понеделник, 23 септември 2019 г.

Адвокат Анна Попова: Безпардонно се нарушават права и на жертви на престъпления и на нарушители на закона

Сряда, 8 Юни, 2016 13:45:30   Автор на интервюто - Катя Стоянова, BurgasNovinite.BG

  - Адвокат Попова, на 5 т.м. бяхте защитник на един от обвинените за участие в организирана престъпна група в Бургас. Обвинението бе на Специализираната прокуратура и в Специализирания съд в София бе четена мярката  за неотклонение на обвинените. По време на съдебното заседание стана ясно, че върху друг обвивен е оказвано психическо и физическо насилие. Бе допуснато, че такова е оказвано и върху защитен свидетел, който също е с обвинение. Във връзка с това, въпросът ми е, ако бъде доказано, че обвиненията на задържаните са на базата на насилствено взети показания същите могат ли да бъдат оспорвани?
-  Основен принцип в наказателното право е невинността до доказване на противното. Следвайки този принцип обвиненото в престъпно деяние лице може да участва лично в процеса. Има право както да се запознава с доказателствата, на които се базира обвинението, така и да ги оспорва, да прави искания, бележки и възражения. Следователно обвиненото лице е нормално да оспорва доказателствата, на които се базира обвинението, надеждността на свидетелите и начина на събирането им. Друг е въпроса, че по конкретния казус бяха изнесени данни за насилие спрямо едно от обвиняемите лица, но това трудно би се доказало, ако същото не е освидетелствано своевременно.

- Какво означава да има неоспорими доказателства?

 - Както казах по- горе доказателствата винаги могат да бъдат оспорими, но друг е въпроса основателно ли е възражението. В един много ранен етап на досъдебна фаза обвинението събира доказателства за подкрепа на тезата си, по всякакви начини.
Много е рано да се коментират доказателствата в един процес на толкова ранен етап, както и не е редно да се изнасят данни, които са свързани с делото. Само мога да кажа, че съм убедена, че лицето дало подобни показания в полза на обвинението не разполага с толкова богат речитатив и познания в определени области, но факта, че показанията му са дадени пред съдия - разколебава твърдението за оказана физическа репресия. Склонна съм да предполагам, че свидетелят е с висящи производства и е сключил сделка с държавното обвинение в посока облекчаване на собственото си положение. В отговор на въпроса ви като семпъл пример мога да посоча като трудно оспоримо доказателство - разпит пред съдия. Лицето дало показанията е говорило под клетва, както и е имало възможността да изрази оплакване пред съда. Подозирам, че анонимните свидетели са стари познайници на полицията и прокуратурата, но това са мои съждения.

- А по отношение на обвиняемия Галин Бекяров, който сам обясни пред съдията, че е претърпял насилие, като имаше видими белези от такова?

- По отношение на Бекяров - да, действително той разказа пред съда в присъствието на журналисти и нас защитата за изтезанията, които е претърпял. Всички станахме свидетели на белезите му по врата от електрошок. Това е нечовешко отношение и погазване на всякакви принципи. Но данните за полицейското своеволие не може да облекчи положението му на обвиняем в производство по взимане на мярка за неотклонение. Просто е жалко, че се ползват такива репресивни методи, за да се сформират обвинителните тези. Всъщност доста често се изнасят данни за репресии върху задържани лица.

- Попадала ли сте на случаи на задържани хора, без достатъчно доказателства за тяхната вина?  И когато прокуратурата им налага мярка задържане, например от 72 часа, това задържане може ли да се оспорва пред съда?

 - Недопустимо е в 21 век, в държава от ЕС при наличието на Европейска конвенция за защита правата на човека грубо и безпардонно да се погазват човешките права не само от полицейските органи или съдебната система, но и от целия държавен апарат. Към днешна дата случаите със задържани хора над 72 ч. еднолично от прокуратурата е сведен до нула. Мярката се разглежда по искане на прокуратурата от компетентния съд, който се произнася дали взема определянето на мярката за задържане под стража или по лека мярка. Решението зависи от доказателствата, съдебното минало и други фактори.  Допреди няколко години е имало подобни своеволия с неоснователни задържания, но държавата е осъдена многократно и е заплатила огромни суми обезщетения от парите на данъкоплатеца, затова именно е въведен съдебният контрол. Никой няма право да бъде задържан повече от 72 часа от прокуратурата без внасянето на искане пред компетентния съд, който одобрява искането или определя по -лека мярка.

- От международната организация Амнести Интернешънъл, за защита правата на изтърпяващи наказание, се случва често държавата ни да бъде укорявана, за неспазване на елементарни права и условия на местата за изтърпяване на наказанията, според Вас настъпила ли е някаква промяна в това отношение?

