Как е възможно? Докато в Германия все още се питат как точно да организират учебния процес след Великденската ваканция, кога да отворят детските градини, баровете и ресторантите, в Швеция нямат подобен проблем. Там много училища, ресторанти, кафенета и детски градини продължават да работят. Затворени са само гимназиите, университетите и професионалните училища. Забранени са и масови мероприятия с над 50 участника, а от началото на април - и посещенията на старческите домове.
Всичко останало обаче работи и по улиците кипи живот. Дали това е случаен късмет? Или пък шведският път за справяне с кризата е по-правилен от онзи, който избра Германия? Мнозина германци вероятно си задават този въпрос. Здрав разум и лична отговорност Вместо да заложи на забрани, Швеция апелира към своите граждани да проявяват здрав разум и лична отговорност.
Препоръките на шведските здравни власти през цялото време бяха следните: вкъщи да си остават само онези, които се чувстват болни, както и онези, които са на възраст над 70 години или имат сериозни предишни заболявания. Към шведските граждани бе отправен и друг апел: да работят от вкъщи, а при пазаруване да спазват дистанция. Всичко това обаче бе оставено на доброволен принцип.
Сайтът на германската телевизия N-TV цитира шведския епидемиолог Андерс Тегнел, който твърди, че епидемията от коронавирус така или иначе не може да бъде спряна, дори и със строга карантина. Той е на мнение, че непременно трябва да се обърне внимание на социалните последици от карантината. Ако ограниченията са прекалено строги, хората няма да са склонни да ги спазват в продължение на месеци. Освен това Тегнел предполага, че поради либералния режим в Швеция ще се разболеят достатъчно хора със силни съпротивителни сили, така че да се създаде относително масов имунитет срещу Ковид-19. Друго възможно обяснение за шведския феномен гласи: роля играят и някои демографски фактори.
Повече от половината от шведските домакинства се състоят от един човек. Гъстотата на населението в страната също е значително по-ниска от тази в Нидерландия или Великобритания например - страни, които в началото също смятаха да създават "стаден имунитет", но се отказаха поради силното нарастване на новите зарази. 10 330 000 шведи живеят на площ от близо 529 000 кв. км.
В Швеция на 1 кв. км. живеят средно по 19,5 души. За сравнение: в Германия на 1 кв. км. живеят средно 233 души. Интересна е и позицията на професор Щефан Хомбург, директор на Института за публични финанси към университета в Хановер. На страниците на вестник "Ди Велт" той твърди, че тактиката за строга карантина, предложена от германския институт "Роберт Кох", се базира на гигантска грешка в предвижданията за развитието на епидемията.
Ето какво пише проф. Хомбург: "Според специализираната литература, между заразяването с коронавирус и смъртта преминават средно 23 дни. Това обстоятелство е много важно, защото показва, че намаляването на новите инфекции и смъртните случаи в Германия напоследък нямат нищо общо със строгата карантина." Германия би трябвало да се поучи от Швеция? Експертът аргументира с това, че решението за пълната карантина в Германия е било взето на 23 март и е влязло в сила ден по-късно. С други думи - най-високият досега брой смъртни случаи от Ковид -19 в Германия, регистриран на 7 април, говори за това, че апогеят на новите зарази е бил достигнат по-рано - още преди да влезе в сила карантината. Дали строгите ограничения в Германия дават желания резултат, според експерта, ще може да се забележи най-рано след средата на април.
В заключение проф. Хомбург казва: "Страни като Швеция, Южна Корея или Тайван, които се отказаха от строга карантина, действаха мъдро. Вирусолозите преведоха населението и политиците със спокойна ръка през кризата, вместо да ги стресират с постоянни промени в тактиката. Германия би следвало да вземе тази политика за пример", апелира професорът. Към момента в Швеция има общо 12 540 регистрирани случаи на зараза с коронавирус. Жертвите са 1333, а излекуванитe - 550.