Ангарският маниак Михаил Попков, най-бруталният сериен убиец в руската история, призна за нови престъпления. Попков вече е разказал за 84 доказани убийства. По техния брой той почти два пъти надминава Андрей Чикатило, който си признава за 56 зверства, а в съда са доказани 43.
Сега маниакът от Ангарск разказва на следователите за още две жени, които са убити в средата на 90-те. Той говори, пише самопризнание, защото просто иска да излезе на "почивка" - да пътува с разследващите извън стените на затвора за доживотно осъдени, където се намира. Кореспондентът на "Lenta.ru" Игор Надеждин разкрива подробностите за новите престъпления на Ангарския маниак и лично се срещна с него в следствения затвор.
"Между нас имаше конфликт и аз я убих", разказва Попков.
В Ангарск отново провеждат следствени действия по новите признания,
написани от Михаил Попков. Той ги споделя от затвора, където излежава
две доживотни присъди - уникален феномен за Русия. Попков е конвоиран в
Иркутск и започва да дава нови показания за убийствата, които е
извършил.
Ангарският маниак е облечен в черна роба с бели букви
"PZ" на гърдите - разбира се, в костюм на доживотно осъдени. Ръцете му
са с белезници отпред, които са прикрепени с верига към ръката на
ескортиращия го офицер от ОМОН.
Дори две десетилетия след извършването на престъпленията Попков помни много дребни подробности.
Той говори сам, без да чака въпроси. По негова сметка (и по сметката на разследващия екип по делата му) това е проверка №85 на показанията на местопрестъплението. Той говори за две убийства, които преди това не е споменавал.
И двете са извършени в средата на 90-те. Попков признава, че на брега на река Китой в покрайнините на Ангарск около 1996-1998 г. по време, когато е било студено, той е убил жена, която никога не е познавал.
"Срещнахме се на улицата пред хотела. Заедно се разхождахме и обиколихме града, купихме лек алкохол - най-вероятно вино - и дойдохме тук. Пихме, след това правихме секс, след което между нас възникна конфликт и аз я убих. Завлякох тялото ѝ надолу и го хвърлих във водата", разказва Михаил Попков.
Той си спомня, че е убил жертвата с удари по главата с някакъв тежък предмет - или брадва, или щанга за гуми, а след това го е хвърлил във водата. Може би гаечен ключ е послужил като оръжие за убийство - но маниакът от Ангарск има съмнения. През годините мястото в града се е променило много. Пътят, по който тогава са се движели Попков и неговата жертва, е изменен, изчезнал. Друг път пък бе блокиран от преграда и сега трябваше да се извървят няколкостотин метра по брега.
Но Попков уверено разпознава мястото. "Тази факла гореше тук и през
90-те години", казва той и сочи към висока кула на около стотина метра
от нас, която се намира на територията на химически завод.
Самоличността на една от жертвите вече е установена. Тялото й е намерено в края на 1996 г. в канализация, разположена в гора на територията на автобаза Ангарск. За втората жертва не се знае нищо.
Кървав лов
Михаил Попков е най-бруталният сериен убиец в руската история. Започва да убива през 1992 г. и е арестуван едва през 2012 г. Последните му известни убийства датират от 2008 година. Но всички запознати с дейността му са убедени, че той просто не казва цялата истина. Никога не се случва маниак да спре да убива.
Според подполковник Евгений Карчевски, следовател по особено важни дела на разследващия отдел на Следствения комитет на Русия (SU ICR) в Иркутска област, към днешна дата е установено участието на Попков в извършването на 84 престъпления. Освен това в различни документи Попков има различен брой жертви.
"Не знам кой ги е броил, казва маниакът от Ангарск. - В затвора всеки път, когато се отвори вратата на килията, съм длъжен да да кажа защо съм осъден и казвам: "За убийство на 77 души". Но тази цифра е погрешна. В две присъди жертвите са отбелязани като 78 жени, а за още няколко престъпления наказателното ми преследване беше прекратено поради изтичане на давността."
