вторник, 20 април 2021 г.

Специалисти притеснени от смесването на ваксини

  

На този етап няма научни данни за абсолютната безопасност и изграждането на ваксинална ефикасност при комбинирането на векторна с РНК ваксина. Лично аз съм малко скептичен и по-скоро притеснен за комбиниране на тези ваксини. Това каза в студиото на "Тази сутрин" по bTV проф. Илко Гетов, представител на България в Европейската агенция по лекарствата (ЕМА).

"Има пет сценария за поведение при хората с поставена първа доза на "Ваксзеврия" - продължаваме, както е предписано, отлагаме втората доза, не слагаме втора доза, слагаме втора доза на РНК ваксина или продължаваме с две дози РНК ваксина", обясни той.

Проф. Гетов уточни, че ваксината вече се казва "Ваксзеврия" и може би е правилно да употребяваме търговското наименование, тъй като "АстраЗенека" е компания.

"На 22 очакваме да вземем решение и да отговорим на два въпроса, поставени от Еврокомисаря по здравеопазване, първо каква е епидемиологията на нежеланите постваксинационни реакции при препарата на "АстраЗенека" и да има препоръка за това как да продължи имунизацията с тази ваксина", добави той.

Представителят на България в ЕМА обясни, че по първоначални данни имунизираните с тази ваксина са от 4 до 7 пъти по-защитени от неваксинираните, а по отношение на нежеланите тромбози, те са най-малко възможни при възрастовата група от 70 до 79 г.

Развиване на тромбози

Рискови фактори за развиване на тромбози след употребата на "Ваксзеврия" са тютюнопушенето, сърдечно-съдови заболявания, затлъстяване, дълъг прием на контрацептивни средства.

Проф. Гетов уточни, че може би повечето случаи на нежелани реакции при жени, са свързани с хормоналния баланс и настъпването на месечната неразположеност.

"Векторната ваксина е малко по-агресивна, тя кара организма леко да преболедува, но да не се разболее, за да създаде имунитет", добави той.

Професорът обясни, че "Янсен" и "Ваксзеврия" се произвеждат по един и същи начин, защото системата за лекарствена безопасност отчита подобни нежелани реакции при тези ваксини.

"До този момент нямаме постъпили съобщения за подобни реакции при РНК ваксините, но те също ще бъдат наблюдавани и проучени", категоричен е той.

Имунизация с "Янсен" и "Спутник V" в ЕС

Проф. Гитов допълни, че не е ясно докога се отлага започването на поставяне на ваксината на "Янсен" в Европа.

"Нямаме опит от прилагането този препарат за имунизация, чакаме да се произнесе и регулатора на САЩ, тъй като и там ваксината бе "поставена на пауза" заради 4 случая на тежки нежелани реакции. На този етап не се знае и кога ще се даде разрешение за употреба на препарата за имунизация "Спутник V", каза той.

Представителят на България в ЕМА разказа, че вече имаме препоръка за употребата на две моноконални антитела, които биха могли да се употребяват по решение на националните власти, като се очаква до края на юни да има официално разрешение за употреба и за тях.

"По всяка вероятност ще се наложи една бустерна доза след определен период от време, вече се разсъждава дали това ще бъде на една година, година и половина, или на две, дали ще бъде същата или подобрена версия на сегашните ваксини. Със сигурност знаем, че разрешените препрати за имунизация пазят една година", обясни проф. Гетов.

Комбинирането на два типа ваксини е доста рискован ход, заяви пред bTV доц. д-р Снежина Михайлова-Кандиларова, член на Експертния съвет по клинична имунология. Тя беше гост в рубриката на Мария Ванкова "COVID-19: Ваксините".

"Нека все пак да не забравяме, че отделните страни, поради липса на някои централни решения, се научиха да могат сами да взимат някои решения и да ги моделират в контекста на интересите", уточни още Кандиларова.

Тя допълни, че се допуска комбинирането на два типа ваксини при хора, които биха се отказали да приемат втора доза от препарата на "АстраЗенека", защото имунизацията е доброволен акт.

"Макар и да не са завършени клиничните проучвания, има ентусиазъм, че би могло да сработи тази система", казва тя.

Кандиларова уточни, че руската ваксина "Спутник V" използва подобен начин за формиране на имунитет - с два различни вирусни вектора.

"Всичките ваксини до момента, които са разработени и са в употреба, имат висока ваксинална защита. Вероятно това дава още едно предимство да се опитват тези ваксини да бъдат комбинирани по някакъв начин", каза тя.

Въпреки това Кандиларова каза, че тя лично би препоръчала на пациентите си да завършат имунизацията си с ваксината, с която са започнали. "Само по изключение трябва да се пристъпи към избор на втори препарат", уточнява тя.

Относно ограничение на препарата - да не се поставя на жени под 60-годишна възраст с риск от тромбози и тромбоцитопении, Михайлова каза, че одобрява тази идея.

Относно другите препоръки на здравното министерство - след преболедуване да се изчакат три месеца за поставяне на ваксина, а след боледуване между двете дози - шест месеца, Михайлова каза, че всичко идва от имунологична гледна точка.

"Още е спорен въпросът кой тип имунитет е по-устойчив. Все повече се говори, че ваксината би могла да осигури по-пластичен имунен отговор. В една контролирана среда, каквато е ваксината, имунният отговор може да има по-висок потенциал и ефикасност, и да е пластичен", каза още Михайлова.

Фалшивата новина за ваксините срещу COVID, която ѝ е направила впечатление е дали поставена ваксина може да доведе до положителен тест за COVID-19. "Отговорът е, че категорично това е невъзможно. Ако тестът е позитивен след ваксина, вие сте се разболели", каза тя.

Новините от днес и със задна дата