петък, 13 декември 2019 г.

Подранилият коледен подарък или какво донесоха/поднесоха изборите във Великобритания

 Автор/анализатор: НАДЯ ХАМАМИ

Вчера, 12 декември 2019, c избирателна активност 67.25%, във Великобритания се проведоха едни от най-трудните за последните десетилетия общи избори за членове на долната камара на парламента, която наброява 650 души, тъй като членовете на горната камара на парламента, тази на лордовете, не се избират, а се назначават от Кралицата по заслуги и/или по аристократично потекло, по предложение на премиера.
Избори за парламент, както обобщаващо ги наричаме, би трябвало да има веднъж на всеки 5 години, но през последните 4 години, от 2015-та до днес, сме свидетели на провеждането им за трети път.
Всеки, който е на възраст над 18 години или ги навършва в изборния ден, има право да гласува и да се кандидатира за депутат, ако е британски гражданин или такъв от принадлежащите територии на бившата Британска империя или на Република Ирландия, ако живее на територията на Великобритания. Кандидатите за депутати плащат по £500 депозит, който се губи, ако те не спечелят минимум 5% от гласовете на гласоподавателите в съответния избирателен район. Освен това затворници, държавни служители, съдии, членове на полицията и военните сили нямат право да бъдат издигнати като кандидатури. Тази година точно 3322 души се борят да бъдат избрани за депутати в долната камара на парламента. Европейските граждани, които живеят на територията на Великобритания и плащат данъците и осигуровките си в нея, нямат право на глас на този тип избори, въпреки че участват в изборите за европейски парламент и за местни власти. Това означава, че само около 46 милиона души имат право на вот. Интересно е, че за да се гласува не е необходим документ за самоличност или електорална карта, която да потвърди правото на вот на избирателя. Достатъчно е всеки да се яви е избирателната секция и да съобщи данните, с които се е регистрирал в списъците.
Кандидатите, които съберат най-много гласове в своя избирателен район, стават депутати в новоизбрания парламент и представляват избирателите си. Преди изборите балансът, или по-скоро дисбалансието в британския парламент беше следното:
Консерватори - 326 места
Лейбъристи - 243 места
Шотландска национална партия - 35 места
Либерални демократи - 20 места
Демократична обединена партия на Северна Ирландия (фаворизираща британската идентичност) - 10 места
Независими депутати - 24 места
Други (тук са уелската местна партия - Плейд Къмри, северноирландската - Син Фейн, партия, която е активна и в Република Ирландия и в Северна Ирландия и се бори за обединение на двете части на Ирландия; председателят и неговите заместници; зелената партия; независима група за промяна, членовете на която се отцепиха от лейбъристите след последните избори, свикани от бившият премиер Тереза Мей през 2017 и др.)- 20 места
Тези резултати всъщност свидетелстваха само за едно, а именно, че обикновеният избирател наказа със своя вот управляващите елити. И консерваторите, и лейбъристите загубиха места в ключови избирателни райони за сметка на либералните демократи, които регистрираха напредък. Идеята на Тереза Мей да свика предсрочни избори в тогавашния момент беше да си осигури по-стабилно мнозинство, отколкото това, което нейният предшественик Дейвид Камерън ѝ завеща; мнозинство, с което да прокара необходимите законодателни промени и закони, които да минават без проблем при гласуване в парламента.
Всяка партия получила повече от половината плюс 1 гласове на тези избори има право да сформира свое правителство и да управлява, но ако мнозинство от 50% +1 не бъде получено от нито една партия, тогава се търси сътрудничество с една или няколко партийни групи, или с независими кандидати, за да бъде сформирана коалиция. Състояние, при което нито една партия няма мнозинство да управлява сама, във Великобритания се нарича “хънг парламент”. На изборите през 2017 имаше точно такава “патова ситуация” и затова се наложи консерваторите да съставят кабинет в коалиция с демократичните юнионисти на Северна Ирландия, които подкрепяха основната правителствена линия, ту оттегляха подкрепата си и минаваха в опозиция. Отношенията между тях в никакъв случай не вървяха гладко и многото изненади и приливи и отливи в подкрепата им, ясно по-скоро пречеха на торите в хода на осъществяване на политическите им амбиции.
Премиерът на Острова не се избира с директен вот, а е резултат на вътрешнопартиен избор на депутатите, от съответната, спечелила вота с мнозинство, партийна група. Този избор се представя на Кралицата и формално се назначава на поста премиер от нея.