Но колко още убийства лежат на съвестта му е невъзможно да се каже със сигурност. По време на един от разпитите Попков казва, че е ходил на лов (както сам нарича действията си) по няколко пъти в месеца.
Работейки в полицията, маниакът от Ангарск си е "таксувал" вечерите.
Често канил жени в колата и след това им предлагал да пият и да прекарат
времето си заедно.
Ако жена се съгласи на това, тя е обречена.
Но тези, които отказват, са в пълна безопасност. Попков ги откарва до
вкъщи и дори често ги придружава до вратата на апартамента, за да не им
се случи нещо.
Попков започва да убива, след като разбира за изневяра на жена му. Един ден, след като се върнал от дежурство, той намерил два използвани презерватива в кофата за боклук. Самият той обаче казва, че това е само една от причините за престъпленията му, но не бива да се предполага, че единствената.
"Жената трябва да бъде пазител на семейното огнище и да бъде силна подкрепа мъжа си. Но не всички са такива и това е погрешно. Има няколко причини, за да убивам, разбира се, а предателството на жена ми е само една от тях, но не и най-важната", разказва убиецът.
Попков я ликвидира с отвертка в главата
Схемата на почти всички престъпления на Попков е една и съща -
започва разговор с жената, след което купува лек алкохол, после отиват
заедно на уединено място, където пият. След това следва полов акт,
избухва внезапна кавга и следва убийство. Това разказва самият маниак от
Ангарск, но свидетели няма.
Според разследващият Евгений
Карчевски Попков уверено се усъвършенства в убийствата, което ясно се
вижда от дебелата му преписка. Върху телата на първите му жертви са
регистрирани следи от множество удари, които често не са постигали
резултати. В протоколите за намиране на телата са описани ясни признаци
на борба. Първоначално серийният убиец дори не се опитва да крие телата.
Но след това следите от борба върху телата на жертвите на Попков изчезват. Той започва да нанася по-малко удари и да крие телата. А едно от последните му разследвани убийства буквално е уникално.
Попков ударя с отвертка жената в главата по такъв начин, че първоначално причината за смъртта е сочена като огнестрелна рана.
Един
удар отляво и два направо до челото. Едва след ексхумация на жертвата
върху черепните кости е открита следа, характерна за кръстата отвертка.
Но представете каква е била силата на удара, след като слепоочната кост
дори не се е разцепила.
Евгений Карчевски казва за Попков, че на 56 години е в отлична физическа форма - например, той прави 50 лицеви опори от раз.
"През целия си живот спортува, но особено обича биатлон, казва Карчевски. - През зимата бяга десетки километри на ски, през лятото кара колело. Не всеки мъж на неговата възраст (или дори по-млад) може да се похвали с такова тяло."
Тази физическа форма позволява на Попков лесно да хвърля телата
на жертвите в канализацията или във водата и така да ги отдалечи от
мястото на престъплението.
Както следва от материалите за
вече разследваните убийства, всеки ден той прекарва все по-малко време в
извършването на престъпления и скриване на следите им.
"Често, в края на краищата, се случваше така - отивам по работа, а тя сама изскача на пътя, почти пред колата. И веднага казва - ще се повозя с теб, нека се забавляваме. И после всичко завършва с факта, че започвах да изпитвам някаква неприязън към нея", споделя Михаил Попков.
Цялостната съдебно-психологическа, сексуална и психиатрична експертиза признава Попков за напълно вменяем, но му поставя диагноза хомицидомания. Това е психично разстройство, което се проявява в желанието да се убиват хора. Но самият той не е съгласен със заключението на експертите и отрича всякакви разтройства.
Междувременно всички, които участват в разследванията по наказателноте му дело, твърдят, че маниакът от Ангарск се е смятал за "чистач, освободил света от леките жени".
"Не ми харесва как ме наричат. Що за маниак съм? Аз, разбира се, не си позволявам да тълкувам дали това е правилно, или грешно, но не искам да ме наричат така. Вярно, моето мнение изобщо няма значение сега", продължава разказа си Попков.
