неделя, 8 декември 2019 г.

Първата българка, покорила Еверест: Планината ме срещна с любовта

 
Петя Колчева е първата българка, която е покорила величествения връх Еверест - мечта за всеки алпинист. Но въпреки че възвишенията заемат специално място в нейното сърце, професията ѝ е съвсем различна и далечна от катеренето. Тя е успешен адвокат и майка на три деца. Именно планината, обаче, я среща със съпруга ѝ Камен, а стръмните склонове се оказват мястото, на което любовта им пламва. И до днес те продължават да изкачват върхове, като дори лошите климатични условия не са в състояние да ги спрат, пише life.dir.bg.

Освен всичко това, Петя е чудесен събеседник, а разговорът с нея някак неусетно те увлича, пренасяйки те на едни от най-труднодостъпните, но и красиви места по света... Там, високо сред облаците на небето. Петя е запален еколог и затова двамата разговаряме на предните седалки на прекрасния футуристичен автомобил TESLA MODEL 3 в магазин МЕТРО, който веригата ще подари по случай 20-ата си годишнина на един късметлия. Слушайки я, седнал в кожения салон на автомобила, човек потъва в нейните разкази и дори самият той изпитва желание да тества себе си на някой масив. С Петя говорихме за предстоящата ѝ експедиция "3 в 1" (подкрепена от МЕТРО), която ще отведе нея и съпруга ѝ в далечна Антарктика, но и на още много теми. Разбира се, нямаше как да не обсъдим и удивителния елетромобил, в който стояхме... Все пак, никой от нас досега не се бе качвал в подобно превозно средство, макар да се оказа, че и двамата тайно сме мечтали за това.
 