Настоящите избори за британски парламент са изключително важни не само заради Брекзит като основен проблем, пред който са изправени британското общество и британската икономика в момента, а и заради крещящите със сериозността си и със спешната нужда от разрешаване на драмите национално здравеопазване, имиграцията, престъпността, бездомните, жилищната криза, безработицата и бедността. От миналия месец страната официално попадна в класацията на най-лошите за живеене страни (https://uk.finance.yahoo.com/…/uk-ranks-as-one-of-the-worst…) и загуби рейтинга си на пета световна икономика (https://www.independent.co.uk/…/uk-world-top-five-economy-p…).
Гласуването се провежда от 7 часа сутринта до 22 часа вечерта и резултатите се обявяват същата нощ или рано на следващата сутрин. Лидерът на печелившата партия ги обявява и посещава Кралицата в Бъкингамския дворец, за да получи разрешение да сформира кабинет. Така на Даунинг стрийт 10, обитателят или остава същият или нов премиер се нанася в жилището, което традиционно обитават британските премиери, докато заемат възложения им пост.
Понастоящем двете най-големи, по броя на членовете, симпатизантите и гласоподавателите си, партии се предвиждат от двама изключително непопулярни кандидати. Това са премиерът Борис Джонсън, лидер на консерваторите и Джереми Корбин - на лейбъристите. Изборът между обсебения от собствените си лъжи Джонсън и “тоталитаристът” Корбин, както бившият член на консерваторите Ник Болс ги нарича, няма как да бъде лесен.
Джонсън очевидно има проблем с надеждността на своите твърдения, най-меко казано, за да не използваме грубото определение на неговия кампаниен и управленчески стил - този на откровените лъжи. Той се заигра в предизборната си кампания с традиционните обвинения към лейбъристите като ги посочи като главен виновник за всички провали на държавното управление и то тотално забравяйки, че през последните 9 години, партията, която провежда това управление е именно консервативната. Заплахите от нови 5 години “объркване, хаос, колебания и забавяне” звучаха така, сякаш неговата партия няма нищо общо с днешната политическа ситуация и обстоятелствата, в които се намират сега британските институции, икономика и общество. Отпратките бяха насочвани към периода на управление на лейбъристите, като годините, откакто не са на власт, години през които се сготви настоящата политическа каша, се пропускаха целенасочено. Не се мина без отказ да отговори в ефир на въпрос колко деца има; скриване в хладилник, за да избегне в последния миг въпроси на журналисти; отказ да погледне екрана на телефона на репортер, който му показа снимката на болно от бронхопневмония дете, спящо върху одеала направо върху пода на спешно отделение на болница в Лийдс и помолен да коментира, а Джонсън взе телефона на репортера и го пусна директно в собствения си джоб (?!), заявявайки, че по-късно ще я разгледа; а на директен въпрос дали лъже, отговори с нови лъжи как никога по време на цялата си политическа кариера не е лъгал! Също така, пак Джонсън, отказа да вземе участие в дебат за климатичните промени. Такова поведение еднозначно и категорично подкрепя схващането, че премиерът не винаги е добре подготвен да се справи с критиката както трябва да бъде и му липсва умение да изпита и да покаже съпричастност. Неговият слоган за реализирането на Брекзит всъщност се оказа протегната ръка към много от дългогодишните гласоподаватели на лейбъристите, които са привърженици на излизането на страната от ЕС. И не на последно място, Джонсън е привърженик на така наречените “специални отношения” с американците и допускането им до британската здравна система като потенциален купувач и инвеститор, а това е една непопулярна стратегия за мнозинството от британците, които милеят за своята здравна система.
Всичко това сякаш не предвещаваше голямата победа, която консерваторите завоюваха на тези избори. Предстои те да съставят правителство и необезпокоявани да управляват през следващите 5 години.
Интересен е фактът, че Зак Голдсмит, Кото беше опонент на сегашният кмет на Лондон, Садък Кан, в надпреварата за кметския пост преди 4 години, изгуби депутатското си място пред Сара Олней, кандидат на либералните демократи в Ричмънд парк, елитен избирателен район в западен Лондон. Джонсънивият консерватизъм се оказа от подчертано провинциално-селски тип. Лейбъристите печелят в почти всички градове. За съжаление страната е голяма и селата са мнозинство, затова 365 са местата за консерваторите в новия парламент.
