Антикорупционното възпитание трябва да навлезе масово в образованието

Катя СТОЯНОВА
 Eвропа често ни напомня, че в България методите за борба с корупцията и организираната престъпност са неефективни. Дадоха ни да разберем,че е недопустимо корупцията да бъде ненаказана и в резултат на това тази обществена язва да се разраства. Изводите за България от доклада на "Трансперънси интернешънъл" за корупцията в ЕС, през юни 2012 се коментира и темата за Висшия съдебен съвет. ВСС в България, като се уточнява, че същият е въвлечен в поредица скандали, които предполагат външна намеса в неговите решения. Институционалната реформа може би ще бъде недостатъчна за преодоляването на тези проблеми, пише в доклада. Според организацията, промяната може да настъпи, само ако се постигне нова култура, създаваща силно чувство за професионална етика, в помощ на служителите да разберат и спазват закона. Аз бих добавила, че промяна би могла да настъпи само и единствено, ако изборът на Висшия съдебен съд бъде деполитизиран. Само шест са членовете на ВСС, които трябваше да бъдат избрани от професионалната съдийска квота.

Омбудсманът в България е нова институция, която засега разполага със слаб ресурс, също поради политизиране на неговия избор. Съществува загриженост за независимостта на институцията заради силно политизираното естество на процеса на номинация, се допълва в доклада на "Трансперънси интернешънъл". Може да се обобщи, че институции като омбудсман и местен обществен посредник на този етап имат повече паразитираща функция за обществените бюджети, отколкото полезна такава, поради това, че са лишени от възможност да оказват ефективен контрол върху решенията на политиците и партиите, които ги избират.

Докладът отразява  Индекс за възприятие на корупцията (ИВК), в Югоизточна Европа (ЮИЕ), който отново показа, че България  позиции надолу, като беше класирана като една от най-корумпираните държави в ЕС. Медиите небрежно подминаха този тревожен за България факт. Уточнявам, че в класациите отнасящи се до развити корупционни процеси, една държава колкото е по - надолу в позицията си, толкова нейните показатели са по лоши. 
А неуспешната борба с корупцията е един от факторите за икономическата криза, се казва в  доклада на "Трансперънси". Уточнява се още, че в България окончателните договори по обществените поръчки не се публикуват

За България обаче се знае, че има най-нисък жизнен стандарт в сравнение с другите европейски страни и то благодарение на силно развитата политическа корупция. Не отдавна, след изнесени данни за размерите на корупция в страната ни, бе изчислено, че всеки българин плаща по стотици лв. "данък корупция". Трите власти, изпълнителна, законодателна и наказателна, създават комисии за борба с корупцията. Тези комисии не носят знак на независими структури, защото са създадени и управлявани от същите тези които произвеждат политическата корупция. Повече от ясно е, че в новия план за борба с корупцията трябва да има качествено нови решения. Интерпол, като международна организация на криминалната полиция, отчита, че корупционният индекс на европейско ниво също е доста по-висок от обичайния. И не случайно организация като Интерпол, с голям опит в борбата с корупцията съсредоточи вниманието си върху антикорупционното образование създавайки антикорупционна академия.

На същото и то в дългосрочен план трябва да заложи и една бъдеща, национална стратегия за борба с корупцията. Обучение на университетско ниво, с такъв акцент, се инициира и в България. За съжаление желанието за обучение в тази посока беше спорадично и свързано с работа по проекти. Острата нужда, обаче, за неотложно справяне с проблема корупция, и то най-вече политическата такава, идва да напомни, че антикорупционното образование е една от ефективните форми за нейното неутрализиране, ако не на цяло то поне да бъде повлияно занапред на факторите пораждащи условия за корупция. Когато анализираме проявните форми на корупцията в България, всички данни сочат, че тя се подвизава от високите етажи на властта до най-обикновените граждани,т.с. от политическата и административна корупция, до обикновения подкуп. Затова част от гражданското противодействие срещу корупцията може да бъде реализирано чрез антикорупционното образование.

Вижда се, че е назрял този момент в който антикорупционното образование трябва да бъде институционализирано и въведено като задължителна дисциплина в специалности като Публична администрация, Социални дейности, Журналистика, Връзки с обществеността и други хуманитарни науки. Изследването на корупцията и формирането на антикорупционни ценности трябва да се превърне в значим социален и образователен приоритет. Целта на този тип обучение е, да запознае студентите със същността и специфичните измерения на един от най - дебатираните проблеми пред които е изправено нашето общество. Студентите трябва да са информирани относно сферите, същността, формите и моделите на корупционно поведение, срещани на различни равнища. След обучението трябва да придобият възможност за разпознаване на “малката корупция”, да идентифицират признаците на “активната” и “пасивната” корупция, както и на механизмите за реализация на корупционните практики като цяло. Значима цел на обучението трябва да бъде постигането на разбиране и възможности за анализ на предпоставките, причините и факторите за доминирането на користни интереси сред определени обществени групи.

