събота, 26 юни 2021 г.

Първата жена министър в Иран предпочете екзекуцията пред това да сложи чадор

  

В ранното утро на 8 май 1980 година изстрели проехтяват в затвора "Евин" в иранската столица Техеран. Разстрелният отряд отнема живота на една жена, чието единствено престъпление е, че иска да има право на свободен избор. Д-р Фарухру Парса - първата жена министър в историята на мюсюлманската държава и една от най-пламенните защитнички на правата на жените, избира смъртта пред това да бъде забрадена.

Фарухру се ражда на 24 март 1922 година в свещения за шиитите град Кум. Тогава Иран е една от силно изостаналите държави, а народът е измъчват от бедност и болести. Майка й Факр Афа обаче е сред първите ирански жени, които вярват в равнопоставеността на половете и в правото на образование, както на момчетата, така и на момичетата. Тя е редактор в списание "Женски свят", но възгледите ѝ са твърде модернистични за времето си и семейството ѝ е интернирано от Техеран в Кум, а самата Факр е поставена под домашен арест. 

След идването на власт на шах Реза Пахлави животът на семейството се променя и то се връща в столицата.

Окуражавана от родителите си, Фарухру Парса завършва гимназия, а след това и медицина в Университета в Техеран.

                      Младата Фарухру със съпруга и децата си

Младата жена става учителка по биология в гимназията "Жана Д`Арк" в иранската столица, а една от ученичките ѝ е самата Фара Диба, която няколко години по-късно ще се омъжи за последния шах на Иран Мохамед Реза Пахлави. Упоритостта и образованието помагат на Фарухру да стане директор на гимназията, а в свободното си време младата жена обучава жени в иранските затвори. 

Само две години по-късно Фарухру Парса е назначена за заместник-министър на образованието, а на 27 август 1968 година тя става първата жена министър в историята на Иран, след като е назначена за министър на образованието в кабинета на Амир Абас Ховейда.

Неприязънта на Фарухру към духовниците фундаменталисти нараства през годините, тъй като тя е изправена пред постоянни конфликти с тях заради опитите им да блокират усилията ѝ за модернизиране и подобряване на образователната система.

След Иранската революция през 1979 година и бягството на шах Реза Пахлави, много от правата, за които Фарухру Парса и съмишлениците ѝ са се борили в продължение на десетилетия, са премахнати, а всички закони, които нарушават законите на шериата, са отменени.

Чадорът става задължителен на публични места, разведените бащи автоматично получават родителските права върху децата, а жените губят правото си да дават съгласие, когато искат да сключат брак.

Патрули плъзват по иранските улици и строго да следят дали жените спазват ислямските правила на облекло, поведение и отношение към мъжа.

58-годишната Фарухру Парса е една от малкото, които категорично отказват да се забулят. Тя организира и участва в протести, което води до ареста ѝ на 17 февруари 1980 година. 

Процесът започва два месеца по-късно в Революционния трибунал в Техеран, председателстван от "Касапина на Революцията" - молла Садек Халхали, назначен лично от аятолах Хомейни за Върховен съдия. Обвиненията срещу Фарухру Парса са ограбване на държавната хазна, разпространяване на корупция и проституция в Министерството на образованието, сътрудничество със САВАК​, символът на полицейската държава на шаха, изнасяне на речи, укрепващи "омразния режим на Пахлави", участие в приемането на антинародни закони и дори окуражаване на редица ирански спортистки да носят шорти.

Прокурорът настоява за максимално наказание и отнемане на цялото имущество на семейството на Парса, тъй като е "ясно, че тя е извършила всички тези грехове". 

Съдът дава право на подсъдимата да даде обяснения, но нито едно от тях не е взето под внимание. Аятолах Халхали вярва, че всяко участие на жена в политическия живот е "равносилно на проституция". Присъдата му за Фарухру е ясна  предварително - смърт чрез разстрел.

В последното си писмо от затвора до дъщерите си, Фарухру Парса пише:

"Аз съм лекар и не се страхувам от смъртта. Тя е само един миг. Прегръщам смъртта с отворени ръце и не желая да нося чадор, за да живея няколко години повече. Няма да кажа и "Съжалявам", за да остана жива и да обезсмисля с две думи 50 години борба за равноправие между мъжете и жените в тази страна. Никога няма да сложа чадор и да се върна назад в историята". 

Малко, след като пуква зората на 8 май 1980 година, първата жена министър в историята на Иран е разстреляна. 

41 години след екзекуцията на Фарухру, стотици хиляди ирански момичета и жени все още са убивани, измъчвани, изнасилвани, пребивани с камъни, бичувани, провесвани от кранове и продавани за булки. Мъжете все още са господарите в Ислямска република Иран. / Източник:dnes.dir.bg

Новините от днес и със задна дата