192 млн. лева ще бъдат инвестирани в Национална схема за електронна идентификация до 2023 година, така че до 2023 година да започне издаването на дигитални лични карти. Това предвижда Планът за възстановяване и устойчивост след COVID-19 за периода 2021-2025 година. За всички страни-членки на ЕС са планирани общо 11 млрд. лева европейски инвестиции за прехода към по-зелена и цифрова икономика.
До края на ноември всички заинтересовани страни могат да изпращат своите становища и предложения за Плана, който е на обществено обсъждане в момента преди да бъде изпратен в Европейската комсиия за одобрение. Необходимо е да привлече допълнителни инвестиции или заемно финансиране. Инструментът цели бързо възстановяване от кризата с въвеждане на ключови реформи, които да улеснят прехода към кръгова икономика.
От ПИК към дигитална лична карта
Държавната агенция "Електронно управление" би трябвало да бъде свързващото звено на цялата административна и цифрова реформа. Към момента за удостоверяването на идентичност при работа с държавните институции използваме квалифициран електронен подпис, различни персонални кодове (ПИК на НАП и НОИ, УКД на НЗОК), потребителско име и парола. По план през 2020 година МВР трябваше да завърши Националната схема за електронна идентификация, но е видно, че това няма да се случи до края на годината.
Изграждането на системата за електронна идентификация и персонализацията ѝ в българските лични документи влиза в плановете на правителството по стълб "Справедлива България" заедно с дигитализацията на съдебната система и на редица регистри на държавната администрация.
Според Плана, изпълнението на проекта ще позволи на населението ефективно да се възползва от предлаганите от администрацията електронни публични услуги. Принудителното физическо дистанциране в резултат от разпространението на COVID-19 подчерта важността от изграждане на информационно общество, активно възползващо се от възможностите, които цифровите технологии предоставят, като изведе на преден план нуждата от ускорение и финализиране на цифровизацията на публичните услуги.
Ускоряване на регистровата реформа
Ще завършим административната реформа и всички 17 000 регистри да бъдат вкарани в машинен четивен вариант, електронно здравеопазване и образование, цифрова свързаност на всеки гражданин с публичния сектор чрез електронната идентификация са сред топ приоритетите, подчерта по време на секторното обсъждане на Плана вицепремиерът Томислав Дончев.
За укрепване на електронното управление и разгръщане на потенциала му за подобряване на бизнес средата се осъществява регистрова реформа, свързана с обединяване, централизиране и цифровизиране на информационни масиви (регистри) на централната и местни администрации и осигуряване на междурегистров обмен на информация.
По този начин ще бъдат оптимизирани стъпките, времето и финансовите ресурси, необходими на гражданите и бизнеса при техния контакт с администрацията. Изпълнението на реформаторските намерения ще позволи и повишаване на прозрачността на административните услуги и намаляване на човешкия фактор в тях.
Това ще
ограничи възможностите за корупционни практики. Регистровата реформа ще
спомогне и процеса на планиране и прилагане на политики, подобрявайки
възможностите за аналитични и автоматизирани справки и въвеждането на
системи с изкуствен интелект в публичния сектор.