Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg
Мика Зайкова стана най-споменаваното име у нас в последните дни. Мнозина се запитаха: Защо чак сега разбираме за тази мъдра жена?! Подобна участ има и неин съфамилник - гениалният физик и математик Рашко Зайков (1901-1982 г.), чието име с уважение произнася самият Алберт Айнщайн. Нещо повече - двамата работят заедно!
"Госпожо, вие сте майка на гений!"
Рашко Зайков се ражда в Бургас преди 120 години. Неговите родители Славка и Гавраил дори не подозират, че първородният им син е надарен с "красив ум". Очаквали и се надявали той да стане свещеник като дядо си. Един ден, докато го бута в бебешката количка из градската градина, непознат мъж към Славка се обръща с думите: "Госпожо, вие сте майка на гений!". Пророческите слова са произнесени от италиански професор, който преценил по размера на черепа на детето, че то е с необикновени заложби.
И животът го доказва съвсем скоро! Още 14-годишен ученолюбивият и амбициозен Рашко на своя глава изпраща документите си в прочутия военен колеж в австроунгарския град Мариеншващкирхен. Независимо, че е единственият кандидат, чиито родители са цивилни, той е приет и дори получава специална стипендия, разказва в. "Десант". Заминава, "спонсориран" с няколко златни гроша от дядо си, свещеника.
В края на първата учебна година посланикът на Австро-Унгария у нас изпраща файтон да доведе Славка Зайкова в посолството. Тя е извикана там, за да бъде поздравена за отличния успех на сина си.
Но, въпреки това, военните порядки и режим не допадат на Рашко и малко по-късно той напуска елитното учебно заведение.
Айнщайн настоява да му дадат Хумболтова стипендия
Зайков се прибира в България, а няколко години по-късно поема в нова посока - Германия. Там завършва математика и физика в Университета в Гьотинген и специализира една година теоретична физика при Алберт Айнщайн в Берлин. През 1926 г. Рашко Зайков става първият българин, удостоен с престижната Хумболтова стипендия на едноименната фондация. Затова е настоявал лично самият Айнщайн, който става негов научен ръководител. По-късно бащата на Теорията на относителността урежда отпечатването на един от първите трудове на бургазлията.
"Още през 1923 г. имах рядкото щастие да слушам лекции на Айнщайн в Берлин из цикъла "Избрани глави на теоретичната физика" - пише Зайков в своите "Лични спомени за Алберт Айнщайн", отпечатани в скромен тираж малко преди смъртта му. "Красивият български ум" е най-младият сред слушателите на великия физик. В залата са предимно преподаватели и специализанти, но Рашков бързо се превръща в един от любимците на белокосия гений.
По негова препоръка нашенецът започва работа като научен работник в астрофизическата обсерватория в Нойбабелсберг. В "Кулата на Айнщайн", както всички я наричат, директор е прочутият астроном проф. Фройндлих, а пряк ръководител на Зайков е известният специалист по спектроскопия проф. Гротриан. Там българинът, заедно с помощника на Айнщайн Громер, работи върху проблеми на Общата теория на относителността и приложението ѝ в Квантовата теория и издава книгата си "Релативистична теория на петте измерения", получавайки ласкави отзиви от Айнщайн. "Тази работа изпратих на Айнщайн. В отговор той ми писа, че, изглежда, аз се намирам на прав път и че без петото измерение е невъзможно да се обяснят микроявленията в квантовата физика" - споделя самият Зайков, който по онова време вече чете лекции в "Роберт колеж" в Истанбул. В кръга на неговите научни контакти, освен Айнщайн, са и светила като Мак Борн, Дейвид Хилберт, Карл Зигел, Макс Планк и председателят на Римската академия на науките проф. Леви Чевита. Всички те му предричат голямо бъдеще на физик и световна известност. Съдбата обаче не споделя тяхното мнение.
Снимка: Личен архив
Участвал ли е българинът в разработката на атомната бомба?
