четвъртък, 23 април 2020 г.

Защо Кристиан бе обвинен в умишленото причиняване на смъртта на Милен Цветков?

Вчера прокуратурата преквалифицира обвинението срещу 22-годишния Кристиан Николов от причиняване на смърт на пътя след употреба на упойващи вещества в умишленото причиняване на смъртта на 53-годишния журналист Милен Цветков.

Според държавното обвинение студентът, който бе зад волана на джип Audi Q7 е нарушил правилата за движение по Закона за движението по пътищата, като се е движил със скорост много над разрешената от 50 км/ч. и не е спрял при приближаване на кръстовището при червен сигнал на светофарната уредба, вследствие на което умишлено е причинил смъртта на Милен Цветков. Случаят е особено тежък, тъй като Николов е управлявал моторно превозно средство след употреба на различни видове наркотични вещества - амфетамин, марихуана, кокаин и бромазепам. Освен това той е застрашил живота и здравето на множество участници в движението, като деянието е извършено на оживено място.

След преквалифицирането на обвинението, мнозина побързаха да обвинят Кристиан Николов в умишлено убийство. Наказателният кодекс обаче ясно разграничава двете престъпления.

Каква е разликата между умишлено убийство и умишлено причиняване на смърт?

В Наказателния кодекс умишленото убийство е част от престъпленията против личността, които са описани в глава втора, раздел I.

Обвинението, повдигнато срещу 22-годишния Кристиан, е част от общоопасните престъпления в Глава единадесета и по-точно попада сред престъпленията по транспорта и съобщенията, описани в раздел II.

Транспортните произшествия най-често са непредпазливи престъпления и се квалифицират по чл. 343 НК. Но ако деецът "допуска", т.е. съгласява се с евентуалното настъпване на престъпния резултат (смърт, телесна повреда), така той действа с евентуален (косвен) умисъл и деянието му следва да се квалифицира като умишлено причиняване на смърт - транспортно престъпление по чл. 342, ал. 3 НК. Точно такъв е случаят със смъртта на Милен Цветков, обяснява "Правен свят" .

От обективна страна е установено (по оповестените до момента в медиите факти, а и от представените материали по време на съдебното заседание за налагането на най-тежката мярка за неотклонение "задържане под стража" на Кристиан Николов), че обвиняемият, в състояние на наркотично опиянение, е управлявал джип с изключително висока скорост (над 120 км/ч.). Светофарът пред него на кръстовището на бул. "Черни връх" и ул. "Хенри Ибсен" е светел "червено", а автомобилът на журналиста е изчаквал "зелен" сигнал.

Николов не спира, а удря с разрушителна сила с джипа си колата "Субару Форестър", управлявана от Милен Цветков. Данните от аутопсията сочат, че смъртта на журналиста е причинена именно от този "свиреп" удар. Той е получил четири несъвместими с живота травми.

От физиката е известно, че силата е право пропорционална на масата на тялото и ускорението, с което то се движи. В случая обвиняемият се е движил с тежък джип и с много висока скорост. Следователно силата на удара е била много висока, както отбелязват експерти - ускорение 13 пъти по-голямо от земното ускорение е погубило Милен Цветков.

Субективна страна на казуса сочи, че въпреки "червеният светофар", на който Милен Цветков е спрял и изчаквал с автомобила си, то джипът на обвиняемия не само, че не спира, а дори няма следи и от спирачен път. Опасността от тежък и фатален удар, който може да причини смъртта на пострадалия, по никакъв начин не е накарала обвиняемия да спре или поне да намали скоростта. От това следва, че обвиняемият се съгласява с евентуалната смърт на пострадалия. По този начин Кристиан Николов проявява евентуален умисъл по отношение на смъртта на Милен Цветков, която причинява.

Водена вероятно от тази логика, прокуратурата правилно квалифицира деянието на обвиняемия по чл. 342, ал. 3, буква "в", предложение второ от НК - "особено тежък случай". Случаят е такъв поради това, че престъплението е извършено при редица отегчаващи обстоятелства: деецът е бил в състояние на наркотично опиянение, според съобщението на прокуратурата Кристиан Николов е употребил четири вида наркотик, след което се качва и потегля с джипа си, в който се намират двамата негови спътници; автомобилът на пострадалия е смазан до неузнаваемост; деянието е извършено на централен булевард в София и това е създало опасност да се причинят и други вредни последици - видно от записите на видеокамерите, щастлива случайност спасява шестима други граждани, пресичащи на "зелен светофар".

Опиянението под което се е намирал Кристиан Николов следва да се разглежда като отегчаващо обстоятелство, а не като смекчаващо като в други случаи. Поначало алкохолът и наркотикът отслабват волевите задръжки на дееца, т.е. намаляват вменяемостта му. Това обуславя смекчаване на отговорността му. Управлението на МПС обаче е правно регламентирана дейност и представлява източник на повишена опасност. Употребата на алкохол или наркотици при управлението на МПС повишава опасността от злополуки. Поради това употребата на алкохол и наркотици при управление на МПС е отегчаващо отговорността обстоятелство. А при професионалната непредпазливост по чл. 343, ал. 3 НК законодателят дори е въздигнал опиянението в квалифициращо обстоятелство и е предвидил по-строга отговорност.

Има още два съществени момента, които изключват наличието на "престъпна самонадеяност" и "пряк умисъл" в действията на обвиняемия за смъртта на Милен Цветков.

Ако обвиняемият беше действал със самонадеяност, то тогава деянието му следваше да се квалифицира по чл. 343, ал. 3, предложение първо, буква "б" НК - особено тежък случай, във вр. с ал. 1, букви "а" и "в" от НК. Но за да е налице самонадеяност обвиняемият трябва да разчита на определени, конкретни фактори, че те ще предотвратят престъпния резултат - смъртта на пострадалия. При самонадеяността е налице субективна увереност на дееца, че резултатът няма да настъпи. Тази субективна увереност обаче е обективно необоснована, защото деецът надценява значението на факторите, които очаква да предотвратят резултата и подценява значението на други фактори, които причиняват резултата. Нищо подобно няма в случая. Поради това психическото отношение на дееца към престъпния резултат не е самонадеяност.

Ако обвиняемият беше действал с пряк умисъл да убие жертвата, то тогава деянието му следваше да се квалифицира като убийство, извършено "със средство, опасно за живота на мнозина" по чл. 116, ал. 1 т. 6, предложение второ от НК. Но при прекия умисъл деецът иска, желае престъпния резултат, т.е. смъртта на пострадалия и се насочва пряко към причиняване на този резултат. Но в случая субективното отношение на обвиняемия към смъртта не е такова. Следователно не е налице убийство с пряк умисъл, а се касае за умишлено причиняване на смърт.

Разбира се, разследването по случая продължава, то е на твърде ранен етап. Все още няма резултати от назначените важни експертизи, като автотехническата и съдебно-медицинската, които ще хвърлят допълнителна светлина върху казуса. Работа на прокуратурата е да приключи разследването със съставяне на обвинителен акт, който да бъде внесен в съда. А магистратите ще решават виновен ли е или не Кристиан Николов за смъртта на телевизионния водещ.

Новините от днес и със задна дата