Той не е съгласен с това, че е осъден за убийства, съпроводени с изнасилване.
Казва,
че изнасилвания не е имало, а и жените са имали сексуални отношения с
него доброволно. Възможно е понякога да е било така. На фона на много
други мъже от 90-те Попков изглежда много добре - спретнат, умен, учтив,
внушителен и винаги кара чиста кола.
Не помни лицата на жертвите си
Всички членове на разследващия екип си спомнят добре първия разпит на
Михаил Попков след ареста. Той влиза в офиса, а на стената виси карта с
отбелязани местоположения на предполагаемите му престъпления.
Задържаният
я гледа няколко секунди и веднага започва да пояснява - тук е
неправилно маркирано, защото я убих не вляво от електропровода, а
вдясно. И тук е погрешно - не беше тук, а на 500 метра по-близо до
водната кула. И тук беше посочено неправилно и т.н.
Това се случва през юни 2012 г. Но дори и сега, десетки години след престъпленията, Попков помни добре много подробности и посочва конкретни места доста точно.
След като води разследващия екип на мястото на убийството през 1994 г., през юли 2020 г. той уверено казва: "Това не е същата канализация, беше малко по-далеч от пътя. И това е нещо ново."
Всъщност се оказва, че след ареста на Попков всички битови комуникации на мястото са променени.
"Попков, както и в предишни разговори, перфектно помни всички подробности на делата си, но може би с изключение на имената и лицата на жертвите. Когато опре до това, той често "се губи". Мястото го показва точно, начинът на убийството също го показва точно, дори това в какво е облечена си спомня. Но коя как се казва и как са изглеждали - не винаги може да опише", казва още Карчевский.
Цялото поведение на маниака по време на всички следствени действия говори за едно - той помни всичко, но не се разкайва за нищо.
"Направих го, защото така мислех и съм прав", казва той. Всъщност след две доживотни присъди Попков не разбра колко мъка носи на хората - както на роднините на жертвите, така и на близките си.
Няколко жени, загинали от ръцете на Попков, все още имат деца, но са
прекарали много дни затворени в апартаменти, тъй като майките им
излязоха "за минута" и не се върнаха.
Само няколко дни по-късно,
когато роднини или съседи чуват плач, децата вече са освободени и им е
осигурена храна. Роднините на жертвите все още се страхуват.
А самият Попков се страхува от нещо съвсем различно.
"Няколко
дни след извършено престъпление изпитвах известно безпокойство. Но защо
да има безпокойство - няма от какво да се срамувам... Изпитвах страх.
Може някой нещо да е видял... Какво ще стане, ако започнат да ме
подозират... Но минава известно време и това усещане се преживява. А
след това се случваше това, което трябваше да се случи...", споделя
Ангарският маниак.
По следите на Попков
Той започва да убива жени през 1992 г., но до 1998 г., когато статия
за Ангарския маниак се появява в един от централните вестници, случаите
практически не са разследвани.
Сега всички говорят за това като
за голяма трагедия. Според генерал-майор Андрей Бунев, ръководител на
Дирекцията за разследване на Следствения комитет на Руската федерация в
Иркутска област, през 90-те години работата по случая "Попков" далеч не е
провеждана правилно.
"Работата се водеше просто непрофесионално. В някои случаи имаше само два или три листа. В Красноярския край, където работих и разследвах убийства от 1988 г., имаше и хора като Попков, но престъпният им път беше спрян за максимум една и половина до две години. Рядко броят на жертвите достигаше десет. А тук - не мога да го обясня", споделя Бунев.
Първият ръководител на разследващия екип е държавният съветник на
правосъдието от трета класа Валери Костарев, който все още се помни в
Иркутск с любов и благодарност.
Именно той през 1998 г. събира всички подозрителни случаи, които са повече от двеста.
"Подобни престъпления са регистрирани не само в Ангарск, но и в Иркутск, Улан-Уде и Забайкалия. Делата се държат от различни следователи, но те не бяха обединени в едно производство. Но фактът, че всички престъпления са извършени около Ангарск, беше подозрителен", споделя Валери Костарев.