Призивът на Корбин на тези избори бе “да се гласува за надеждата”, за “лейбъристко управление, което ще работи за вас и което ще спаси Националното здравеопазване от приватизация. В своята реч в Мидълсбро, Североизточна Англия, в сряда, той говори още за повишаване минималното заплащане на 12 милиона души, за по-ниски тарифи и сметки и безплатни грижи за деца и образование. От значение бе и обещанието, с което лейбъристите се ангажират, отнасящо се до гарантиране на справедливост при пенсиониране на жените родени през 50-те години на миналия век, които правителството на Джонсън откровено ощети, повишавайки пенсионната възраст.
Не бива да се забравя, че именно Корбин беше този, който инатливо се противопостави на идеята лейбъристката партия да застане зад идеята за оставане на страната в ЕС, както лейбъристите направиха. Той се опита да жонглира между разединените си по темата Брекзит съпартийци и се ангажира с обещание за провеждане на втори референдум или да бъде дадена думата на народа отново. Някак си се наложи усещането, че Брекзит е далеч най - наболелия за разрешаване проблем на страната при постоянните опити да изтласка от центъра на вниманието встрани и да се фокусира върху здравната система, която функционира сякаш на командно дишане пред последните години. Той обвини открито консерваторите, че въпреки твърденията им, че те са финансирали националната здравна система. Това просто не се е случило, не е изпълнено и съществуващият дефицит изобщо не е започнал да бъде компенсиран. Корбин предпочете да говори за своите обещания за инвестиции в здравното обслужване.
Обвиненията в антисемитизъм и симпатизираме на Ирландската републиканска армия (ИРА), една организация, чието име бе компрометирано с тероризъм, Корбин окачестви като неадекватни. В най-новият оповестен манифест на лейбъристите ясно си личат социалистическите му залитания - призивите към увеличаване на данъците, индустриална национализация на пощите, водата, енергията и четири дневна работна седмица. Разбира се, това очаквано отвори вратата на опонентите му за нови и още по-яростни нападки.
Тук е мястото обаче и да признаем, че лейбъристката партия и нейното лице, инатливия в политиката си и налагането на власт, Корбин днес са много различни от времето, когато от “Даунинг стрийт” 10 управляваха през ранните години на началото на века Тони Блеър и Гордън Браун. Така че краят на лейбъризъм а в Британия беше предвидим, въпреки компактните маси от лейбъристки огромни райони в големите градове - Лондон, Манчестър, Ливърпул, Бристол, Кардиф, Нюкасъл, Нотингам, Бирмингам, Ковънтри, Лийдс. В сърцето на Лондон само три са избирателните райони, в които консерваторите надделяха - Уестминстър, Челси и Кенсингтън. Още преди обявяването на крайните резултати днес призори, Корбин заяви, че повече няма да води партията при избори и подава оставка като неин лидер. Това е съвсем резонен край на тази политическа кампания и е в съответствие със загубата на цели 40 депутатски места в сравнение с резултатите от вота през 2017 г.
Шотландската национална партия бе сред тези, които през цялата кампания призоваваше избирателите да упражнят тактически вот, което значи да се гласува за кандидат, който би отстранил привърженика на Брекзит, дори ако това означава глас за кандидат от политическа сила, на която не симпатизират. Доколко и къде точно тази стратегия е успешна за постигането на поставената цел, може да се съди според резултатите и особено като в предстоящите дни се анализират фигурите по избирателни райони. На картата ми е да се види, че Шотландия е почти изцяло обагрена в жълто, цветът на шотландската национална партия.
Тази победа отваря пътя на Шотландия към провеждане на нов референдум за независимост и отделяне на страната от Северна Ирландия, Англия и Уелс и в този смисъл не може да се приеме за знак на ширещия се в цялата страна национализъм. Никола Стърджън, в качеството си на неин председател, декларира, че такъв референдум ще бъде организиран до 2 години с цел Шотландия да бъде отново приета обратно като пълноправен член на ЕС, но този път в качеството си на независима държава. На референдума за членството на Великобритания в ЕС, Шотландия гладува за оставане в границите на съюза, а на последният референдум за национална независимост на Шотландия, проведен през 2014 г., малък превес получи вота за оставане в рамките на Великобритания, в чието следващо правителство шотландците ще участват с 48 депутати.