Вие сте успешен адвокат, как се появи страстта ви към алпинизма?
От дете имах влечение към спорта и дори съм тренирала няколко различни вида спорт, но не и този. Родителите ми бяха имаха страст към туризма и всъщност планината никога не ми е била чужда. Едва когато започнах да уча в Софийски университет "Св. Климент Охридски", обаче, за първи път отидох в зимната планина и то благодарение на мои колеги. Много ми хареса. Поговорката, която гласи, че с какъвто се събереш - такъв ставаш, е напълно вярна. Първият по-сериозен маршрут, който изминах, беше Ком - Емине. Това бе в края на януари през 1985 г. и по това време екипировката беше съвсем различна. Тогава наистина се запалих по алпинизма, а една от основните причини за тази страст бяха приятелите ми.
Какво ви дава алпинизмът?
Поставяйки се в екстремна ситуация, човек тества и опознава както себе си, така и спътниците си. В планината бързо виждаш на кого можеш да имаш доверие и кой може да ти бъде близък. Последните 10-15 г. алпинизмът се разслои на по-тесни видове спорт, като популярно стана скалното катерене, та дори и това в зала. То е близо до фитнеса, но е по-интересно и приятно, защото изисква бързо вземане на решения. Това толкова увлича, че човек не усеща умората. Друга насока, в която се развива алпинизмът, е височинния алпинизъм - изкачване на най-високите върхове по възможно най-лесния маршрут. А зимният алпинизъм представлява изкачване на върхове, но по най-трудния маршрут. На мен всичко това наистина ми харесва, пък дори и просто да съм на палатка в двора на хижа Мальовица.
Кой беше първият връх, който покорихте?
Не помня точно, но най-вероятно е бил връх Ботев, където съм стъпила с майка ми и баща ми. Но любимият ми е Мальовица.
Защо той има такава стойност за вас?
Това е духовно място, люлката на българският туризъм и алпинизъм. Освен че дава възможност за всички видове летен и зимен планински спорт, пейзажите във всички посоки са прекрасни.
А има ли сантиментален спомен или конкретен момент, преживян там, заради който той е в сърцето ви?
По един или друг начин съм тествала мъжете в живота си именно на този връх. Аз и съпругът ми се познаваме още от студентските си години и един ден, преди още да бъдем заедно, трябваше да отидем с група от Софийския университет по билото на Стара планина. Беше зима и времето бе толкова лошо, че отложихме тръгването. Но ние двамата с него, за да уплътним времето, тръгнахме към Мальовица. Метеорологичните условия и там бяха тежки - гъста мъгла, силен вятър, примесен със сняг и суграшица, но това не ни отказа. Качихме се до върха и по билото на планината стигнахме до Седемте рилски езера. Този човек се справи със всичките предизвикателства толкова добре, че явно тогава е бил решаващия момент за мен.
В който любовта е дошла?
Да (смее се). Той е математик и финансов експерт - това също много ми хареса. Уважавам хората, които са успешни и работливи. България има нужда от такива личности.
А кой беше последният връх, който изкачихте?
Вчера вечерта спахме на Мусала (смее се). Тръгнахме след работа и към 16:30 ч. започна пешеходното изкачване нагоре. Имаше дълбок сняг и силен вятър със скорост над 70 км/ч. На самия връх се качихме към 23 ч. Но аз имам пълно доверие на съпруга ми, факт е, че сработваме невероятно в планината.
Това ли поддържа любовта жива?
Мисля, че хората трябва да имат общи интереси или проекти, за да бъдат щастливи заедно. Ние се женени от почти 32 г., като преди това повече от 2 години бяхме гаджета. Разбира се, всяка връзка има и хубави, и тежки моменти, но когато хората са съмишленици - тогава те са обединени въпреки трудностите и досадата на ежедневието. Нас ни свързват експедициите и пътешествията.
Предстои ви ново предизвикателство - през януари тръгвате към Южна Америка, за експедиция "3 в 1" в Южна Америка и Антарктика, през която ще покорите едновременно 3 върха - Винсън, Аконкагуа, Монте Фицрой. Можете ли да ни разкажете повече за това?
Тази експедиция е изключително модерна в своята организация. Отдавна отминаха годините, през които голяма група алпинисти пребивават в основата на един връх за 2 месеца, пълзейки бавно по неговата "снага". Тогава само най-запазените от тях успяваха да се качат на върха, а останалите работеха като шерпи. Ние със съпруга ми неведнъж сме участвали в такива експедиции, като в първите бяхме именно шерпи или по друг начин казано - носачи на багаж. Но така се придобива опит и се научаваш да не прибързваш, да бъдеш толерантен към останалите. Предстоящата експедиция е модерна, защото ще бъдем малко хора, нямаме шерпи и сами ще носим инвентара си. Идеята е тя да бъде бърза. Да се качат 3 върха в рамките на 40 дни е голямо предизвикателство. Първият връх е 4892 м и се намира на края на света. Достъпът е много труден заради конвенцията за съхраняване на Антарктика, чиято политика допуска възможно най-малко хора на континента, за да може той да се запази какъвто е. Температурите през деня са около минус 30 градуса, но когато е слънчево, не е толкова трудно поносимо. Когато пристигнем там ще наблюдаваме белите нощи. Другото интересно нещо е, че на него човек чувства височината по-тежко, отколкото на един екваториален връх. Когато Земята се върти около оста си, центробежната сила изтласква атмосферата в района на Екватора, а на двата полюса няма атмосфера. Това е една от причините там радиацията да бъде много по-силна и да се формират озонови дупки. Надяваме се да изкачим Винсън за около 10 дни.
После какво включва планът?
Първо, изкачване на Аконкагуа, който е най-високият връх в Южна Америка - 6962 м. Той е изключително неприветлив и се намира в пряка близост с Тихия океан. Разликата между климата на морско ниво и климата на върха, създава условия за ураганни ветрове през цялото време, само поради разликата в температурите. Това всъщност ще ни бъде втори опит да го изкачим. За първи път бяхме там 2004 г., аз успях, но съпругът ми - не, тъй като бе с неподходящи обувки. Краката му замръзваха, затова той се върна обратно. Свалям му шапка, защото хората по-принцип се замайват от амбицията си, което често води до тежки последствия. Когато го изкачим заедно, ще приключим наш дългогодишен проект - да покорим най-високите върхове на 7-те континента. Има любопитен факт, който не мога нито да потвърдя, нито да отрека, че най-вероятно ние ще бъдем първата семейна двойка, която е успяла да се справи с тази задача. За Еверест бяхме третата семейна двойка, изкачила го. Явно мъжете не ходят с жените си по тези места (смее се).
Третият връх в нашата програма е приказният Монте Фицрой. Неговите гигантски скални кули са първообразът на скалните игли в "Малкият принц" на Антоан дьо Сент-Екзюпери, като един от върховете в тази верига игли носи името на автора. Към нас ще се присъединят двама наши приятели, с които ще се опитаме да изкачим със скално катерене една такава стена. Там предизвикателството е абсолютно различно и, може би, ще отнеме три дни, през които не само ще се катерим, но и спим, висейки на стената с въжета и седалки. Доколкото знам, времето там също е лошо - мъгливо и дъждовно. Много вероятно е природата да бъде срещу нас и да не ни допусне, защото, за да се катериш по стена, тя трябва да бъде суха. И само този проект да беше, той е достатъчно страховит за мен.