Обучението ще възпитава също така повишаване на възможностите за адекватна оценка на мотивите, корупционните действия и резултатите от подкупното поведение на недобросъвестни служители от различни сфери на социалната практика. Изключително важно ще бъде да се усвояват умения за различаване формите на проявление и детерминанти на корупционното поведение, както и сфери на разпространение и мотивация на корупционното поведение. Студентите трябва да различават различните форми на корупционно поведение в публичната сфера. Да бъдат запознавани обстойно с причините за корупцията в администрацията на изпълнителната власт корупционните практики и противодействие на корупцията в държавната администрация. Корупцията в сферата на съдебната власт също трябва да е важен компонент от обучението, както причините и спецификата на корупционните практики в съдебната система. В центъра на вниманието трябва да бъде поставяна съдебна реформа и защо това е важно за противодействието срещу корупцията. Трябва да се знае защо е важно съдебната власт да бъде независима.

Младите хора трябва да познават същността и целите на институциите от типа на омбудсман и местен обществен посредник, като механизъм за контрол върху администрацията и ограничаване на корупцията, както и основните правомощия на тези институции и да настояват за техния деполитизиран избор. Трябва да бъдат разглеждани причини за корупция в различните структурни звена на МВР, типични примери и описание на корупционните практики в полицията, методите, техниките и средствата за тяхното преодоляване, както и ролята на органите на МВР за противодействие на корупцията в обществото. В обучението трябва да са залегнали основни наказателно-правни аспекти на корупцията, критерии за определяне на основните корупционни престъпления в НК, основни корупционни престъпления в българското право, насоки за усъвършенстване на антикорупционното законодателство, включително и чрез нови наказателно-правни мерки. В учебния процес трябва да влизат и антикорупционните практики в местната власт, същността и особеностите на корупционните действия на местно ниво, реформата в местното самоуправление и принципите на публичност,прозрачност, компетентност и моралност. Да се усвояват антикорупционните механизми и добри практики в общините.

Да се разглеждат антикорупционните стратегии в икономиката, безопасността на сделките, корупцията в малкия и средния бизнес и държавно регулиране на икономиката и корупционната среда, както и корупция и антикорупция в данъчната сфера и приватизацията, фактори пораждащи сивата икономика, контрабандата. Да се знае какво е значението на понятието ,,конфликт на интереси,, гражданско общество срещу корупцията, ролята на независимите медии и тяхната основна функция за социален контрол. Да се познават условия за антикорупционна активност на медиите и разследващата журналистика срещу корупцията, професионални пречки пред антикорупционната журналистика. Студентите трябва да бъдат запознавани с антикорупционният потенциал на гражданското общество, и цели на неправителствения сектор в тази област. Имайки предвид кой произвежда най-голямата корупция в страната, трябва да се знае също, че комисиите за борба с корупцията на всички нива не трябва да бъдат излъчвани от изпълнителната, законодателната или съдебната власти, а да бъдат чисто граждански структури подкрепяни от медиите.

Съществено методическо изискване при анализа на подобна информация от студенти – неюристи би могло да бъде не възпроизвеждането на законови и подзаконови актове, а осмислянето на важната роля , която съдебната власт има за утвърждаването на правова държава, за формирането на доверие в институциите и движението на обществото към чиста откъм корупционни действия среда. Относно запознаването на студентите-неикономисти с някои ключови термини като пазар, производство и потребление, данъци, публични /бюджетни/ разходи, фискална политика, лиценз, субсидии и др., основните въпроси, които могат да се разискват са, каква е ролята на държавата в условията на пазарно стопанство, кои са основните функции на държавата по отношение на икономическата дейност, как влияе разклонената система на разрешителни и лицензи върху развитието на частния бизнес в България и корупционната среда?

Как Законът за обществените поръчки чрез различните регламентирани процедури ще ограничи проявите на корупция в централната и местна власт? Може ли да се злоупотребява с тези процедури, което да генерира корупционни практики? Как влияят относително по-ниските заплати на корупционните нагласи и какво е влиянието на високите данъчни и данъчно-осигурителни ставки върху сивата икономика. Проблемите и предизвикателства пред гражданските организации също трябва да бъдат обсъждани. Студентите трябва да бъдат запознавани и с международното сътрудничество срещу корупцията, както и с организации като Интерпол и Европол, тяхната основна дейност в България и извън страната. Знанията и уменията, които биха усвоили студентите в процеса на антикорупционното обучение ще имат формиращ ефект върху тяхната морална и човешка същност. Образованието в антикорупционната дейност е тясно свързана със създаване на готовност за активно противодействие на корупцията, формиране на практически умения за решаване на проблеми възникващи при идентифицирането на корупция.

Изграждат се умения релевантни за настоящите условия и необходими за целия социален живот. Би могло да се формират у студентите антикорупционни нагласи и нетърпимост към корупционни действия. На 26.01.2006 г. предходното правителство прие Стратегия за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията за периода 2006 – 2008 г. Никъде обаче в тази стратегия не се говореше за евентуалния благоприятен ефект от антикорупционното образование.  А настоящото правителство изобщо не си направи труда да доусъвършенства стратегията с изтекъл срок, защото решиха, че държавата ни няма нужда от такава. Такава обаче е повече от необходима, поне като отправна точка в решаването на основни проблеми в борбата с корупцията. За огромно разочарвание на много от организациите работещи по въпросите ограничаващи корупционните практики, настоящото правителство, както всички предходни, няма партийна воля за приемане на основен антикорупционен Закон за лобизъм, който да накара нерегламентираните за сега лобисти да плащат данъци за огромните суми въртящи се между депутати и "лобисти". Държавната хазна се лишава от милиони левове по този начин.