Тогава Костарев и оперативните работници започват да събират материали
малко по малко. Прави се психологически портрет на маниака от Ангарск и
се стига до заключението, че с голяма вероятност убиецът може да е полицай.
Няколко
пъти в кола, която е била в близост до местата на убийства, е имало
мъж, който не е регистриран нито от пътните полицаи, нито от дежурните
патрули.
Това може да означава, че заподозреният има удостоверение от полицията.
Точно по този начин бившият тогава младши лейтенант от милицията Михаил Попков попадна в полезрението на разследването.
В един момент се изолира и запазва генетичен материал от местата на няколко убийства. Пробите съвпадат и търсенето на човека започва.
След като научава, Попков предава свой анализ доброволно, но на следващия ден се среща с адвокат.
Попков е задържан в края на юни 2012 г. във Владивосток - откъдето взима коли за продажба. Той веднага започва да признава за убийствата. По първото наказателно дело той признава за 24 престъпления, а след това, докато тече процесът, той пише признание за още 60.
Ангарският маниак, който е зад решетките от осем години, се съгласи да разкаже как са минали последните му години.
Ето най-ярките откъси от неговия монолог:
"Имах
късмета, че попаднах в Мордовия, в Торбеевския централен. Климатът там е
добър, няма разлики. И условията са нормални. Работа има - шием работно
облекло. Когато пандемията започна, започнахме да правим медицински
маски. Моят съкилийник Сергей Заливин ми е сънародник, имаме сходни
престъпления.
Работих десет месеца в Торбеевския централен и просто исках да изляза на почивка - затова написах признание. Знаех, че ще ме заведат до Иркутск. И така се случи. Сега си спомних два нови случая, за които преди това не бях съобщавал. Честно казано, мислех, че съм разказал за тях, но след това разбрах, че не съм. Все още ще помня, все още имам какво да разкажа...
Всеки, който говори с мен по някаква причина, вярва, че ще бъда искрен докрай.
Но никой не мисли, че аз отговарям така и казвам това, което на мен ми изнася, което е полезно за мен.
Имам
си определени правила и никога няма да ги прекрача. Сега разбирам, че
не съм разказвал всичко преди. И съм готов да ви разкажа. Но аз не искам
нещо чуждо! Моето си ми е достатъчно.
Като дете четях малко - животът беше труден, книгите не бяха много достъпни. И сега наваксвам. Опитвам се да подбирам книги на една тематика, но с различни сюжети. Защото на всяка история трябва да се гледа от различни ъгли. И откривам много интересни неща за себе си, от които бях лишен в детството.
Много харесвам фразата на Наполеон Бонапарт: "Историята е басня, в която хората са се съгласили да вярват, защото победителите пишат история."
А също много обичам думите на Едуард Радзински: "Основният урок, който ни учи историята, е, че няма нужда да извличаме уроци от историята".
Карах коли от Владивосток, Усурийск и Находка. Трябваше да се живее
от нещо. И аз обичам колите. На пътя е добре, на пътя е спокойно ...
Но на пътя се случваха различни неща. Ще си спомням.
От автора
Според оперативните данни Михаил Попков е отговорен за над 100
убийства на жени. Той е "работил" в Иркутска област, Република Бурятия,
Регион Чита (сега Забайкалска територия) и в Приморие. По маршрута, по
който е карал автомобили за препродажба. Но подобни престъпления са
извършени и в района на Москва и Липецк, когато е отивал там. Но самият
той не казва "да" или "не" на конкретно поставени въпроси.
Той има един универсален отговор за всичко: "Ще си спомня".
И въпреки че самият Попков, следвайки френския император, твърди, че историята се пише от победители, всъщност неговата история сега пишат следователите.
Моето заключение: Михаил Попков е същество. Нито дявол от плът, нито ангел на отмъщението, нито санитар на човешкото общество, нито отмъстител.
Той е просто същество и убиец./Източник:dnes.dir.bg