Изключително ценното сведение на първия български възрожденец Паисий Хилендарски слага край на спора за родното му място. Това обяви археологът проф. Николай Овчаров по време на представянето на новата си книга в съавторство с младия археолог Филип Петрунов - "Крепостта "Кокалянски Урвич" и късносредновековният манастир в нея".
В нея двамата учени разказват как споменът за славната българска крепост край София и наследилия я манастир се е запазил у местното население. "Свидетелство за това е част от "История славянобългарска", където Паисий Хилендарски споменава поименно единствено тази твърдина и наследилата я обител", казва проф. Овчаров."Твърде е възможно Паисий лично да е посетил още димящите руини на манастира, който е бил съсипан от турците съвсем наскоро. Самият той обозначава в своята "История", че бил от Самоковска епархия и е роден в 1722 г., пише "Труд".
Това откритие слага окончателен финал на спора за родното място на първия български възрожденец - дали е произхождал от самия Самоков или от Банско, както твърди историкът Йордан Иванов. Очевидно Паисий е бил роден в Самоков или неговите околности, за да е могъл да знае за съдбата на близкия манастир Урвич", обясни археологът.