- Искам да кажа, че арестантите и затворниците живеят в нечовешки условия,  което ги смачква не само физически, но и психически. Пребиваването в тези условия води до грубо погазване  на основните им права. Доста  хора сред тях са болни или се разболяват от тежки болести. Сред самите тях има гаври и издевателства.

- Какви мерки трябва да бъдат приложени, за да се доближим до европейските практики, така че, едно задържане да бъде достатъчно обосновано и да не следва държавата ни да бъде съдена токова често в европейски съд?

 - На първо място трябва да се спазват основни човешки права, което да тръгне от най - ниско ниво и достигне до последната правораздавателна инстанция.  Според мен е необходимо уважение към основното право на всеки задържан,  а именно - невинен до доказване на противното. За жалост в наши дни този принцип се пренебрегва още при задържането на едно лице.

- Кой е факторът създаващ предпоставки за това явление?   

Всъщност промяната трябва да започне от самото общество. Нашия манталитет, в който все още прозират сенките на ченгеджийството от времето на комунизма, трябва да претърпи сериозна корекция.

- Значи рецидивите от миналото в мисленето на хората работещи в системата оказва влияние върху тяхното поведение и работен подход?

- Манталитет - факторът е манталитет и начин на мислене. По - възрастното поколение е прокарало модел на поведение, който се отразява и на по - младите служители в системата. На първо място - работещите в системата трябва да извоюват уважение в обществото и те да уважават обществото.

-  А може би и заниженият контрол върху тяхната работа оказва влияние?
  

- Не бих казала, че има занижен контрол. По - скоро има некомпетентност, но това не е повсеместно явление. Държа да отбележа, че в системата има много качествени, достойни хора и добри професионалисти.

- Разбира се, че не би могло да бъде повсеместно, но това че такива случаи са преобладаваща част вече се очертават като явление. Но да поговорим за жертвите.
  
 - По отношение правата и спазването им от българската система в дъсъдебно производство и обвинение трябва да се има предвид и фигурата на пострадалото лице/жалбоподателя. В много случаи за тази фигура и нейните права се говори много малко, а светлината се насочва към евентуалния извършител. В практиката се натъкнах на случаи, в които тенденциозно и грубо се погазват правото за бърз процес и защита на правата на пострадало лице. Съществуват преписки, които са пълни с данни за реални престъпления с обществен интерес и и нанесени щети в особено големи размери, но по тях не се прави нищо съществено от разследващия орган, например се назначава някакво ненужно процесуално следствие, с което се отлага във времето приключването на преписката. Не веднъж такива "неудобни" преписки са смачквани т.е. прекратявани от прокуратурата и в последствие съда е отменял това процесуално следствено действие. Тук именно говорим за правата на пострадалото лице и защитата спрямо фигурата му в процеса. В реалния живот има хора,  които са пряко пострадали и посветили живота си на това да търсят правосъдие, но за жалост за някои един живот не стига.

- Какво ще добавите за реформата в съдебната система?

- Промяната в съдебната система трябва да се рестартира из основи - от най - ниското ниво вървейки към горните етажи, трябва да се създаде единна електронна  система, която да спомага и работата на адвокатите и не на последно място промяната трябва да започне от обществото, от вътре в нас, за да търсим външното и изражение. Ние хората от всички нива на тази държава трябва да се научим да спазваме правилата, да създадем гражданско общество, което да служи за "червена лампа" на една правова държава.

- Какви са ключовите проблеми в работата на адвокатите?

Много пъти в досъдебното производство се създават обструкции в работата на защитниците от страна на разследващите органи от рода на - скрити процедурни номера, скрити документи или прибавени такива, чакане с часове в полицейските районни и ред други неща. В кулоарите на съдебната палата се е случвало да чакаме буквално с часове за зала, в която да се разгледа дело или пък да се появи съдията докладчик. Ще дам за пример разглеждането на мярката на бургаската група - на нас защитниците ни бяха предоставени 2 часа за запознаване с 8 тома материали, на базата на които е стъпило обвинението. Времето е крайно недостатъчно за прочит и анализ на фактите и обстоятелствата, както и за подготовка на пледоарии - това е вид нарушаване на правото на защитата на обвиняемите. Направи ми впечатление, че медиите едва ли не ни укориха, затова че сме имали 2 дни за прочит - тук е мястото да внеса корекция - бяха не 2 дни, а
2 часа и още 30 минути. Адвокатската работа е трудна и се изисква истински да обичаш професията си, за да я упражняваш в нашите условия, в противен случай тя те изцежда и изхвърля. Проблемите в адвокатурата са дълбоки и от обширно естество, за които ще предпочета да не утежнявам настоящото интервю.

Новините от днес и със задна дата