петък, 28 февруари 2020 г.

Джузепе, който кара чужденците в България да се чувстват у дома си



През последните години близо два милиона души напуснаха България, но в същото това време страната ни се превърна в новия уютен дом на близо сто хиляди души от всички краища на света. Днес все повече наши сънародници също се връщат от чужбина и вярват, че всички заедно можем да подобрим социалната среда тук. Аз също съм една от тях. В поредицата Код +359 ще споделям любопитните истории на професионалисти, пътешественици, мечтатели, странни птици, търсачи на истината и обикновени работещи хора, които просто искат по-добро бъдеще на своите семействата. Чрез този проект търся една по-щастлива и млада България, за която традициите и новите възможности са еднакво важни, и където да правиш успешен бизнес е толкова лесно, колкото да създаваш приятелства за цял живот.

Джузепе Ди Бенедето е усмихнат и приказлив сицилианец, който става гражданин на София преди пет години, след като приема предложение за работа от една от най-големите аутсорсинг компании у нас. Преди да започне кариерата си тук, в Италия работи като специалист по обществени комуникации - организира събития, управлява европейски проекти на културни сдружения и преподава английски в няколко училища в родния си град. Всичко това се оказва не само ценен опит за постоянната му работа в България, но и стабилна основа да създаде най-многобройното онлайн общество от чужденци, които живеят в нашата страна и българи, избрали да се върнат в у нас. Към момента във Фейсбук групата Foreigners in Sofia and Friends членуват повече от 26 хиляди души от всички краища на света.
Как започна твоята история в България?
Аз съм един от многото италианци, заминали в чужбина, за да подобрят стандарта си на живот. За мен това се случи тук в България. Не говоря за пари или грандиозен успех, или за за нещо, което хората обикновено възприемат като символ на добрия живот. Имам съвсем нормална работа. Това, с което се промени животът ми тук, е общността, която създадох, в която днес членуват 26 хиляди души. Тя е за чужденци или българи, които имат международен опит, но живеят в София.
Какво знаеше за нашата страна, когато дойде тук?
Знаех азбуката ви, защото съм учил руски език. Това за мен беше много и дори бих казал, че наклони везните да взема решението да дойда тук. Мисля, че понякога именно такива малки неща ни помагат да вземем големи решения за живота си. Мислех си, че след като мога поне да чета на български, ще се справя в България. И така, преместих се, започнах да работя с хора, с които управлявахме клиентите на една от петте най-големи IT компании в света. Имах опит в социология на комуникациите, медии и социални мрежи и съвсем естествено, когато пристигнах в София, първото нещо, което направих, е да вляза във Фейсбук, за да намеря информация. Не успях да открия това, което ми трябваше, и така реших да създам група за чужденци в България, които търсят полезна информация.
Какво беше първото ти впечатление, когато пристигна в София?
Ужасно. Това, което видях първо, беше квартал "Лагера". Качих се на такси от летището и слязох в "Лагера", беше 11 часа вечерта, късен ноември - много сива вечер, сив квартал, сива сграда и сив апартамент. Помислих си, че всичко тук е много сиво. На следващия ден с мой познат, при когото бях отседнал, отидохме до Бизнес парк София, тогава видях друго лице на София и разбрах, че не всичко е като в "Лагера".

"За първи път се запознах с българин - това беше таксиметровият шофьор, който ни закара до центъра. След разговора ни осъзнах, че хората в тази страна са много мили и лесно можеш да се разбереш с тях. Мисля, че българите и италианците много си приличат, особено ако говорим за Южна Италия - тази силна принадлежност към семейството, привързаността към бабите... имаме доста общи неща."
Разбира се, можем да намерим прилики и с хора от други страни, но тук аз виждам много неща, които ни свързват - и добри, и лоши.
Кои са лошите?
Фаталисти сме, което в някакъв смисъл ни превръща в политически нихилисти, казваме си "нещата винаги са били така и не можем да ги променим." Хората и тук, и в Италия не вярват в демокрацията и в силата на изборите, както и в умението сами да променят съдбата си. Особено в Южна Италия тази нагласа, че трябва да приемеш, каквото ти се предлага, защото не можеш да му повлияеш - се усеща много ясно. Предполагам, че и българите, и италианците грешат.
Затова ли започна да мислиш за създаването на групата "Чужденци в София и приятели", за да докажеш, че можеш да влияеш на средата?
В моята глава всичко започна, заради основната нужда от информация - като в пирамидата на Маслоу, стартираш с първото и най-важното. Исках да знам обикновени неща, като например къде да си намеря по-добър апартамент, защото онзи, в който живеех, беше ужасен. Потърсих други групи онлайн, но никоя от тях не работеше, както трябва. По това време вече бях в тази голяма международната компания, където имаше ясни и точни правила и насоки за всичко, което правехме, а от друга страна, като модератори, ние знаехме много добре кое е правилно, какво е позволено, как да направим нещо полезно за потребителите и и как да управляваме големи онлайн групи. Просто си казах, че трябва да приложим същите тези правила в една унифицирана група или система, да кажем на потребителите ѝ какво да правят и какво да избягват, да намерим полезна информация и да я споделим, за да стане тя достъпна за всички, на които е нужна. И така започнах да събирам информация и да добавям хора към нашата общност, която по онова време беше просто едно празно квадратче във Фейсбук. Всичко, което на мен ме беше полезно, споделях и с останалите в групата.

