четвъртък, 6 февруари 2020 г.

Древните жители край Дуранкулак са яли китове и са отглеждали маслодайни растения

Снимка: mirela.bg
Археологическият комплекс при Дуранкулак е разкрит през 70-те години на миналия век, но продължава да удивява специалистите при техните проучвания. Древните обитатели на Дуранкулак са практикували не само речен, но и морски риболов, включително и лов на китове, разказа за БТА археологът от Регионалния исторически музей във Варна Владимир Славчев. Освен това населението се е занимавало със скотовъдство и земеделие, включително събиране и обработка на семена от маслодайни растения.


Археологическият комплекс при Дуранкулак е неразривно свързан с името на член-кореспондент, проф. д-р на историческите науки Хенриета Тодорова. Тя е започнала разкопките на това място, но не успява да ги довърши, тъй като е починала. Последният сезон, през който работи край Дуранкулак, е през 2004 година. Разкопките са подновени 10 години по-късно с финансиране от министерството на културата под научното ръководство на сина ѝ Иван Вайсов.
Комплексът край Дуранкулак възниква на брега на едноименното езеро като селище в началото на късния неолит /5300 - 4500 г. пр.н.е./, разказа Славчев. По думите му в началото на ранния халколит обитателите се преместват на днешния голям остров, който обаче тогава все още не е бил такъв. На това място селището съществува през цялата каменно-медна епоха. През ранната бронзова епоха също има обитатели, както и през късната бронзова епоха.
Гърците правят светилище на Кибела, което е уникално за цяла Европа
През класическата епоха в пещерата на самия остров гърците правят светилище на Кибела, което е уникално за цяла Европа, допълни Славчев. По думите му след като е изоставено, през 9-11 век, там съществува селище от ранното средновековие в рамките на Първата българска държава. Това всъщност е единственото изцяло проучено ранносредновековно селище в България, уточни археологът.
Специалистите окачествяват мястото като комплекс, тъй като освен всички селища, от самото начало на късния неолит там е направен и некропол - гробище, в което обитателите погребват своите мъртви. Той съществува до края на каменно-медната епоха, а от него са проучени 1 204 гроба, което го прави един от най-големите проучени праисторически некрополи в Европа. В същия район на брега на езерото има и комплекс от ритуални ями от елинистическата и римската епоха, а от времето на Първата българска държава има некропол и от ранното средновековие, допълни Славчев.
Носителите на култура "Хаманджия" са всъщност едни от първите, най-ранни населения, при които се появява идеята за погребение извън рамките на селището, посочи археологът. По думите му през новокаменната епоха основната традиция е да се правят погребения в рамките на селищата.
Открити са находки от каменно-медната епоха от селищната могила
През 2019 година разкопките край Дуранкулак бяха много интересни, донякъде изненадващи дори и за нас, каза още Славчев. Уточни, че през последното десетилетие на 20-и век и през 2004 година е бил проучван осми хоризонт, за който се е смятало, че е най-ранен - периодът, от който е започнало застрояването и обитаването на селищната могила. През 2014 година става ясно, че има и по-ранен материал - от началото на каменно-медната епоха. През миналата година при разчистване на къща от средната каменно-медна епоха се оказва, че нейните каменни стени са построени по-рано, просто са били използвани, а отдолу има неопожарено жилище с инвентара, стопански помещения. Открита е и неовъглена пшеница. За археолозите това е голяма изненада, тъй като до момента не са откривали такива масивни стени от този период.
По думите на Славчев откритието е причина да бъде преосмислена изобщо цялата концепция за комплекса. Оказа се, че населението на тази култура в края на неолита се качва на острова /тогава възвишение/, напълно го разчиства и прави една настилка от трамбована глина, сива на цвят, разказа Славчев. Археолозите са открили следи от остатъци от пещи или някакви огнища, дупки от много масивни колове, които вероятно са ползвани за конструкцията на някакви жилища или временни навеси. Става ясно, че древните са започвали да застрояват цялата територия по предварително осмислен общ план. Сградите са ориентирани строго в посока север-юг, направени са изключително солидно с каменни цокли с височина поне 50 сантиметра. Ползвани са много стабилни варовикови камъни, над които е имало някаква друга конструкция. Тя обаче остава мистерия за археолозите, тъй в по-късните периоди сградите са били разрушени и подравнени.