Либералните демократи, въпреки успешното си представяне на изборите през 2017, се славят с ненадежден “вотинг рекорд”, история на гласуванията в парламента, което поставя под въпрос надеждността им като партньор и лоялността им към собствените избиратели. Точно това е и причината за по-слабото представяне на партията този път. Те спечелиха в 11 избирателни района. Лицето на либереалните демократи Джо Свинсън изглежда повече дразнеше с появата си по време на кампанията, отколкото допринасяше за успешно представяне на партията в надпреварата. Свинсън е гласувала много законодателни промени в ущърб на най-ощетената част на обществото, тази с най-ниски доходи, хора в неравностойно положение, инвалиди, а това е нещо, за което избирателите имат удивително добра памет, както и фактът, че преди години либералните демократи влизат в съюз с консерваторите и така им помагат да си осигурят необходимото за управление мнозинство в коалиция с тях. Свинсън изгуби състезанието в своя избирателен район, което имаше за автоматичен ефект освобождаването ѝ от лидерската позиция в партията. Гласуваш за либералните демократи, а получаваш консерватори”, за съжаление отдавна не звучи като виц с характерния британски хумор, тъй като се е превърнал горчив факт. Или хап, който още стои заседнал и не преглътнат.
Една от най-големите агенции за социологични проучвания, която е с реноме на поддържана от консерваторите, излизаше няколкократно с прогнози, базирани на малко над 100 хиляди души анкетирани пред последните 6 дни преди 12 декември, всеки път с близки резултати, които определено засвидетелстваха малка очаквана преднина за консерваторите, със слабо преимущество на торите в северните райони, там, където на референдума електората гласува за излизане от ЕС, докато на юг, Лондон и Шотландия по-слабо представяне на партията. Фигурите показваха 339 места за консерваторите, 231 за лейбъристите, 41 за шотландската национална пария и 15 за ли реалните демократи, което би гарантирало на консерваторите мнозинство от 28 места.
В анализа на предварителните данни агенцията посочи, че 3/4, или по-точно 76%, от поддръжниците на Брекзит ще гласуват за консерваторите. Консервативната партия има мажоритарна подкрепа сред онези, които искат договорената сделка, тези, искат да напуснат с алтернативна сделка и другите, които искат да напуснат без каквато и да е сделка.
В деня на самия вот, буквално минути преди избирателните секции да бъдат затворени в цялата страна, вестник “Гардиън”, публикува прогнозен резултат за победа на консерваторите с мнозинство от 86 места. Същият прогнозен резултат публикува и вестник “Телеграф”, вестникът на твърдите брекзитъри.
Ето, че се оказва, че прогнозните резултати са близки до реалните.
Според мнението на колумнист а на Гардиън и политически анализатор, Майкъл Кетъл, окончателното и голямо послание на тези избори е окончателният крах на лейбъристите, които губят вече четири пъти избори подред. Той твърди, че е наивно да се мисли, че либералните демократи са просперирали за сметка на лейбъристите. Тяхното постижение “принадлежи на торите”. Така че, победата на консерватизма на Джонсън, който съвсем неотдавна беше депутат от задните скамейки на парламента, изглежда двойна. Сега той има мандат да извади Великобритания от ЕС, британските депутати от ЕП, както и да управлява спокойно до 2024 г. без да се притеснява от Брекзит партията на Найджъл Фараж, която не спечели нито едно депутатско място. Така консерваторите възстановиха реномето си на най-устойчивата и успешна на изборите партия в Европа, която има даз гърба си 9 последователни години управление и на която предстоят още 5 такова; същата, която по ирония на съдбата ще свърши “работата” по изваждането на Великобритания от същата тази Европа.
Много избиратели на Обединеното кралство, независимо от своите политически пристрастия и принадлежност, явно преоцениха позицията и отношението си към британската политика и всички нейни аспекти и заявиха с гласа си своята визия за случилото се дотук, допринасяйки за новият облик на държавата, такъв, какъвто той започва видимо да продобва нови очертания именно днес; защото това бяха избори не само на излизане или оставане в ЕС, а и на капитализма срещу социализма, на Джонсън срещу Корбин, на преосмислянето на идентичностите, на националния идеал и на силуета на бъдещето на уж крехките отломки от мощни империи.
И, разбира се, честито на печелившите:
Консерватори - 365 места (при необходими 326 за мнозинство)
Лейбъристи - 203 места
Шотландска национална партия - 48 места
Либерални демократи - 11 места
Демократична обединена партия на Северна Ирландия (фаворизираща британската идентичност) - 8 места
Независими депутати - 0 места
Други - 15 места

Новините от днес и със задна дата