Катя Стоянова
Изключително
високият процент на деца в конфликт със закона се превръща в явление
заемащо трайни позиции в нашето общество. Нарастващите проблеми с децата
се превръщат в казуистика, буквално пред очите ни. Правим статистика.
Отчитаме някакви фалшиво предприети мерки, които не дават никакъв
резултат за неутрализиране на процеса. Децата обаче са чувствителни на
тема лицемерие. Те искат техният протест, изразен чрез агресия и
нестандартно мислене да бъде разбран. Но не получават адекватната
обратна връзка от нас възрастните. Чрез изразните средства на
агресивните поведенчески модели децата ни изпращат послания за своите
нужди. А ние отчитаме агресия. Правим телевизионни предавания за този
т.н. ,,феномен,,. И за да се измъкнем от отговорност прехвърляме вината за това поведение на гледането на филми и сайтове от интернет с вредно съдържание за подрастващите. И водим оживени дискусии за това колко е виновна телевизията, колко е виновен интернет. И на всичкото отгоре се опитваме да налагаме правила, които априори знаем, че няма да бъдат спазени. Пишем стратегии и отчитаме дейност. Казваме че сме направили каквото можем. А резултатите са показателни, че не сме направили това което трябва. И се заблуждаваме, че правила които са валидни за въвеждане на ред в света на възрастните могат да имат легитимност и за света на децата. И тук не става въпрос за общите правила и норми свързани с отговорността на всеки член на едно общество, независимо от неговата възраст. Защото нестандартното поведение свързано с отклонения от нормата, не може да бъде санкционирано със стандартни, административни мерки и със силата на закона.
Нужно е въвеждане на правила и норми, отчитащи качествените характеристики на между генеративните различия. А различията между днешните генерации, започват да придобиват космическа дистанция, с оглед на изключителната динамика на развитие на технологиите например. Последното е фактор, който неизбежно оказва влияние върху психичният и физическият статус на децата, както и върху техните модели на поведение. Повече от ясно е че се зараждат нови форми на мислене и стереотипи, радикално различни от тези на по - старите поколения. И не трябва да се противопоставяме, а да направим опит да ги регулираме в посока на техните положителни прояви и то с активното участие на самите деца. Очевидно е че менторският и наставнически тон не се нрави на днешното поколение. Трябва да дадем възможност на децата да вземат активно участие в създаването на вътрешни правила и ред в едно учебно заведение например.
Да тестваме техният начин за създаване на норми. Да им дадем възможност сами да се санкционират за тяхното неспазване. Ето затова всичко трябва да започне,може би с непринудени форми на образование. Както за децата,така и за самите родители и учители. В Германия вече биват финансирани проекти с цел възпитаване на добри родителски практики. В контекста на изключителната заетост на родителите и обстоятелството, че в резултат на последното те трудно успяват да упражняват ефективен контрол и добри възпитателни мерки спрямо своите питомци. Това са все обстоятелства пораждащи конфликти.Децата ни пребивават в една изключителна среда на стрес и напрежение.Характеристиките на тази екстремна ситуация няма как да не се отразят на техния начин на мислене и действия. Децата ни не знаят как да се справят с конфликтите си. Те избират нестандартният начин за решаване на конфликт ,като плащат на някой да маже с фекалии. И какво от това че ще бъдат наказани от закона. За тях това е повод да дисквалифицират още веднаж мерките които прилагат възрастните.
Те се бунтуват срещу системата и без това. И наказвайки такова поведение ние на практика го героизираме. Друг обаче би бил ефекта ако получат санкция от собствената си среда и общност. А най-добре е ако са знаели как да си решат конфликта без да се стига до ексцесии.Ето затова смятам че е крайно необходимо в образователната система да влязат обучителни практики от дисциплината конфликтология и посредничество.Това ще е образование даващо изключителен ресурс от познание и култура за справяне с конфликтни ситуации. От друга страна, това е образование, даващо технологична въоръженост. То се основава на базовите правила на поведение на човека в конфликтна ситуация, позволявайки му да овладее такива важни за съвместната дейност качества, като комуникативност, емпатичност, рефлективност, търпимост, стресоустойчивост.
Решаването на задачите на конфликтологичното образование безусловно трябва да започне от училището. Това е важно преди всичко,защото, по силата на своята специфика, училищният социум е суперконфликтогенен. Работата на всички участници в учебно-възпитателния процес протича в режим на интензивна конфликтност. Особени трудности в този план изпитват учащите се. Да се научат да „живеят с конфликта, хуманизирайки го”, за тях това е особено значимо. Сблъсъкът им с обкръжаващите ги хора е фактор за формиране на специфичните компоненти на техния социалния опит. Сегашният ученик и сегашният студент трябва да могат достойно да отстояват личностното „Аз”, да бъдат асертивни, но отстояващи личната си гледна точка без затормозяващата го и опустоашаваща агресия.
Да управляват своето ниво на тревожност, да бъдат устойчиви в екстремални ситуации със средствата на емоционална интелигентност. Да бъдат социално и психологически мобилни в конфликта. Да преустройват своето поведение, да преодоляват неизбежните психологични загуби, съпътстващи всеки конфликт. Към това са насочени програмите по учебната дисциплина „Конфликтология”. Наред с теоретичните занимания значителна част представляват практиките: дискусии, тренинги, ролеви игри и т.н. Това е така, тъй като още сега съвременната система на възпитание трябва да развива в човека такива необходими качества като позабравената толерантност, умение да се води диалог, да се изграждат здрави междуличностни отношения, умения да бъде намерен изходи от възникналите напрежения и противостояния по пътя на възстановяване на общуването и грамотното поведение в сложни конфликтни ситуации, което съответства на изискването на времето и образователните институции.
Ще бъде обществена безотговорност, ако не направим всичко това за децата си. А от министерството на образованието, на социалната политика и труда, а защо и това на вътрешните работи да координират действията си в посока на благоприятно развитие на тази идея. Защото по един психолог в училищата е само палеативна грижа за този проблем. По въпросите с конфликтологията се работи и се постигат резултати само с мултидисциплинарен екип от специалисти, задължително включващ поне трима социални работници.