Построявайки тези масивни сгради, населението преминава вече в следващия етап, наречен среден халколит, обясни Славчев. По думите му това всъщност е периодът, в който започва развитието на йерархичното общество и се появяват механизми на местна власт. Тази структура археолозите виждат в некропола край Дуранкулак, както и във втория Варненски некропол, който се отнася към същото време. Развитието на това общество през късната каменно-медна епоха, след около 100-150 години води до появата на култура "Варна" и до създаването на най-старото обработено злато в света, открито във Варненския халколитен некропол.
Дуранкулак е единственото място, където има приемственост на населението през различните епохи
Археолозите не могат да дадат отговор на въпроса дали началото на тази цивилизация е в Дуранкулак или около Варненското езеро. Ясно е само, че Дуранкулак е единственото място, където има приемственост на населението през различните епохи. Там може да се проследи последователността как са се случили исторически нещата. Поради някакви причини тези хора са се разселили и най-вероятно са дошли от север, посочи Славчев. Възможно е причината да е била нашествия на племена, които са вървели покрай Дунав и лека-полека са изтласквали местното население на юг, към все още неусвоени територии. Земята обаче е била по-малко и може би именно това сгъстяване на населението ги е принудило да си изработят правила, йерархия, която да функционира. Те е трябвало да оцеляват - от една страна напират едни хора, които са различни, от друга - природните ресурси, с които разполагат, вече са ограничени, обясни археологът. Това е наложило налагането на правила и който не е искал да ги спазва, е оставал сам и незащитен.
Населението на Дуранкулак, както всички носители на култура "Хаманджия" и след това на култура "Варна", се е занимавало със земеделие и скотовъдство, разказа Славчев. Хората са си правели постоянни жилища, защото са обработвали земята наоколо, отглеждали са стадата си и всъщност са контролирали територията. Естествено, имало е и различия в зависимост от местообитанията. Например племената, които са живели по-близо до Варна, са се занимавали по-активно с лов, тъй като е имало повече гори. В Дурланкулак, където още е било степ, дивечът е бил доста по-малко. За сметка на това обаче там е едно от малкото селища, където има добре изследван комплекс от кости на риби. За археолозите е ясно, че тези хора са практикували риболов, при това не само речен, но и морски.
Сред находките от Дуранкулак са намерени и кости от кит
Е, китът е бил средиземноморски - т.е. доста по-малък като размер от океанските, разясни археологът. По думите му племената от новокаменната епоха, включително носителите на култура "Хаманджия", са пристигнали на новата територия с пълен стопански комплекс - т.е. семена, които да отглеждат, и одомашнени стада от животни. Пристигайки, населението е заварило и диви степни магарета. Хората започват системен лов на тези животни. Предполага се, че точно това население е изтребило степните магарета из съвременна Добруджа, тъй като последните такива кости датират точно от началото на средната каменно-медна епоха.
От земеделските култури древните са отглеждали пшеница и ечемик, просо. Изследванията на палео-ботаниците обаче показват и различни семена от маслодайни растения, т.е тези хора са добивали и масло, което са използвали в храната си, разказа Славчев. По думите му от антропологична гледна точка те са имали доминиращи европеидни черти със съвсем лек примес на средиземноморски /медитерански/ тип. Това ги е различавало от хората във вътрешността на Балканския полуостров, където доминиращите черти са били медитеранските. Според Славчев хората в района на Дуранкулак са били по-високи от населението във вътрешността. Ръстът на мъжете е бил приблизително 170-172 сантиметра, а на жените около 164-166 сантиметра. Общо взето, те не са се отличавали по никакъв начин от нас, посочи археологът.
Находките от Дуранкулак са изключително важни за България, за Европа, дори за света, каза още Славчев. По думите му това е един от малкото обекти, за които има поредица пълни публикации. Първият том, в който са публикувани резултатите от проучванията на средновековното селище, е излязъл през 1989 г. Втори том с данните от праисторическите некрополи е публикуван през 2002 г., а преди две години е отпечатан и третият том, в който са събрани всички антични материали. В момента се подготвя четвъртият том, в който ще бъдат представени находките от каменно-медната епоха от селищната могила, обобщи Славчев./dnes.dir.bg

Новините от днес и със задна дата