Как подбираше източниците на информация на място, където тогава си бил за първи път в живота си?
Стартирах от колегите си. Когато започнах работа, попаднах в кръг от хора, около 15 души, сред които имаше и италианци, и българи. Така че всички италианци, които тогава познавах, бяха все хора, с които работех. Просто говорех с всеки един човек, когото срещах, излизахме на обяд, ходехме по барове. Така започнах да срещам все повече чужденци и да ги добавям в групата. Много полезно беше, че колегите ми бяха в различни отдели и боравеха с много различни езици - оглавяваха разнообразни проекти и работеха с хора от цял свят. Добавих и тях.
"Правех всичко за тази общност, защото това за мен беше единствената отворена врата и начин да напусна тесния кръг на интереси, в който се намирах. Защото иначе, какво правиш? Ходиш на работа и се прибираш вкъщи и през цялото време си на лаптопа си в разговори с приятелите ти вкъщи, с които живееш виртуален живот? Не намирах смисъл в това да се преместя в чужда страна и все още да живея в тази, от която съм дошъл. Затова си казах, че трябва да изляза навън и да започна да живея реално тук, където се случваха много неща. Исках и трябваше да знам какви са тези неща и къде са всички други като мен."
Какво откри?
Това, което открих, беше огромна международна общност. Моята компания не беше единствената, в която работеха много чужденци, имаше още много, със стотици чужденци или българи, които говореха различни езици. Така осъзнах колко разнообразна е тази общност в София. Хората, които вече бяха членове на групата, добавяха свои приятели и така съвсем естествено тя започна да става все по-голяма и по-голяма - аз добавях един, той добавяше още двама, а тази двама - още трима. Ефектът на снежната топка направи членовете ни около хиляда само за три седмици. Така започна всичко.
Какво, според теб, привлича толкова много хора да се присъединят към вас?
Не е само информацията, разбира се. Това, което прави нашата общност по-атрактивна, харесвана и полезна, в сравнение с други подобни, е наборът от правила, които ние въведохме, начинът, по който ги прилагаме и спазваме. Другото нещо е качественото съдържание, което създаваме. Всичко това изгражда среда, в която хората се чувстват добре приети, независимо от произхода, религията, цвета на кожата си, сексуалната ориентация или вкуса си.
Кои са най-важните правила, за да бъде изградено такова мини общество?
Да бъдем открити, да се опитваме да не съдим другите и да не налагаме идеите си. Когато взимам решения за групата, никога не се ръководя от своя вкус. Същото важи, когато трябва да одобря публикация, да насърча поведение, което смятам за правилно или да се свържа с някой от групата и да му дам насоки, за да участва по-пълноценно в групата. В началото, когато бяхме малко, беше много лесно, всички общувахме помежду си бързо. Но сега нещата се промениха, защото вече сме хиляди. Това е като да имаш бебе, после то става дете, после започва да ходи и да скача натам-насам, тръгва на училище, иска да излиза на дискотека, да му купиш мотор... и какво ли още не. Същото се случва и в онлайн обществата. Променят се. Когато трябва да се грижиш за сто човека, е едно, но когато са хиляди, е съвсем друго.
Кои са най-големите трудности, които срещна в създаването на тази мултикултурна общност?
Не мисля, че съм създал мултикултурна общност. Създадох място, където хора от всякакви социални сфери на живота, от различни държави и култури, могат да се чувстват добре и да общуват позитивно помежду си при нужната сигурност. Най-трудно е да накараме всички да спазват правилата и да се ръководят от едни и същи разбирания за това какво работи една такава общност. Понякога най-сложно е за нас, администраторите, модераторите, да запазим спокойствие, когато някой ни прати по дяволите, защото това се случва много често. Хората мислят, че имат право да казват, каквото си искат, и че всичко се върти около тях. Искам всички да разберат, че не се намират в някаква необозрима джунгла, за каквато Интернет дълго време беше смятан, а са на място, където някой следи процесите и се грижи всичко да е както трябва.
Какво учат един от друг хората в групата?
Всеки идва тук от различно място и е преживял различни неща. Повечето хора, когато имигрират, отиват в страни като САЩ, Канада, Англия. В България имигрантите са специални. Независимо дали говорим за собственик на бизнес, специалист, учен или обикновен работник, ние научаваме много един от друг всеки ден. Това ми се случваше, когато преподавах на 10-годишни деца в Италия, всеки ден ми даваха разнообразни уроци.
"Така е и в живота, понякога някой те учи без дори да разбере, а понякога и ти самият можеш да помогнеш на друг човек без да си целял това. Според мен всички трябва да споделяме знанията си, да се уважаваме и да не се опитваме да променяме другите около нас. Ако искаш да дадеш нещо на обществото, в което живееш, направи нещо добро за него, толкова е просто. Избери си кауза, помагай на бездомни животни, на болни деца, на възрастни хора в провинцията или просто на съседа си. Аз лично започвам винаги с малките неща, те ми дават смисъл."
След това присъединявам още хора към това, което правя, и така разширявам доброто. Вярвам, че така намерих своя път към тези хиляди хора.

