Почти всеки четвърти с пенсия по болест, принуден да работи

Сряда, 19 Април, 2017 6:44:48 

Причината е символичната "пенсия" от 150-170лв. Всяка четвърта пенсия е под 161лв., която не стига нито за храна, нито за отопление, нито за лечение, нито за вода и телефон. Това, че всеки четвърти с пенсия от 161лв., инвалидизиран поради заболяване, но е принуден да работи, страшно изнервя бъдещите управляващи. А къде останаха програмите за интеграция и социализиране на хората с увреждания чрез работа, за това изобщо не става въпрос.

Бъдещите управляващи са се вторачили в броя на хората с увреждания, които получават пенсия и са неработоспособност над 50% и работещите между тях, без да си дават сметка, че за всеки работещ инвалидизиран веднага отпада здравната осигуровка, като разход от държавата и тя се поема изцяло от инвалидизирания работещ човек.
За неработещ инвалидизиран държавата плаща осигуровка 16.80лв. Работещият с инвалидна пенсия плаща здравна осигуровка около 37.00лв. месечно от джоба си, ако е самоосигуряващ се. Ако има работодател осигуровката се поделя между работодателя и инвалидизирания. Но и при двата случая държавата печели от един човек с увреждания, който работи, защото освен, че си поема социалните осигуровки сам, не се реди и за социални помощи.

Много от хората с увреждания са самоосигуряващи се и плащат на държавата годишен данък, с който почти си връщат пенсията на държавата във вид на данъци, но ако не са пенсионирани и им се отнеме този социален статус няма да имат възможност да работят защото ежемесечната данъчна тежест върху доходите им се увеличава многократно и те не могат да поемат този разход. Защото в повечето случаи се занимават с дребен бизнес от който получават ниски доходи, но пък достатъчни, за да поемат разходите си от първа необходимост. Вместо предприемчивостта на тези хора да бъде поощрявана от държавата, същата се опитва да ги стигматизира и унищожи.

В отвратителната полемика придружаваща темата за хората с увреждания за миг не става въпрос за това, че смъртността в България е най - висока в целия ЕС и е повече от логично и процентът на хората с пенсии по общо заболяване да са многократно повече от тези в други държави от ЕС. В разговорите по темата се избягва и обстоятелството, че превенцията на здравето в здравната стратегия на България изобщо не съществува. Пропуска се и важния момент, с качеството на здравните услуги, което е под всякаква критика и на много по - ниско ниво от това в другите страни от ЕС, факт, който има принос към броя на хората с увреждания. Изобщо не става дума затова, че много хора дори и с платени здравни осигуровки нямат достъп до медицински услуги, защото парите за здраве от бюджета на държавата винаги са били многократно по - малко от необходимото и 50% от разходите за здравни услуги се поемат от болните, които в повечето случаи са финансово ограничени за такъв разход. В разискването на този казус изцяло се пропуска, че факторът работещ беден в България е явление, а когато става въпрос за хора с увреждания този проблем се утроява защото разходите за лечение и терапия в повечето случаи са много по - големи от тези на работещия беден, но все пак здрав човек.

Основният проблем с пенсиите по болест е корупцията, но за съжаление, на този проблем не се дава никакъв отговор. Очевидно на бъдещите управляващи ще им бъде по - лесно да отнемат пенсиите на хората с увреждания от колкото да се справят с корупцията в ТЕЛК/НЕЛК и издадените фалшиви решения.