Кореспонденцията между Айнщайн и Рашко Зайков прекъсва в годините на Втората световна война. А, вместо бляскава кариера, краят на войната донася на гениалния българин безброй проблеми в професионалната му реализация у нас. Тъй като е немски възпитаник, Зайков бива заподозрян от новата комунистическа власт след 9 септември 1944г., когато ученият се завръща у нас. Той често е издирван и "викан за справка". Веднъж дори престоява цели три денонощия в ареста. Тъй като в периода 1942-1944 г. работи в Германия като научен сътрудник в заводите "Фау", се ражда предположението, че е разработвал теоретични въпроси по секретни теми като атомната бомба.
Зайков е принуден да изкарва прехраната на семейството си като учител в
гимназията в Благоевград, а след това като началник отделение
"Статистика" в ДЗИ. Едва през 1953 г., благодарение на застъпничеството
на проф. Георги Наджаков, той става старши научен сътрудник в Института
по физика при БАН. Легендарен е конфликтът му там с проф. Георги Манев, в
който е въвлечен и самият Айнщайн, както и цялата научна общност в
Софийския университет. В разразилия се скандал болшинството застава зад
проф. Манев и Комисията по разследване на случая отстранява Рашко Зайков
от университета, където от 1928 до 1930 г. той е асистент в катедрата
по експериментална физика.
Незабрава
До професурата му се стига много по-късно, въпреки, че я заслужава несъмнено. В деня на едно от заседанията, когато се решава въпросът за научната му титла, от Италия се връща проф. Никола Бонев. "На аерогарата в Рим ме изпрати председателят на Италианската академия на науките проф. Леви Чевита. Попита ме какво е станало с Рашко Зайков, един много способен български учен, с когото си кореспондирал, но от 1944 г. нямал никакви известия. Помоли ме, ако Зайков е жив, да предам искрените му почитания, ако е починал - да предам съболезнования на близките му" - разказва акад. Бонев пред комисията. - "Беше ми неудобно да му кажа, че той все още не е професор. Сега, като знаете какъв световен авторитет признава Зайков, решавайте дали да не му дадете заслуженото звание!" - отсякъл академикът. След категоричните му думи всички в комисията гласували Зайков да стане професор.
Проф. Рашко Зайков написва десетки значителни научни публикации по приложна математика и теоретична физика, голям брой реферати-рецензии върху математически трудове, както и множество научно-популярни творби, някои от които издадени в чужбина. По неговия прословут учебник "Статистически методи" вече цели четири десетилетия вече се учи в Синсинати. "Класивият български ум" оставя след себе си 11 значителни научни публикации по приложна математика, 46 по теоретична физика, 3 натурфилософски и 10 научно-популярни публикаци, някои от които издадени в чужбина. Трудовете му могат да се разпределят в четири различни дяла - работи, отнасящи се към Айнщайновата теория на относителността, серия трудове по математическа статистика, група трудове върху единните теории на квантовата механика, гравитацията и електродинамиката и трудове по теория на елементарните частици.
В Германия Рашко Зайков работи в заводите на Сименс (1933–1935), където се запознава с бетатрона – един от първите 6 MeV ускорител на електрони (1942–1944)
Освен забележителен физик, проф. Зайков е бил и човек с голяма култура и музикалност . Зад неговата странност, граничеща понякога с комичност, се криела многостранна личност, споделят негови съвременници. Някои от колегите му ще си спомнят великолепните му импровизирани лекции по астрономия и физика, които той изнасял вечер в хижата на БАН на Витоша.
Рашко Зайков има няколко брака. Развежда се с първата си жена през 1942 година. От нея има дъщеря Велислава (родена 1939 г.), на която до края на войната плаща издръжка. Втората му съпруга Бонка Йосифова Зайкова е 9 години по-млада от него. Двамата имат дъщеря Виолета (родена през1946-а). Бонка почива през 1960 година. Следващата му съпруга е Милка Спасова Зайкова, с която се женят през 1966-а.
На 25 ноември 1982 г. проф. Рашко Зайков, чието име беше премълчавано
десетилетия, умира след кратко боледуване. Веднага след смъртта му
неговите роднини даряват ръкописите му на Държавния архив. Уви - голяма
част от тях все още не са обработени.../dnes.dir.bg