Ти самият промени ли се, след като заживя в България?
Като цяло преместването в чужда страна и сблъскат с нова култура изисква известна гъвкавост, за да научиш полезни неща и успееш да се адаптираш. Мисля, че аз много се промених през последните пет години - станах по-организиран и постоянен, по-фокусиран и продуктивен. А това, че живея в много по-разнообразна среда, ме накара да оставя зад себе си някои свои схващания от преди. Сега съм много по-толерантен.
Вярват ли чужденците на българите?
Да, вярват им. Каквито и да са, българите рядко са дипломатични, казват си всичко в лицето. За мен това е много хубаво качество, защото лесно знаеш какво да очакваш. Не е като в някои други страни, където, знаете, всички са много учтиви, въпреки че може изобщо да не те харесват. Аз предпочитам българския начин - ако някой не те харесва, идва и ти го казва директно. Мисля, че по-правилният въпрос е дали българите вярват на чужденците, и отговорът често е "не". Но, затова има много причини. Някои чужденци идват тук и си мислят, че България е страна "второ качество", всичко е позволено и не трябва да спазват правилата, защото тук всички ги нарушават. Това, съвсем разбираемо, не се харесва на българите и те не вярват на чужденците. Но, честно казано, и аз не бих вярвал. В България трябва да спечелиш доверието на хората. Ако успееш да го направиш, ще бъдеш приет и ще се чувстваш като у дома си.
В последните десетилетия повече от два милиона българи са напуснали нашата страна, затова пък много от тези, останали тук, се гордеят с корените си и сa против имиграцията. Ти какво мислиш за това?
Това е пропаганда. Тази национална гордост също смятам за пропаганда. Аз идвам от подобно място - в Италия ние знаем какво е национална гордост, имаме повече от 2500 години история и определено можем да се гордеем. Аз се чувствам късметлия, че съм италианец, че съм част от тази култура, но не се чувствам горд от това.
"Мисля, че всеки, който се гордее, че е италианец, българин, американец или китаец - е леко налудничав, според мен това е малко наивно. Какво си направил ти, за да си българин или италианец? Нищо. С какво си допринесъл за смелостта на тракийците, които са били едни от най-добрите ездачи на коне или за силата на римляните, побеждавали всички и строили красиви градове като Рим? Аз лично не съм направил нищо за това, не съм участвал в тези процеси."
Можеш ли да кажеш, че си горд имигрант?
Да, мога да се нарека горд имигрант. Имам много причини да се гордея със себе си, заради това, което направих, за да се преместя в друга страна. Помислете за всичко, което един сириец трябва да планира, за да дойде в Европа или за това колко много струва на един китаец да отвори ресторант в квартал "Лагера". Ако все пак някой иска да се гордее с нещо, което някой друг е направил преди 2000 години, по някаква случайност в същия район, в който първият е имал късмета да се роди днес - добре. Но аз не мисля, че има основание. Не ме разбирайте погрешно, аз съм щастлив, че съм италианец. Повече, обаче, бих уважавал емигрант, който премества живота си от единия край на света на другия, за да има по-добър живот, работи честно и спазва правилата, отколкото горд гражданин на която и да е държава, който не е направил нищо, за да се нарече българин, италианец или какъвто и да е.
"Ние не сме положили усилия да построим Колизеума, нито да изковем златното съкровище на траките. Важно е да направим нещо, за да имаме по-хубав живот там, където живеем днес. Тогава ще има с какво да сме горди."
Как виждаш бъдещето си и това на Foreigners in Sofia and Friends?
В момента развиваме платформа за нашата международна общност, в която ще има информация, събития и още много неща, чрез които да подкрепяме и свързваме чужденците в България с определени институции и организации. За себе си - имам надежда, което е нещо много хубаво, защото надеждата създава положителна нагласа и помага всичко да се случи, ако наистина вярваш в това, което правиш и работиш здраво. Искам да вярвам, че ще имам късмета да върша това, което обичам, това, в което съм добър и същевременно да създавам нещо ценно и полезно за другите. Това е, което се опитвам да правя, и мисля, че за мен това означава успехът. Ако се справя, мога да живея в България, мога да отида другаде, или просто да пътувам в различни страни. Това, с което съм ангажиран вече, мога да го правя от всяка точка на света.
Източник / life.dir.bg

Новините от днес и със задна дата