Алпинизмът е свързан с много рискове, как човек преодолява чувството си за самосъхранение?
Малко по малко, като млад шофьор. Все пак, най-добрият алпинист е живият. Върхът винаги ще бъде там, няма нищо лошо да се откажеш и след време пак да се върнеш.
За какво мислихте, когато се изкачвахте по връх Еверест? Какъв бе вашият стимул?
Целта. Когато отида на планина, аз се опитвам да се потопя в нейната атмосфера. Сърцето ми пее и сякаш се прераждам. Експедицията до Еверест е бавна и тежка, за да може организмът ти да се адаптира с условията. През това време имаш възможност да погледнеш философки на живота и да преосмислиш много от ценностите си, но и да наблюдаваш случващото се около теб. Интересно е, че когато тръгнеш да атакуваш самия връх, тогава си много спокоен и фокусиран. Умората идва чак, когато се качиш горе. Всъщност, затова повечето нещастни случай стават на слизане, понеже хората не са преценили, че няма да имат силата да слязат.
Каква беше първата ви мисъл, когато осъзнахте, че се намирате на най-високата точка на света?
Слава Богу, свърши се! (смее се) След това започнах да се оглеждам. Всички високи върхове се качват през нощта, за да може после да слезеш надолу през деня. Горе изчакахме зората. Любопитно е, че при изгрев слънце, стоящ върху тази висока кула, виждаш, че земята е кръгла. Първите лъчи на слънцето са великолепни... Не могат да се сравнят с нищо.
Изкачването на Еверест безспорно е огромно постижение, но кое определяте за най-голяма победа в личния си живот?
Определено трите ми деца. Това че сме в добри отношения както у дома, така и на работното място, в което имам 6 съдружници от 94-та година насам. Когато хората разчитат един на друг и уважават постиженията на останалите, успехът е гарантиран.
В момента разговаряме на предната седалка на автомобил TESLA...
Аз съм болезнен еколог и поради тази причина туристическото дружество, което сме организирали, се казва "Чисти планини". Мразя замърсяването във всичките му варианти - като се започне от това на езика ни, на което ставаме свидетели все по-често. Отделно, постоянно събирам в раницата си всякакви видове боклуци от пътя. В този ред на мисли смятам, че ориентацията към по-чиста мобилност е нещо много важно. Отделно от екологичния аспект, електромобилите са мечта за всеки. А и TESLA са номер едно.
Как бихте описали усещането да стоите зад волна на този автомобил?
Много е хубаво, радвам се като дете. Човек обича нови играчки, което е нормално. Автомобилът е много красив, безспорно. Елегантен е и не е много голям, което ме навежда на мисълта, че е маневрен и лесно ще се паркира дори и на тясно пространство.
Кое ви харесва най-много в него?
Всичко ми допада - дизайнът, цветът, коженият салон, фактът, че на таблото няма скоростомер... Това е истинско предизвикателство и провокира любопитството ми. Личи си, че много е мислен преди да бъде произведен. Не случайно Илон Мъск е визионер.
Коя би била първата дестинация, която ще посетите, ако притежавахте тази TESLA?
О, ще отида пред офиса на мъжа ми и ще му се изфукам. От много години неговата мечта е да притежава електромобил. Ние сме членове на сдружение с идеална цел за електромобилност, което съществува от 20 години. В началото почти не се чуваше много за тази технология, така че си представете откога съпругът ми копнее за такава кола.
Какво си пожелавате за предстоящите празници?
Много здраве, увереност и да сме заедно с цялото семейство. На всички българи бих пожелала по-добро самочувствие. Хората трябва да знаят, че могат и сами да постигнат мечтите си, а не да чакаме някой да ни оправи, а после да се оплакваме.

Новините от днес и със задна дата