Министерският съвет, министърът на правосъдието и министърът на външните работи. Те имат едномесечен срок за становища.
Да дадат правно мнение по казуса са поканени проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, доц. д-р Наталия Киселова.
ГЕРБ-СДС твърдят, че при назначаване на служебното правителство на 12 май Петков е бил с двойно гражданство.
В отговор Петков разпространи копие от искането си за отказ от канадския си паспорт, подадено на 21 април и обясни, че е получил потвърждение, че не е гражданин на Канада.
"Като спазвам принципа за пълна прозрачност на действията ми като министър на икономиката в служебния кабинет и поради нестихващите интерпретации в средствата за масова информация, Ви предоставям копие от волеизявлението ми за отказ от канадско гражданство, подадено на 21.04.2021 г.", пише в изявление на министъра.
С това смятам за приключени всички спекулации и дебати относно двойното ми гражданство. България е моята родина и аз, както и досега, ще продължа да защитавам интересите на всички честни български граждани, добави тогава Петков.
Министърът на икономиката Кирил Петков не е първият български политик в новата ни история, който се сблъсква с проблема за двойното гражданство. В началото на 90-те години на миналия век Конституционният съд разглежда подобен казус с двойно гражданство на тогавашния лидер на Българския бизнес блок Жорж Ганчев.
Той беше избран за народен представител в 37-ото Народно събрание на 18 декември 1994 г. и към момента на избирането си имаше двойно гражданство - българско и американско. Макар че бе подал молба за освобождаване от американско поданство, формално нямаше акт на американската страна, че това вече е факт. Казусът стана предмет на конституционно дело номер 1 от 1995 г., което бе образувано по искане на главния прокурор Иван Татарчев. Решението на КС отне депутатския мандат на ексцентричния политик с мотива "загубването на американското гражданство не може да настъпи автоматично. То се постановява с акт на овластения за това държавен орган на САЩ при спазване на определена със закон процедура. Към 18 ноември 1994 г. такава процедура не е осъществявана и такъв акт не е издаван по отношение на Жорж Ганчев Ганчев."