Язвата на Бурули, болест, причинявана от бактерията Mycobacterium ulcerans, засяга все повече хора в Австралия.
Инфекциозното заболяване се приближава към Мелбърн, докато лекари и учени се опитват да го спрат, преди да достигне петмилионния град.
През последните две години в щата Виктория има по над 200 случая на заразени с месоядната бактерия.
Тя може бързо да унищожи кожата и меките тъкани, ако не се лекува с комбинация от специфични антибиотици и стероиди в продължение на седмици, а в много случаи и месеци.
„Без значение колко малка е лезията или колко голяма е тя, няма заразен, който да не е пострадал значително от това заболяване”, коментира пред Би Би Си д-р Даниъл О'Брайън.
„Наистина може да изяде цял крайник”, добавя О’Брайън, чийто списък с пациенти включва и малки деца, които са имали нужда от до 20 операции за справяне с язвата.
„Не знаем достатъчно за нея. Има някои наистина важни научни въпроси около това къде напуска околната среда, резервоарите в животни и как хората всъщност се заразяват”, обяснява О'Брайън. „Освен ако не получим отговори на тези жизненоважни въпроси, ние наистина ще се затрудним при овладяването на болестта”.
В момента учените работят върху хипотезата, че бактериите идват от опосуми и техните изпражнения. След това комари и други хапещи насекоми ги пренасят от околната среда до хората. Но това си остава теория.
Ясно е, че самите опосуми страдат от болестта. А в изпражненията им са откривани високи концентрации на месоядните бактерии.
Така че огромен проблем се оказва загубата на естествените местообитания на животните през последните години. Хората и опосумите живеят все по-близо едни до други. А последните са и защитен вид.
Язвата на Бурули е класифицирана като „пренебрегвана” болест от Световната здравна организация – инфекцията не получава внимание и не се знае много за нея. За първи път е открита през 1897 г. в Уганда, но тъй като засяга предимно бедни общности с ограничено здравеопазване за нейното изследване не са влагани пари и ресурси. В Австралия тя се появява за първи път през 1948 г., но в продължение на десетилетия случаите на заразени са единични.
Язвата на Бурули не е единственият пример. Доклад от 2018 г. открива много връзки между загубата на местна растителност, промяната в земеползването и появата на болести в Австралия. Развитието на болестта е процес, в който хората са много ангажирани, отчита Розмари Макфарлейн, асистент по обществено здраве в университета в Канбера.
„Ние оказваме невероятен натиск върху природните системи - има значително повече хора и добитък, отколкото дива природа, но всички те се припокриват, тъй като се съревновават за ресурси. Това е проблем, който сами създаваме”, посочва Макфарлей.
Пандемията от коронавируса възпрепятства напредъка в проучванията на язвата на Бурули. А изследователите все още не са открили как бактериите всъщност заразяват хората.
О'Брайън се притеснява, че тази опасна бактериална инфекция може да се изплъзне отново от съзнанието на обществеността и да я игнорираме.
„Ковид-19 ни показва, че не можем да разглеждаме заболяванията изолирано. Коронавирусът може да е респираторен, а Бурули – бактериална, но и двете идват от природата, дават предупреждение за нашето взаимодействие с околната среда и са изключително вредни за човешкото здраве”.